24 октомври, 31 октомври, 7 ноември, 14 ноември, 21 ноември.
Запазете датите, защото със сигурност ще бъдете призовани пред изборните урни в един от тези неделни дни. Всеки от тях попада в едномесечния промеждутък, в който трябва да се насрочат предстоящите президентски избори.
Една от тези дати хипотетично може да съвпадне и с провеждането на още един национален вот - третите поредни парламентарни избори за 2021 г.
Решението дали ще има Избори 2 в 1 зависи от синхронизирането в две институции - Народното събрание и президентството.
Този парламент може и да не излъчи работещо правителство, но задължително трябва да определи деня, в който гражданите ще гласуват за нов държавен глава.
Изборите за президент и вицепрезидент трябва да се проведат не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 2 месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащата двойка.
Петгодишният мандат на Румен Радев и Илияна Йотова започна на 22 януари 2017 г. и изтича на 22 януари 2022 г. Съответно - първият тур на изборите за президент трябва да се състои в неработен ден за цялата страна в периода 22 октомври - 22 ноември 2021 г.
Изборният кодекс казва, че депутатите трябва да насрочат вота за държавен глава "не по-късно от 60 дни преди изборния ден".
Решението на НС, с което ще се определи тази дата, може да се приеме още днес, но не може да се забавя след 21 септември. Конституцията от 1991 г. не описва хипотетичен сценарий, при който парламентът отказва да изпълни това свое задължение. За последните 30 години никога не се е стигало до патова ситуация от този тип.
Проблемът се усложнява от това, че 46 Народно събрание се намира в екзистенциална криза по-малко от месец след свикването си. Двете най-големи парламентарни групи - "Има такъв народ" и ГЕРБ-СДС - вече заявиха напълно ясно, че няма да съставят собствен кабинет и няма да подкрепят чужд състав на Министерски съвет с третия проучвателен мандат.
Освен ако не настъпи драматична промяна в нагласите им, това означава, че 46 Народно събрание също върви към своя край.
Президентът Румен Радев не е обвързан със срок, в който да предаде втория мандат на ГЕРБ-СДС. Теоретично той може да удължи изкуствено живота на парламента, като даде начало на нови политически консултации в последен опит за да посредничи за съставянето на работещ и демократично избран Министерски съвет.
Стигне ли се до връчването на третия мандат на посочена от Радев по-малка парламентарна група обаче, започва да тече краен 7-дневен срок, в който съответният кандидат-премиер трябва да представи състав на правителство или да се откаже от предложената власт.
Ако и третият мандат се провали, президентът е длъжен да назначи служебно правителство, едновременно с това да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори, които да се проведат след 60 дни.
Ако се върнем на събитията след изборите от 4 април 2021 г. - последният мандат се падна на БСП на 5 май, Корнелия Нинова го върна още в същия ден. Народното събрание беше разпуснато на 12 май, като паралелно с това служебният кабинет на Стефан Янев встъпи в длъжност. Предсрочният вот беше определен за дата 11 юли.
За да може да има Избори 2 в 1 в края на 2021 г., 46 Народно събрание би трябвало да определи датата на президентския вот и тази дата да бъде водещата отправна точка за напасването на графиците.
Тогава разпускането на парламента би трябвало да стане не по-рано от 22 август и не по-късно от 21 септември 2021.
Съвпадението на два различни типа национални избори не се случва за първи път. На 23 октомври 2011 г. България гласуваше едновременно за кметове и общински съветници, и за президент и вицепрезидент.
На 25 октомври 2015 г. се гласуваше за местни избори и за национален референдум за електронното дистанционно гласуване, предложен от президента Росен Плевнелиев.
На 6 ноември 2016 г. се проведе референдумът по трите въпроса на Слави Трифонов паралелно с първия тур на президентските избори.
И все пак досега не е имало случай, в който се гласува едновременно за държавен глава и за състав на Народно събрание - двете най-важни централни институции, излъчвани пряко от избирателите.
Конституцията поставя само едно ключово ограничение върху президентската власт в период на институционална нестабилност. Дори ако Народното събрание не може да излъчи работещ кабинет, президентът не може да разпусне парламента през последните три месеца от своя мандат. Това означава, че ако 46 Народно събрание доживее до 22 октомври 2021 г., Румен Радев ще може единствено да назначи служебен кабинет и той да започне подготовка за нови избори. Депутатите ще останат да работят до конституирането на нова законодателна власт.
Липсата на парламент в края на годината може да създаде неприятен, но поправим проблем заради ограниченото време, в което ще може да се обсъди и гласува Бюджет 2022 г.
Според Закона за устройството на държавния бюджет - ако до 1 януари 2022 г. Народното събрание не е успяло да го приеме, "приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
