Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Един от очакваните резултати от тазгодишната среща на върха на ООН по климатичните въпроси (COP28) е да се определи председателството за следващия форум през 2024 г. България е сред кандидатите, които желаят да поемат домакинството, но Русия блокира тези намерения.
В речта си пред световните лидери на COP28 президентът Румен Радев спомена въпроса, като подчерта, че България като една от страните-кандидатки е била изключително "конструктивна и проактивно търсеше компромис" в процеса за домакинството.
"Ще продължим с този отговорен подход, за да намерим решение за плавен преход между COP28 и COP29", заяви държавният глава.
Къде точно ще се проведе срещата за климата догодина обаче засега остава въпрос без ясен отговор. COP се организира последователно в петте регионални групи, в които са разпределени страните от ООН: Африканската група, Азиатско-тихоокеанската група, Групата на Източна Европа, Групата на Латинска Америка и Карибския басейн и Групата на Западна Европа и други държави.
Всяка група се редува да бъде домакин, като държавата, която ще се ангажира с организацията се определя от останалите страни вътре в групата. Обикновено това не предизвиква особени проблеми, а след това ООН само дава одобрението си за взетото решение.
През 2024 г. е ред на Източноевропейската група, в която влизат 23 държави. България като част от нея е предложила да поеме домакинството. Проблемът обаче идва от това, че Русия - която също е в групата - е против кандидатурите на страните от Европейския съюз, включително и на България.
Затова въпросът с домакинството ще се обсъжда вероятно до последния момент в Дубай. Останалите кандидати за домакин на COP29 са Беларус - основният съюзник на Москва, и Армения (чието предложение е блокирано от Азербайджан).
Фактът, че все още не е известно къде ще се проведе следващото заседание на COP, представлява както логистичен, така и дипломатически проблем. От 2015 г. насам климатичната среща се превърна в голямо глобално събитие, което събира държавни и правителствени ръководители от цял свят и събират десетки хиляди хора.
Преди две години в Глазгоу имаше над 40 000 души, а за срещата в Дубай се очакват общо 70 хил. души. Затова организацията им не е лесна и градовете, избрани за домакини, започват да се подготвят предварително.
Ако не бъде постигнато споразумение между източноевропейските държави, ще бъдат проучени няколко алтернативни възможности. Първата е, че Обединените арабски емирства могат отново да бъдат домакини и през следващата година. Това обаче само по себе си също създава спорове предвид факта, че учени и активисти са недоволни, че седмата по големина страна производител на петрол в света председателства срещата.
Друга възможност е източноевропейската група да си размени местата с друга група държави от ООН, както се случи през 2019 г., когато Испания беше домакин на COP25 вместо Чили. Промяната беше наложена заради големите антиправителствени протести в южноамериканската страна.
Наскоро България предложи и трето компромисно решение - срещата за климата през 2024 г. да бъде "разпределена" между няколко държави.
