Доверие в социалните мрежи като източник на информация за положението в страната имат едва 6 % от българите, въпреки че близо половината от тях - 48 % - сърфират в платформите всеки ден, други 15 % - няколко пъти седмично. Малко над 20 % от хората всяка седмица пишат коментар или споделят публикации по теми от националните новини. Напълно изолирани от фейсбук и останалите социални приложения са 26% от гражданите.
Телевизията губи плавно зрители на новини за сметка на интернет медиите, въпреки че всеки пети никога не сърфира в глобалната мрежа въобще. 20% от гражданите на възраст между 41 и 50 г. в България пък вече не вярват на никакви медии.
Медийните предпочитания, освен от обичайните години, образование, местоживеене, се влияят и от личните политически пристрастия.
Данните са от новото изследване "Доверие в медиите и медийно потребление" за 2022 г. на Институт "Отворено общество", който бе публикуван днес.
Телевизията остава най-потребяваният тип медия от българите с цел информация, но ако през 2016 г. процентът на хората, които гледат поне веднъж дневно, е бил 90 на сто, а през 2018 г. - 85 на сто, то през 2022 г. постоянните зрители са вече 73 %. Все пак част от отлива от всекидневно гледащите отива в следващата категория - на онези, които прибягват към дистанционото за ефирно или кабелно съдържание няколко пъти седмично.
В интернет се информират мнозинството от хора под 50 години, живеещите в столицата, висшистите и привържениците на „Демократична България“ и „Възраждане“. За всички останали основен източник на информация продължава да бъде телевизията. Най-голям дял от анкетираните (42%) заявяват, че се доверяват основно на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. На информационни сайтове в интернет се доверяват 26%, а на социални медии – 6%. Радио и телевизия предпочитат съответно 3 и 2 на сто от гражданите, участвали в проучването. 16% са тези, които нямат доверие на никоя медия.
Телевизията печели битката за аудитория и доверие извън София, а мрежата в столицата, като в областните градове се наблюдава паритет между двата типа медии. По-образованите са в интернет сайтовете, а по-малко образованите - пред екрана, показва голямата картина.
Интересно е обаче, че видът на дипломата не влияе на доверието в информацията, която предоставят социалните мрежи - делът на анкетираните, които са склонни да се доверяват на Фейсбук и платформи, когато имат нужда от информация за положението в страната, е приблизително еднакъв - 6-7 % от всички групи граждани по критерий образование.
Как политическите убеждения влияят на доверието в медиите?
Мнозинството от привържениците на БСП (73%), ГЕРБ (52%) и ДПС (50%) основно се доверяват на телевизията, когато имат нужда от новини от страната. На информационни сайтове се доверяват едва 4% от привържениците на БСП и едва 2% от тези на ДПС. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), но остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към телевизията.
"Може да се допусне, че за мобилизацията и поведението на привържениците на тези партии е от по-голямо значение начинът, по който се представят и интерпретират текущите събития в страната в телевизионните студия, отколкото за привържениците на останалите партии", се казва в анализа на "Отворено общество".
На другия полюс са симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“, въпреки че двете партии стоят са на диаметрално противоположни политически позиции. 60% от симпатизантите на ДБ и 46% от тези на „Възраждане“ се доверяват на интернет и едва 24 - 26 % - на телевизията.
По средата между двата полюса в доверието към телевизията и интернет като източник на информация за положението в страната са привържениците на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП), при които се наблюдават сходни дялове на тези, които се доверяват на телевизията (42%) и тези, които предпочитат интернет - в това число социалните медии (41 - 42%).
Хората, които заявяват, че не са решили за кого ще гласуват са разделени на три приблизително равни групи – малко над една трета от тях се доверяват на телевизията (36%), малко под една трета се доверяват на интернет, вкл. на социалните медии (34%), а останалата около една трета попадат в групата на тези без доверие в медиите или без мнение по въпроса. Профилът на хората, които заявяват, че няма да гласуват е сходен, но с по-висок дял на тези без доверие в никоя медия, както и на тези, които се доверяват на Фейсбук и другите социални медии.
Кой е в мрежата, кой чете, кой се среща с приятели?
В интернет ежедневно прекарват време 54% от респондентите, а около 15% по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за това 21% от анкетираните. През последното десетилетие делът на хората, които ежедневно прекарват време в интернет нараства от 31-33% в периода 2009-2013 година до 54% през юни 2002 година. В същото време делът на тези, които заявяват, че изобщо не влизат в интернет намалява над два пъти от 49-54% в периода 2009-2013 година до 21% през юни 2002 година, обясняват от "Отворено общество".
Всеки ден радио слушат 35% от анкетираните, а други 21% правят това няколко пъти седмично. Близо 22% не ползват тази медия, която се оказва по-предпочината в малките градове. Вестниците на хартия вече съвсем губят битката с всимки други медийни формати, като близо половината от хората - 48% - въобще вече не разлистват вестник.
Проблемът с четенето е в друга графа от изследването - а именно, че 31% от анкетираните са признали, че не четат книги. Наполовина по-малко са тези, които го правят всеки ден - 14 %, а още толкова четат по няколко пъти седмично.
Цитираните в настоящата публикация данните за 2022 г. са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустима грешка при 95% гаранционна вероятност: +/-3,1% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено и финансиране по проект на Институт „Отворено общество“ – София от Алфа Рисърч.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
