Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 23 февруари Германия ще избере бъдещето си, a никога досега не е правила избори под толкова голям натиск - и отвътре, и отвън.
Привидно, резултатът изглежда ясен - слаба победа на ХДС, но несигурността може да преобърне всичко в последния момент.
Цели 20% от избирателите споделят, че още не знаят за кого да гласуват, според изследване на YouGov за dpa. Седем на сто от германците казват, че ще решат в деня на изборите.
Вътрешно, най-голямата икономика на Европа преживя две поредни години с отрицателен растеж - макар и малко под нулата, това не се беше случвало от Световната финансова криза и пандемията насам.
Руската инвазия в Украйна доведе до поскъпване на тока в Германия, което удари конкурентоспособността на индустрията ѝ. Инфлацията и наследената грешна енергийна стратегия увеличиха разходите за храни и всекидневни стоки и услуги.
Символи на индустрията като Volskwagen заговориха за първи път за затваряне на работни места в Германия, а Intel отложи изграждането на завода за чипове за 30 млрд. евро в Саксония през есента на 2024.
Държавата сама си е поставила "дългова спирачка", която ограничава федералното правителство толкова стриктно, че задушава инвестициите, от които се нуждае и за структурните реформи в икономиката, и за отбраната си.
Накрая тя окончателно "счупи" и коалицията, която крепеше кабинета на Олаф Шолц.
Неспособността на службите да се справят с проблемните мигранти превърна проруската "Алтернатива за Германия" във втора политическа сила. Ефектите от липсата на контрол върху сигурността са видими и по серията от терористични атаки - от Магдебург до Мюнхен.
"Епохалната промяна", die Zeitenwende, която Олаф Шолц обещаваше след войната в Украйна, си остана само на думи.
Германия беше почти невидима в дебатите по най-важните теми на Европа през изминалите четири години - нищо общо с водещата роля, която Ангела Меркел заемаше преди.
Накрая Доналд Тръмп се завърна в най-неподходящия момент.
Дясната му ръка Илон Мъск се намеси безпрецедентно в кампанията на страната на "Алтернатива за Германия". Стигна се дотам, че ЕС започна проверка дали алгоритмите на Х са манипулирани, за да разпространяват крайнодясна пропаганда преди изборите.
Като става дума за външна намеса - Мъск не е единственият "мегафон" на най-голямата евроскептична партия в Германия. Виктор Орбан прие нейния лидер Алис Вайдел с държавни почести дни преди изборите.
Неслучайно Financial Times препоръчва книги като "Проблемът на Германия с Русия" на Джон Лоу и "Money Men" с разследването на скандала с руския шпионин Ян Марсалек и Wirecard (вербувал и български агенти в Лондон), за да разберем в каква ситуация се намира Берлин преди тези ключови избори.
Вместо да си вземе уроци от икономическите зависимости, Германия рискува да смени източника им от Москва към Пекин. За последно Шолц опита да спре тарифите на ЕС срещу електромобили от Китай заради удара върху собствената си индустрия - и се оказа от губещата страна.
И ако Шолц отдавна изгуби доверието на мнозинството, най-вероятният бъдещ канцлер Фридрих Мерц (Християндемократичният съюз) едва не се простреля в крака точно преди изборите.
Това се случи след решението му да наруши т.нар. "Brandmauer" или санитарен кордон около "Алтернативата" с антимиграционно законодателство.
По всяка вероятност управленският мандат ще дойде в ръцете на Мерц (освен ако AfD не постигне невъобразим скок в последния момент), въпросът е какъв ще е компромисният формат на новото правителство - защото никой вече не може да управлява сам в Германия.
Politico подсказва няколко възможни опции:
- Голяма коалиция на ХДС и Социалдемократите - това беше мнозинството зад трите кабинета на Ангела Меркел. Проблемът е, че през 2025 г. дори не е сигурно дали двете партии ще съберат повече от 50% в Бундестага.
- Коалиция "Киви" - ХДС и "Зелените" - това ще е първият случай в историята на Германия с подобен формат на федерално ниво. Десницата и "Зелените" имат близост по някои теми като външна политика и отбрана, но са диаметрално противоположни по други теми - например миграцията.
- Тройна коалиция на флаговете - "черно-червено-жълто" като знамето на Германия (т.е. ХДС-СДП-Свободни демократи) или "черно-червено-зелено" като знамето на Кения (т.е. ХДС-СДП-Зелените) - ако Свободните демократи изобщо влязат.
Това е най-малко желаният вариант за хората около Фридрих Мерц, защото ще повтори фиаското на коалицията около Олаф Шолц. За тяхно съжаление, може да се окаже единственият възможен.
