Историческо: Кралят на Белгия изрази "дълбоко съжаление" към Конго за колониалното насилие

Белгийският крал Филип изрази „най-дълбоко съжаление“ към Демократична Република Конго заради колониалното насилие в миналото. Управляващият монарх изпрати писмо до президента на африканската страна Феликс Тшисекеди в деня, в който тя чества 60-ата годишнина от своята назависимост от Белгия.

Медиите в европейската страна определиха постъпката на крал Филип като историческа, защото той е първият монарх, който изразява подобна позиция относно колониалното минало на страната.

Периодът, който той визира, е свързан с втората половина на 19-и и първата част на 20 век. До 1908 г. повече от 10 милиона африканци умират по време на управлението на крал Леополд Втори, чийто потомък е самият Филип.

Действията на колониалния владетел получиха допълнителен отзвук през 2020. Движението „Black Lives Matter“ премина от САЩ в Западна Европа, а в Белгия хиляди протестиращи за равни права между бели и чернокожи нападнаха статуи на Леополд II. Властите в повечето градове не отговориха с ответни действия, а подкрепиха гражданите – в Антверпен те премахнаха паметника на спорната историческа фигура от големия площад.

В писмото си крал Филип написа колко е доволен от „привилегированото партньорство“ между Белгия и ДР Конго днес. Думите му обаче не могат да се определят като извинение за действията на предците му от миналото. Монархът каза, че тези „болезнени епизоди“ остават в историята, без да споменава никъде името на Леополд Втори.

„Искам да изразя най-дълбоко съжаление за тези рани от миналото, за болката, която е съживена от все още действащата в нашите общества дискриминация“, написа крал Филип. „Ще продължавам да се боря срещу всички форми на расизма“.

По-рано този месец братът на монарха – принц Лоран, защити действията на Леополд Втори. „Той никога не е ходил в Конго. Не виждам как може да е подлагал на страдания хората там“. Въпреки това добави, че винаги, когато се среща с ръководители на африкански държави, се извинява „за действията на европейците срещу африканците като цяло“.

През 19 век европейците започват да завземат големи части от Африка и установяват колониални режими. Крал Леополд II получава контрол над обширни райони около река Конго, които стават известни като Свободна държава Конго. Страната съществува от 1885 до 1908 г. По време на този период повече от 10 милиона африканци умират от болести, насилие от страна на колониалните завоеватели или по време на работа в плантациите.

Властите отрязвали крайниците на робите, когато не успявали да достигнат желаните квоти от короната за различни материали като каучук. Зверствата стават толкова ужасяващи, че са осъдени от останалите страни. Така през 1908 крал Леополд Втори се отказва от прекия контрол над територията и анексира държавата, давайки ѝ името Белгийско Конго.

Колониалните сили продължават да използват африканците като работна ръка, но съпротивата се надига и през 1960 Конго завоюва своята независимост от Белгия.