Пловдив се гордее с репутацията си, че прави нещата по свой собствен начин. Хората вървят по-бавно. Сякаш разполагат с повече време. Трафикът не е толкова припрян. Докато вървите към центъра през парка, където възрастните мъже се събират за партия шах, а други седят под сенките на стари дървета и си приказват, усещате, че Пловдив е различен. Има някакво безгрижие, което едновременно е очевидно, но и неуловимо. Така започва статията на Уил Бъкингам за BBC. Авторът е писател и антрополог, който в момента живее в България, а Пловдив се оказва един от любимите му градове.

"Пред баровете и кафенетата на пешеходните улици на Капана е пълно с хора. В сладкарницата до Джумаята посетителите седят с часове и пият турско кафе. Дори котките по улиците на Стария град изглеждат по-лениви от другаде. Протягат се и мъркат, търкалят се и пак се връщат да поспят.

Ако попитате хората защо градът е толкова спокоен, ще ви кажат: "Пловдив е айляк", пише авторът.

Думата "айляк" не се използва особено много извън града, макар че се появява в българските речници от края на 19 век. Заемка е от турския "aylaklık", което означава "безделие", "шляене" или "скитане", а коренът му идва от aylık ("месец").

Оригиналното значение на айляка е свързвано с човек, който работи месец за месец и съответно знае какво означава да разполагаш със свободно време, казва Яна Генова от "Къща за литература и превод - София" в статията за BBC.

Глаголът, който върви в комплект с тази дума, е "бича", като авторът си го превежда с буквални синоними като "цепя дърва" или "удрям с камшик".

"Идеята за удряне, шляпане или рязане напомня, че айлякът е нещо активно. Ако практикувата айляк, трябва да си отцепите парчета време за самите себе си. Трябва да поемете инициативата, за да се отделите от всекидневните си грижи", пише той.

Какъвто и да е произходът на този израз, Пловдив му дава свое собствено значение - айлякът не се превежда, а се живее.

"Ако попитате хората да ви обяснят какво означава, най-често те го правят с шега. Вицът гласи, че веднъж испанец посетил Пловдив и попитал местен човек какво е това "Айляк".

Българинът помислил за няколко минути и отговорил: "Нещо като вашето "Маняна, маняна", но без толкова много стрес"...

Когато Пловдив стана столица на културата, директорът на "Жар Театър" Пламен Георгиев организира серия от дискусии, с които опитва да намери отговор на въпроса защо този манталитет се свързва толкова тясно с града.

Първоначалният стереотип, че айлякът не е ценност, а просто мързел, се разбива от дебатите. Айлякът, казват хората, е идеята да намериш време. Да седнеш с приятели на закуска и неусетно да останеш с тях на маса до залез слънце. Това е умението да се насладиш на живота. Свързан е със социалния статус, нещо като денди-разходките по улиците без никакви конкретни цели. На по-дълбоко ниво ("Дзен айляк") той е свързан с духовната свобода.

"Айляк означава, че можеш да си обвързан с трудностите на живота, но оставаш свободен от всички житейски проблеми", казва Георгиев.

Повечето хора от София, с които Уил Бъкингам разговаря, са скептично настроени към тази идея, като я смятат за "брандинг около Столицата на културата или някакъв хипстърски маркетинг".

Затова англичанинът решава да прекара известно време в Пловдив и да се увери сам какво означава да "бичи айляк".

Среща се с антрополога Светослава Манчева, която вижда връзка между тази концепция и историята на града. Пловдив е активен търговски център през 19 век, втори след Истанбул в рамките на Османската империя по мащаба на търговията. Тук живеят евреи, гърци, българи, роми, арменци и славяни, които се събират по улиците и кафенетата.

Айлякът, според Манчева, е възникнал в реакция на трудностите в живота сред непознати хора. Всеки се опитва да намери собствено пространство сред многообразието на града - и го намира в кафенето, там, където търговците и творците се смесват и времето започва да тече по-бавно.

