Пловдив се гордее с репутацията си, че прави нещата по свой собствен начин. Хората вървят по-бавно. Сякаш разполагат с повече време. Трафикът не е толкова припрян. Докато вървите към центъра през парка, където възрастните мъже се събират за партия шах, а други седят под сенките на стари дървета и си приказват, усещате, че Пловдив е различен. Има някакво безгрижие, което едновременно е очевидно, но и неуловимо. Така започва статията на Уил Бъкингам за BBC. Авторът е писател и антрополог, който в момента живее в България, а Пловдив се оказва един от любимите му градове. 

"Пред баровете и кафенетата на пешеходните улици на Капана е пълно с хора. В сладкарницата до Джумаята посетителите седят с часове и пият турско кафе. Дори котките по улиците на Стария град изглеждат по-лениви от другаде. Протягат се и мъркат, търкалят се и пак се връщат да поспят. 

Ако попитате хората защо градът е толкова спокоен, ще ви кажат: "Пловдив е айляк", пише авторът. 

Думата "айляк" не се използва особено много извън града, макар че се появява в българските речници от края на 19 век. Заемка е от турския "aylaklık", което означава "безделие", "шляене" или "скитане", а коренът му идва от aylık ("месец"). 

Оригиналното значение на айляка е свързвано с човек, който работи месец за месец и съответно знае какво означава да разполагаш със свободно време, казва Яна Генова от "Къща за литература и превод - София" в статията за BBC.

Глаголът, който върви в комплект с тази дума, е "бича", като авторът си го превежда с буквални синоними като "цепя дърва" или "удрям с камшик". 

"Идеята за удряне, шляпане или рязане напомня, че айлякът е нещо активно. Ако практикувата айляк, трябва да си отцепите парчета време за самите себе си. Трябва да поемете инициативата, за да се отделите от всекидневните си грижи", пише той. 

Какъвто и да е произходът на този израз, Пловдив му дава свое собствено значение - айлякът не се превежда, а се живее. 

"Ако попитате хората да ви обяснят какво означава, най-често те го правят с шега. Вицът гласи, че веднъж испанец посетил Пловдив и попитал местен човек какво е това "Айляк". 

Българинът помислил за няколко минути и отговорил: "Нещо като вашето "Маняна, маняна", но без толкова много стрес"...

Когато Пловдив стана столица на културата, директорът на "Жар Театър" Пламен Георгиев организира серия от дискусии, с които опитва да намери отговор на въпроса защо този манталитет се свързва толкова тясно с града. 

Първоначалният стереотип, че айлякът не е ценност, а просто мързел, се разбива от дебатите. Айлякът, казват хората, е идеята да намериш време. Да седнеш с приятели на закуска и неусетно да останеш с тях на маса до залез слънце. Това е умението да се насладиш на живота. Свързан е със социалния статус, нещо като денди-разходките по улиците без никакви конкретни цели. На по-дълбоко ниво ("Дзен айляк") той е свързан с духовната свобода. 

"Айляк означава, че можеш да си обвързан с трудностите на живота, но оставаш свободен от всички житейски проблеми", казва Георгиев. 

Повечето хора от София, с които Уил Бъкингам разговаря, са скептично настроени към тази идея, като я смятат за "брандинг около Столицата на културата или някакъв хипстърски маркетинг".

Затова англичанинът решава да прекара известно време в Пловдив и да се увери сам какво означава да "бичи айляк". 

Среща се с антрополога Светослава Манчева, която вижда връзка между тази концепция и историята на града. Пловдив е активен търговски център през 19 век, втори след Истанбул в рамките на Османската империя по мащаба на търговията. Тук живеят евреи, гърци, българи, роми, арменци и славяни, които се събират по улиците и кафенетата. 

Айлякът, според Манчева, е възникнал в реакция на трудностите в живота сред непознати хора. Всеки се опитва да намери собствено пространство сред многообразието на града - и го намира в кафенето, там, където търговците и творците се смесват и времето започва да тече по-бавно.

Този тип безделие не е почитан от всички. Поетът Христо Данов пише с насмешка как хората прекарват цели дни в кафенетата, където пушат, говорят, пият кафе и с нетърпение очакват залеза, за да преминат към сливова ракия. 

Британският пътешественик Джон Фостър Фрейзър пише през 1906 г.: "Представете си следната гледка - градина, осветена от много лампи. Под дърветата - безброй маси. На масите седи цял Филипополис, сърба кафе, пие бира, вдига наздравици с литри вино. В другия край на градината има малка сцена. Унгарски оркестър свири възторжено. Неделя вечер е и Филипополис се забавлява". 

Айлякът е изкуството да откриеш своето пространство. Да намериш място след тежък ден, за да изпиеш едно кафе. Да намериш кътчета из града - алеи, малки паркове, пейки - където да се разходиш с приятели, да посвириш, да пийнеш бира и да поприказваш. Няма по-добър начин за живот от това. 

"След няколко дни в Пловдив се отърсих от скептицизма си и се научих как да bichim aylyak", пише авторът. "Обикалях улиците. Не бързах. И колкото и да е странно, установих, че не съм свършил по-малко работа. Просто всичко беше постигнато с по-малко напрежение. Към края на престоя си се замислих, че Пловдив има какво да предложи на света". 

Филип Гюров, който прави магистърската си теза върху айляка като житейска философия и алтернатива на икономическия растеж в Университета в Лунд, пише:

"Не всичко се изчерпва със суматохата на големия град, нуждата да купиш най-новата технологична играчка, нуждата вечно да се катериш нагоре по социалната стълбица. Хората - особено младите хора - изпитаха ужасни странични ефекти от прегарянето. Оттам идва и нуждата да забавят темпото, да се върнат назад, да живеят в по-голям синхрон с природата и със себе си". 

"В последния си следобед в Пловдив седнах в кафенето пред Джумая джамия. Поръчах турско кафе и порция кюнефе. Кафето пристигна с малка чашка сладък сироп от розова вода, който омекотява горчивината. Две котки - рижава и бяла - спяха спокойно под храстите край джамията. Не носих часовника си. Не изпитвах потребност да проверявам телефона си. Нямах ангажименти. Пиех кафето си и оставих следобедът да тече, като знаех, че разполагам с цялото време на света", завършва авторът. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Локдаун, но само за неваксинираните: Стратегията на Австрия за Covid-19

Колкото повече се увеличава броят на пациентите в интензивни отделения, толкова повече растат ограниченията срещу неваксинираните

Главната медсестра на "Софиямед" е жената, ваксинирала Борисов, Пеевски и Карадайъ

Магдалена Серафимова е поставила дозите им срещу Covid-19

Метли на рояци и бели престилки: Бисерите от предизборните дебати

Референдум за пандемията, български паспорт за всеки македонец и как да яхнеш метлата 3 пъти за един час в ефира на БНТ

Феноменът "Голямата оставка" в Америка

10,4 милиона предложения за работа. И никой не проявява интерес към тях. 

Прокуратурата разследва лекар по съмнения за фалшиви имунизации

Нарушението в Мадан е открито, когато един от пациентите е поискал да получи истинска ваксина