Четири дни преди да влезе в сила таванът на надценката от 15% за три вида хляб - бял, "Добруджа" и типов, финансовият министър Людмила Петкова съобщи, че има проблеми при прилагането на мярката.
От думите ѝ стана ясно, че анализът, който беше възложен на финансовото министерство е готов и той е показал, че съществуващото в момента в законодателството определение за търговска надценка, не може да се приложи по отношение на хляба. Освен това в закона липсва контролен орган, който да следи дали се спазва от търговците надценката. Не са предвидени и санкции за нарушителите.
"Още нещо - 15% таван на надценката се прилага към цялата верига на доставки, от производител до потребител, което означава както на едро, така и на дребно. За да може да се проследи какви са цените надценките, лицата трябва да ги посочват в дневниците за покупко-продажби", каза Петкова, но това не е изрично разписано.
По думите ѝ анализът е потвърдил, че формулираната надценка от 15% е адекватна, както и че няма нужда от допълнителен стандарт за трите типа хляб, върху чиито цени е наложен таван на надценката, тъй като в законодателството има определение за тях.
Петкова уточни, че анализът на Министерството на финансите е внесен в Народното събрание и предстои парламентът да реши дали надценката от 15% да се запази, да се промени или да се увеличи размерът ѝ.
Промените в закона за ДДС бяха одобрени тихомълком в последния редовен пленарен ден на 49-ото Народно събрание, а търговските вериги предупредиха, че липсва информация как ще се прилага таванът за надценката, катко и че това е намеса в конкуренцията, която може да доведе до изчезване от рафтовете на артикулите с фиксирана надценка.
Фиксираната търговска надценка в продажната цена на хляба беше въведена през преходните и заключителни разпоредби на... Закона за хазарта. Там депутатите записаха две промени в Закона за ДДС:
- Преференцията за 0% ДДС на хляба и брашното беше удължена с още шест месеца до 31 декември 2024 г.
- Забранено беше да се формира повече от 15% надценка между цената на производителите на хляб и крайното потребление. Според записаното мярката важи до 31 декември 2024 година.
Предложението дойде от депутата от ДПС Йордан Цонев, който го аргументира с думите: "производителите ни уведомиха, че 60% от продажната цена на хляба е други разходи – транспортни и търговски, а 40% е себестойността на хляба".
По предложение на Десислава Танева (ГЕРБ) беше направено уточнение, че лимитът ще важи само за най-масовите видове хляб - бял, типов и "Добруджа".
Текстовете бяха приети с гласове от всички партии с изключение на ПП-ДБ, които масово гласуваха "въздържали се".
"Фините настройки" на мярката бяха завещани на 50-ото Народно събрание, а на Министерството на финансите беше възложено да направи анализ за ефекта от мярката и дали фиксираната надценка е адекватна, или трябва да бъде увеличена.
Така два работни дни преди мярката да влезе в сила, все още не е ясно ще се приложи ли тя изобщо и по какъв начин ще стане това.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
