Снимка: © Getty Images

Доверие в социалните мрежи като източник на информация за положението в страната имат едва 6 % от българите, въпреки че близо половината от тях - 48 % - сърфират в платформите всеки ден, други 15 % - няколко пъти седмично. Малко над 20 % от хората всяка седмица пишат коментар или споделят публикации по теми от националните новини. Напълно изолирани от фейсбук и останалите социални приложения са 26% от гражданите.

Телевизията губи плавно зрители на новини за сметка на интернет медиите, въпреки че всеки пети никога не сърфира в глобалната мрежа въобще. 20% от гражданите на възраст между 41 и 50 г. в България пък вече не вярват на никакви медии.

Медийните предпочитания, освен от обичайните години, образование, местоживеене, се влияят и от личните политически пристрастия.

Данните са от новото изследване "Доверие в медиите и медийно потребление" за 2022 г. на Институт "Отворено общество", който бе публикуван днес.

Доверие в различните видове медии през 2022 г., според изследване на "Отворено общество"Телевизията остава най-потребяваният тип медия от българите с цел информация, но ако през 2016 г. процентът на хората, които гледат поне веднъж дневно, е бил 90 на сто, а през 2018 г. - 85 на сто, то през 2022 г. постоянните зрители са вече 73 %. Все пак част от отлива от всекидневно гледащите отива в следващата категория - на онези, които прибягват към дистанционото за ефирно или кабелно съдържание няколко пъти седмично.

Онлайн медиите са другият основен източник на информация в България - особено когато става дума за новини за положението в страната. И ако привържениците на телевизионните информационни формати всеки ден са около 70 %, то половината от тях редовно сърфират и в интернет със същата цел. Всеки пети сред анкетираните обаче никога не е влизал в глобалната мрежа, обясняват авторите на изследването.

В интернет се информират мнозинството от хора под 50 години, живеещите в столицата, висшистите и привържениците на „Демократична България“ и „Възраждане“. За всички останали основен източник на информация продължава да бъде телевизията. Най-голям дял от анкетираните (42%) заявяват, че се доверяват основно на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. На информационни сайтове в интернет се доверяват 26%, а на социални медии – 6%. Радио и телевизия предпочитат съответно 3 и 2 на сто от гражданите, участвали в проучването. 16% са тези, които нямат доверие на никоя медия.

Телевизията печели битката за аудитория и доверие извън София, а мрежата в столицата, като в областните градове се наблюдава паритет между двата типа медии. По-образованите са в интернет сайтовете, а по-малко образованите - пред екрана, показва голямата картина.

Интересно е обаче, че видът на дипломата не влияе на доверието в информацията, която предоставят социалните мрежи - делът на анкетираните, които са склонни да се доверяват на Фейсбук и платформи, когато имат нужда от информация за положението в страната, е приблизително еднакъв - 6-7 % от всички групи граждани по критерий образование.

Как политическите убеждения влияят на доверието в медиите?

Мнозинството от привържениците на БСП (73%), ГЕРБ (52%) и ДПС (50%) основно се доверяват на телевизията, когато имат нужда от новини от страната. На информационни сайтове се доверяват едва 4% от привържениците на БСП и едва 2% от тези на ДПС. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), но остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към телевизията.

"Може да се допусне, че за мобилизацията и поведението на привържениците на тези партии е от по-голямо значение начинът, по който се представят и интерпретират текущите събития в страната в телевизионните студия, отколкото за привържениците на останалите партии", се казва в анализа на "Отворено общество".

На другия полюс са симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“, въпреки че двете партии стоят са на диаметрално противоположни политически позиции. 60% от симпатизантите на ДБ и 46% от тези на „Възраждане“ се доверяват на интернет и едва 24 - 26 % - на телевизията.

По средата между двата полюса в доверието към телевизията и интернет като източник на информация за положението в страната са привържениците на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП), при които се наблюдават сходни дялове на тези, които се доверяват на телевизията (42%) и тези, които предпочитат интернет - в това число социалните медии (41 - 42%).

Хората, които заявяват, че не са решили за кого ще гласуват са разделени на три приблизително равни групи – малко над една трета от тях се доверяват на телевизията (36%), малко под една трета се доверяват на интернет, вкл. на социалните медии (34%), а останалата около една трета попадат в групата на тези без доверие в медиите или без мнение по въпроса. Профилът на хората, които заявяват, че няма да гласуват е сходен, но с по-висок дял на тези без доверие в никоя медия, както и на тези, които се доверяват на Фейсбук и другите социални медии.

Кой е в мрежата, кой чете, кой се среща с приятели?

В интернет ежедневно прекарват време 54% от респондентите, а около 15% по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за това 21% от анкетираните. През последното десетилетие делът на хората, които ежедневно прекарват време в интернет нараства от 31-33% в периода 2009-2013 година до 54% през юни 2002 година. В същото време делът на тези, които заявяват, че изобщо не влизат в интернет намалява над два пъти от 49-54% в периода 2009-2013 година до 21% през юни 2002 година, обясняват от "Отворено общество".

Всеки ден радио слушат 35% от анкетираните, а други 21% правят това няколко пъти седмично. Близо 22% не ползват тази медия, която се оказва по-предпочината в малките градове. Вестниците на хартия вече съвсем губят битката с всимки други медийни формати, като близо половината от хората - 48% - въобще вече не разлистват вестник.

Проблемът с четенето е в друга графа от изследването - а именно, че 31% от анкетираните са признали, че не четат книги. Наполовина по-малко са тези, които го правят всеки ден - 14 %, а още толкова четат по няколко пъти седмично.

Цитираните в настоящата публикация данните за 2022 г. са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустима грешка при 95% гаранционна вероятност: +/-3,1% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено и финансиране по проект на Институт „Отворено общество“ – София от Алфа Рисърч.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Путин призна независимостта на Запорожка и Херсонска области, ООН осъди референдумите

Очаква се Путин да говори днес, след което да се присъедини към празничен митинг на Червения площад

"Тренд": ГЕРБ е на 9,3% пред ПП, "Възраждане" са трети

Според "Тренд" 13,9% от имащите право на глас ще упражнят това право в полза на "Възраждане"

Топовни салюти за Илхам Алиев в София - прелюдия към старта на гръцкия интерконектор

Румен Радев посреща президента на Азербайджан днес, очакват се разговори за газа

КЗК: "Лукойл България" злоупотребява с монопола си в горивата

Нарушенията са в пазара на горива на едро, твърди антимонополната комисия

Финландия затваря границите си за руски туристи от полунощ

Руските туристи вече не могат да посещават Финландия, която им служеше за "входна врата" към ЕС.

Димитър Стоянов: Тежко въоръжение, докато съм министър аз, няма как да дам

Ресорният министър заяви, че няма как да погаз решение на парламента, касаещо военната помощ за Украйна

Никола Минчев: Искам хората да знаят, че промяната ще е трайна - дори в най-трудния район

"Държа на уважението към Народното събрание - като юрист и като гражданин"