Този тип безделие не е почитан от всички. Поетът Христо Данов пише с насмешка как хората прекарват цели дни в кафенетата, където пушат, говорят, пият кафе и с нетърпение очакват залеза, за да преминат към сливова ракия.

Британският пътешественик Джон Фостър Фрейзър пише през 1906 г.: "Представете си следната гледка - градина, осветена от много лампи. Под дърветата - безброй маси. На масите седи цял Филипополис, сърба кафе, пие бира, вдига наздравици с литри вино. В другия край на градината има малка сцена. Унгарски оркестър свири възторжено. Неделя вечер е и Филипополис се забавлява".

Айлякът е изкуството да откриеш своето пространство. Да намериш място след тежък ден, за да изпиеш едно кафе. Да намериш кътчета из града - алеи, малки паркове, пейки - където да се разходиш с приятели, да посвириш, да пийнеш бира и да поприказваш. Няма по-добър начин за живот от това.

"След няколко дни в Пловдив се отърсих от скептицизма си и се научих как да bichim aylyak", пише авторът. "Обикалях улиците. Не бързах. И колкото и да е странно, установих, че не съм свършил по-малко работа. Просто всичко беше постигнато с по-малко напрежение. Към края на престоя си се замислих, че Пловдив има какво да предложи на света".

Филип Гюров, който прави магистърската си теза върху айляка като житейска философия и алтернатива на икономическия растеж в Университета в Лунд, пише:

"Не всичко се изчерпва със суматохата на големия град, нуждата да купиш най-новата технологична играчка, нуждата вечно да се катериш нагоре по социалната стълбица. Хората - особено младите хора - изпитаха ужасни странични ефекти от прегарянето. Оттам идва и нуждата да забавят темпото, да се върнат назад, да живеят в по-голям синхрон с природата и със себе си".

"В последния си следобед в Пловдив седнах в кафенето пред Джумая джамия. Поръчах турско кафе и порция кюнефе. Кафето пристигна с малка чашка сладък сироп от розова вода, който омекотява горчивината. Две котки - рижава и бяла - спяха спокойно под храстите край джамията. Не носих часовника си. Не изпитвах потребност да проверявам телефона си. Нямах ангажименти. Пиех кафето си и оставих следобедът да тече, като знаех, че разполагам с цялото време на света", завършва авторът.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

И БСП няма да отиде на консултации при президента днес

Причините за решението все още не са ясни.

ГЕРБ не иска мандат, а нови избори: "Потенциал за принципна коалиция в 47 НС няма"

Радев посвети част от изявлението си на външната политика и "попарените надежди на българите"

"Продължаваме промяната" не се яви на консултациите при Румен Радев

Първата политическа сила не спази графика на президентството

Слави Трифонов ще съди Кирил Петков за 50 000 лв.

Председателят на ИТН се е обидил от обвързването му с "мафията"

България трябва да подобри мерките си в борбата срещу прането на пари, смята Съветът на Европа

В доклада се посочва още, че съществуват опасения по отношение на информацията за действителната собственост

"Златната локва" на турската граница ще бъде проверявана от АДФИ

Асен Василев е разпоредил проверка в БАБХ заради договора с фирмата-оператор на съоръжението

Кабинетът "Петков" вече е в оставка, Румен Радев свика светкавично консултации за нов мандат

Партиите отиват при президента още днес. Разговорите продължават и утре

"Чуй ме внимателно": Последният разговор между Путин и Макрон преди войната в Украйна

Френският президент опитва да договори среща с Джо Байдън. Путин иска да играе хокей на лед

Борисов отрече план за оттегляне от ГЕРБ, след като Плевнелиев "подреди" кабинет на ПП и ГЕРБ и го прати "в Банкя"

Плевнелиев предложи "проевропейска коалиция" след изборите - без Борисов, Петков и Василев в кабинета