Влизаме в една от Малките къщички на фондация "Надежда за малките" със смесени чувства - не знаем дали това ще е история за добро или за тежки лични съдби.
Организацията вече близо 15 години дарява любов и грижа на бебета и малки деца до 5 години в среда, близка до семейната. Подкрепя и родители, които преживяват трудности, като им помага да не се разделят с децата си.
Още на прага на къщата ни посреща четиригодишно усмихнато, палаво момиченце, което няма търпение да ни покаже къде да седнем и да разгледа чантите ни, пълни с техника за снимки.
Срещата е част от проекта ни с Dr. Oetker - те обръщат внимание на малките неща, които правят голямата разлика. В случая, на малките деца, които имат шанс заради големите хора от фондацията.
Dr. Oetker е синоним на домашен уют, вкусни печива, сигурност, обич, семейство и щипка носталгия.
От създаването си до момента Dr. Oetker фокусира работата си около "малките" неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в кухнята. Тя е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и жест на грижа за другия. Малко късче любов и внимание, което храни не само тялото, но и душата на любимите хора.
През идните седмици екипът на "Булевард България" u Dr. Oetker ще ви срещнат с 4 светли истории. Няколко "малки" човека с големи дела и значение в живота на други. Хора, които не търсят публичност на всяка цена, а упорито, стъпка по стъпка, се борят за своята кауза. Помагат, подкрепят, образоват. Съвременни будители, които променят чуждите светове към по-добро, вдъхват кураж или просто ни карат да се усмихваме.
Семейният бранд, носещ името на д-р Аугуст Йоткер, е отговорен за единствената по рода си революция в сладкарството, със своя бакпулвер (от немски - "прах за печене"). Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява в домашни условия. Набухвателят за сладкиши на Dr. Oetker е гаранция за приготвянето на апетитни десерти, които събират цялото семейство около масата, от 1891 г. насам.
Разбира се, успехът на марката не приключва с бакпулвера. Следват ваниловата захар, маята, небезизвестният Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалният пудинг за бисквитена торта и други продукти, които свързваме с най-личните, най-топлите и най-уютни моменти у дома.
Професионалистите в Малките къщи на фондация "Надежда за малките" всекидневно извършват геройства и с малки стъпки променят детски съдби. Казват, че не могат да си представят да работят нещо друго, в което ще липсва емоционалната свързаност.
Много от историите им имат щастлив край: преди няколко месеца друго четиригодишно дете - отново слънчево момче със синдрома на Даун, като нашата домакиня, която ни е посрещнала, заминава при своята нова майка в чужбина. Оттогава момичетата от екипа на "Надежда за малките" всеки ден получават снимки, на които той играе с кучето си на поляната пред къщата и видимо се чувства добре.
Големият успех обаче са случаите, в които децата остават при биологичните си родители.
Много е лесно човек да влезе в съжалителен модус, когато се препъне в съдбите на изоставените деца. Нека да е ясно обаче, че често родителите, които днес трудно се справят, са били деца, чиито майки и бащи също трудно са се справяли. Както и че родителите, които днес се разделят с децата си по различни причини, са децата, които в предходни години също под различна форма са били разделени от своите родители, а нерядко са били и възпитаници на Домовете за деца, лишени от родителска грижа.
Именно този кръговрат се опитват да прекъснат от фондацията. И въпреки че името им е "Надежда за малките", надеждата е и за големите, на които се подава ръка, за да вземат правилните решения.
Петгодишният опит на екипа на Мобилния център за подкрепа на фондацията красноречиво показва, че с малко помощ, безрезервна вяра, човеколюбие и уважение към личността им, уязвимите родители се справят някак и остават заедно.
"След нашата намеса децата успяват да се задържат устойчиво в семействата и би било чудесно, ако системата за закрила на детето може да разчита на повече застъпена помощ вътре в семейството. Екипи като нашия, които работят по този начин на терен, са твърде малко, тъй като подобен модел изисква огромен труд, неимоверни усилия и постоянство, продължително време и най-вече разбиращо и ценящо личността отношение," разказва Радослава Куцарова. Тя ръководи мобилния център за подкрепа "Заедно с надежда".
В къщите на надеждата срещаме деца, всяко със своята история, които разчитат светът на възрастните да подреди настоящето им и да им даде посока за бъдещето.
Децата идват в една от двете къщи на надеждата по различни начини: едни от кризисни семейни ситуации, по сигнал на граждани, от болнично заведение. И всички те получават любов, безрезервна подкрепа и професионално отношение.
"Надежда за малките" функционира от 2010 г., а Центърът за подкрепа на терен - от 2019 г. Малките къщи са мястото, в което децата остават, докато семейството, подкрепяно от екипа на фондацията, отново успее да заеме пълноценно място в живота им.
Водещо е убеждението, че родителите имат нужните ресурси, които могат да разгърнат имат при подходящи условия и при продължителна ефективна социална, психологическа, педагогическа работа.
"Семействата, подкрепени от нашия екип и в координация с отделите за закрила на детето, устойчиво връщат и задържат децата си. Единични са случаите на неуспешна реинтеграция." казва Ради.
Разказва за случай, с който тя и съмишлениците ѝ особено много се гордеят.
