Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На избори всички са равни - но някои са по-равни от останалите. Особено ако са проруски говорители.
Независимо колко маргинална е една партия, Изборният кодекс ѝ дава същото право на участие в предизборни дебати в ефира на БНТ и БНР - такова, каквото се полага и на най-големите и национално-представителни политически сили.
Нещо повече: Всяка партия-файтон има право на равна субсидия за кампанията в размер на 40 000 лв., която се предоставят от държавния бюджет на медиите, за да могат лидерите на комунисти, крайни националисти и други периферни групи да шестват по студиата.
Размерът няма значение. Това, което има значение, е изкривяването на публичния дебат чрез повтарянето на една и съща пропагандна платформа. А както ще видим - най-често тя съвпада с линията на Кремъл.
ЦИК вече разреши регистрацията на 23 партии и коалиции за изборите на 2 април. Голяма част от тях не могат да оправдаят съществуването си с нещо друго освен лукса на медийната си експозиция по време на все по-честите предизборни кампании.
"Народна партия Истината и само истината" например е спечелила точно 22 гласа повече от задължителните 2500 граждански подписа за регистрация на последните избори през октомври'22.
Партията на Венцислав Ангелов-Чикагото, който се "бори" срещу рептилите, HAARP, ционистите, "стерилизирането на деца" и "сатанинските" ваксини, обаче има 5 участия в предизборни дебати по БНР и 4 в БНТ, включително в "Панорама". И нищо няма да я спре да повтори "тура за овации" през 2023.
А ако разгледате бъдещата бюлетината - ще видите, че повече от половината от тези партии са мегафони на руските опорни точки, под прикритието на "родолюбиво" брандиране или борба със световната конспирация.
"Неутрална България", например, е името, с което подсъдимият за руски шпионаж Николай Малинов (лидер на "Русофилите") се обединява с Волен Сидеров и две комунистически партии (неразличими една от друга, но държащи съответната "запазена марка").
"Неутралитетът" е кодовата дума за съпротива срещу всякаква военна подкрепа за Украйна (в най-меката си форма) или директно излизане от НАТО (в най-отявлената) с връщане на геополитическата доминация на Русия в България от средата на 90-те, каквито условия поставяше Владимир Путин, преди да нападне Украйна.
"Вън от ЕС и НАТО" е друг от "играчите" на руското поле в предизборната кампания. Коалицията е съставена от три партии, от които само една е успяла да спечели 2636 гласа на последните избори. Но нищо не я спира да яви и на този вот, като ползва полагаемото се медийно време за повтаряне на този лозунг.
"Левицата" на АБВ, Мая Манолова, Татяна Дончева и земеделците на Спас Панчев стои още по-вляво от БСП в близостта си до Руското посолство. В годината, в която Путин организира инвазията срещу Украйна, Румен Петков беше най-редовен гост на Елеонора Митрофанова.
Тук са и единствените парламентарно представени партии БСП и "Възраждане", които гласуваха против изпращането на военна помощ за Украйна през декември 2022 г.
"Заедно" на Ива Митева и Любомир Каримански също се подреди в червената графа, защото "с оръжие не се решавала войната" - без особени изненади, доколкото видимо контролираният рестарт на политическата кариера на двамата бивши депутати от ИТН ги изпрати по неволя в крайното ляво поле на спектъра.
"Български възход" и ВМРО, които се готвят за предизборна коалиция в 12 без 10, са партиите с най-флуидни позиции по отношение на руската политика.
Стефан Янев изгуби поста си в правителството на Кирил Петков, след като се опитваше да налага опорната точка за "специалната военна операция" на Путин на фона на пълномащабната война в Украйна. Същият човек твърдеше преди изборите, че Украйна готвела "кръвопролитие" в Донецк и Луганск, като оправдаваше руската инвазия, и публикуваше фалшиви снимки от несъществуващ "проруски" протест в Чехия.
С влизането си в парламента обаче "Български възход" внезапно превключи към опортюнистки режим, като в крайна сметка подкрепи военната помощ за Киев.
ВМРО е в сходна ситуация - евродепутатът и съпредседател Ангел Джамбазки се позиционира като отявлен защитник на хуманитарната и военна подкрепа за Украйна, която той нарича "въпрос на национално и човешко задължение". Политическият му ментор и дългогодишен лидер на партията Красимир Каракачанов обаче повтаря твърденията на Румен Радев: "Ако дадем и последните си танкове, самолети и ракетни комплекси, ще оставим Българската армия без оръжие".
Многозначителни послания идват и с реактивирането на НДСВ в политиката - формално партията има значителни заслуги за присъединяването към ЕС и НАТО, а новият ѝ председател Станимир Илчев заявява, че е "изключено да си позволяваме зигзагообразно отношение" към партньорите си от САЩ и Европа и че партията не може да е патерица на проруски сили.
Това обаче не пречи на Симеон Сакскобургготски - бившия премиер, при който се подновиха ключови мегапроекти на Русия в българската енергетика - да сигнализира близост с Москва, като се среща с Елеонора Митрофанова и руски митрополит в София въпреки гражданските протести.
Измамното впечатление за доминация на руската пропаганда се засилва и от факта, че проевропейските политически сили не декларират "Възраждане", "Русофилите" и "Левицата" за свои основни идеологически противници - а водят ожесточена война с конкурентите за еднакъв електорат.
Дори напротив - през октомври 2022 г. Бойко Борисов флиртуваше открито с хората на "Възраждане", като обясняваше, че имал голямо уважение и можел да работи по-лесно с тях, преди все пак да заяви, че не би ги допуснал на власт.
Но данните от проведените преди 4 месеца избори показват съвсем различна картина на реални политически нагласи на гласоподавателите в България и чужбина.
Над 70% от избирателите, които са подкрепили поне една от регистрираните днес партии, са дали гласа си за такава формация, която подкрепя членството на България в ЕС и НАТО, присъединяването към Еврозоната и съпротивата на Украйна срещу руската военна агресия.
Това разминаване е показателно за сериозния дисбаланс в публичното пространство.
Държавата не само толерира, но и плаща за превръщането на най-радикализираните гласове в норма.
Избирателите също свикват с отвратителното ниво на обществен дебат и отказват да приемат демокрацията като общо постижение, което изисква постоянна защита.
