Как се разпределят гласовете от чужбина и защо може да се окажат ключови

На парламентарните избори през 2021 г. се очаква рекордно висока избирателна активност сред българите в чужбина, която може да окаже сериозно влияние върху крайните резултати от гласуването. Дълги опашки от избиратели се струпаха пред секциите в Лондон, Париж, Берлин, Мадрид и други големи градове в Европа и света, като тази година зад граница са разкрити рекордните 465 секции.

Над 87 хиляди българи в чужбина подадоха заявления за гласуване на изборите на 4 април, но се очаква повече да упражнят правото си на глас. На изборите през 2017 г. гласуваха почти 118 хиляди български граждани извън страната, като действителните гласове бяха над 112 хиляди. Тази година постижението може да бъде подобрено.

Гласовете от чужбина играят важна роля в определяне на 4-процентовата бариера, която партиите и коалициите трябва да преминат, за да влязат в парламента.

Освен това вотът на избирателите зад граница участва във формирането на така наречената „квота на Хеър“ - метод, при който се определя броят мандати, получени от всяка партия.

От Лондон до Сидни: Огромни опашки от българи, желаещи да гласуват

Независимо от високата избирателна активност сред българските емигранти, „Чужбина“ не е напълно равнопоставен на останалите 31 МИР на територията на страната.

Всеки от тези 31 избирателни райони в България излъчва между 4 и 16 депутати за Народното събрание, в зависимост от броя на населението си. Въпреки че зад граница на миналите избори са гласували над 100 хиляди души, а в области като Видин и Враца например правото си на глас са упражнили много по-малко хора, „Чужбина“ не може да избере свои представители по отделна листа.

Гласовете от българите зад граница обаче се разпределят на национално ниво.

Броят им се добавя към общата сума за цялата страна и има значение за двата най-важни въпроса - колко партии влизат в парламента и с колко депутати ще разполагат.

На изборите през 2017 г. у нас и зад граница са отчетени над 3,42 млн. действителни гласове (гласовете без „Не подкрепям никого“). Това число се умножава по 4 процента и се получава бариерата за влизане в Народното събрание (136820.96).

За да бъде парламентарно представена, всяка листа е трябвало да събере не по-малко от този брой действителни гласове.

Бюлетините от чужбина имат значение, за да се установи колко партии или коалиции ще имат свои народни представители.

През 2017 г. бариерата беше премината от пет партии/коалиции – ГЕРБ, БСП, ДПС, ОП и „Воля“. Подкрепата за тях от чужбина се взема предвид и в следващата стъпка - определянето на точния брой на мандатите на всяка група в Народното събрание.

Общата сума на действителните гласове (както от България, така и от чужбина) за тях е била 2 882 908 гласа. Тук идва преразпределението по метода на Хеър - числото се разделя на 240 (мандатите в НС), за да се получи т.нар. „квота на Хеър“. Броят на гласовете за всяка от парламентарно представените листи се разделя на квотата, за да се определи конкретният брой мандати за всяка от тях.

През 2017 г. българите в чужбина гласуваха преимуществено за ГЕРБ с 24,55%, а на второ място се подреди коалицията около току-що създадената към онова време партия на Лютви Местан "ДОСТ" (17,27%), изпреварваща "БСП за България" и ДПС.

Подредбата на тези избори може да бъде по-различна както заради консолидацията на вота на "Демократична България" (чиито основни партии се явиха отделно през 2017) и отпадането на ДОСТ от конкуренцията с ДПС, така и заради появата на нови политически сили като "Има такъв народ" на Слави Трифонов и "Републиканци за България" на Цветан Цветанов.

Изборите на живо: Към 17 ч. избирателната активност е 37,8%, според "Алфа Рисърч"