"Имаме семейство, с което работихме две години, за да си стъпи стабилно на краката и да си върне детето, отделено поради определени причини. Съпрузите в своето детство също са разделяни от своите родители и имат опит с настаняване в институции. След много перипетии, водени от силната си обич един към друг, днес те се справят толкова добре, че са семейство за пример. Вече имат общо три деца, които пазят като очите си, и ни носят вяра, че всичките ни усилия си струват, защото в малкия фургон, в който живеят, има винаги усмихнати малки личица, мирише на домашен хляб, а на котлона къкри някаква магия…"
Хората от къщите на надеждата продължават да поддържат контакт с децата и родителите - дори много след края на екипната им работа.
Споделят, че понякога дори един телефонен разговор - за споделяне или съвет, помага неимоверно.
"Когато родителите идват в Малките къщи при своите отделени деца, или ние сме в дома им, там, където реално са разгърнати проблемите, се съгражда доверителна връзка с екипа. Благодарение на нея се формират и трайни работещи отношения, така че събитията да поемат в правилната посока," посочва Ради.
Още нещо интересно за къщите е, че когато се решават житейски съдби, много-много място за йерархия и структура няма. Всички са отбор за бързо реагиране.
"При нас няма значение дали си изпълнителен директор или детегледач. Всеки влиза със своята компетентност там, където е нужно. Детегледачът на децата в Малките къщи може да е психолог, медиатор и социален работник, когато на следващ етап, вече в родното семейство, се подготвя или се реализира отглеждането на детето. Директорът на всяко от подразделенията ни оставя администрирането и влиза в графика на дневни и нощни дежурства, когато се налага. В екипа има различни специалисти и това го прави толкова ценен," добавя Александра Бонева, детегледачка в една от къщите и специалист "Комуникации и социална промяна".
Едно от нещата, които ни правят впечатление, докато разговаряме, са съчувствието и разбирането, което проявяват към родителите, на които се налага да изоставят децата си.
Не чуваме нито една осъдителна забележка, нито едно критично и арогантно "Що за майка си изоставя детето".
"Докато повечето от нас разчитат на баби, дядовци, чичовци, лели и пр., тези хора много честно са абсолютно сами и ако не ги подкрепим сега, рискуваме техните деца някой ден да имат същите трудности като своите родители. Историята се повтаря," обяснява Ради.
Според нея всяко дете има нужда най-вече от своя родител. Колкото и несправящи се да ни се струват тези родители, те са най-доброто за своите деца.
"Ако им дадем шанс да изявят своите позитивни страни, защото те имат достатъчно такива, разбираме, че в работата ни наистина има смисъл," казва тя.
Едва като крайна мярка идва т.нар. резидентна услуга. Тогава за детето се грижат няколко възрастни. Тя не е препоръчителен начин на отглеждане за дълго време.
"Никой не може да замести майката, никой не може да замести бащата. Колкото възможности и способности има в семейството, те трябва да бъдат използвани и надграждани, за да може детето да остане у дома си. Това е неговият произход, неговите корени, неговото място. В много случаи, ако семействата имат възможност да получат подкрепа, изобщо не се стига до изоставяне на децата," добавя Ради.
С родители от рисковите групи, чиито проблеми идват от икономически трудности, материално-битови ограничения, ниска образованост, социална изолация, все пак се работи по-леко и гладко, отколкото със семейства, в които има насилие или зависимости, споделят от фондацията.
"Много по-трудно е да се бориш със зависимост, отколкото с бедност," вмята Алекс.
"Когато уязвимите родители усетят, че си открит, че си с добро отношение, че нямаш скрити мисли, а те имат барометър за тези неща, тогава те сами се разкриват и се работи на чиста база. Те не приемат завоалираност, нито оценъчно и негативно отношение, но получат ли разбиране и възможност за промяна, всичко протича добре," казва Ради.
Оказва се, че доброто е заразно, но не е много трайно.
Доста хора имат желание да бъдат доброволци в къщичките, но се случва и бързо да се откажат. Не защото не искат да идват, а защото не са осъзнавали каква отговорност е да бъдеш до тези деца и техните нелеки истории.
"Правим информационни срещи, на които да запознаем хората с дейността ни и отговорността, която ще поемат, ако решат да бъдат част от нас. После им оставяме време, за да свикнат и да осъзнаят избора, който са направили. Тогава вече те посвещават времето си на децата," допълва Алекс.
Част от работата на фондацията е да подготвя и бъдещи родители още като кандидат-осиновители.
Според представителите на организацията в българското общество тегне стигма над осиновяването, а схващането, че то трябва да се пази в тайна, все още преобладава. Това не позволява осиновените деца и осиновителите им да разгърнат свободно взаимоотношенията си на чиста база.
Обръщат внимание и на това, че често като общество не си даваме сметка, че осиновените деца имат нужда от време, за да си върнат доверието към света, в който до осиновяването си са понесли твърде много поражения.
"В нашата организация създаваме книга с прекрасни снимки и истории от живота на децата в Малките къщи. Пишем и истински вълшебни приказки, в които героите са самите те, за да ги свързват с корените им, да им припомнят извървения път и да орисват нов, много по-хубав," казва Ради.
"Приемаме това като отговорност към свързването на живота на детето с този на осиновителите и като чудесна възможност за приемственост и продължение. Не са малко случаите, в които усилията на екипа ни в приемането на миналото на детето остават неразбрани и незачетени от осиновителите. Битува разбирането, че животът на детето започва след осиновяването, което поразява по безпощаден начин взаимоотношенията между него и осиновителите," споделя още тя.
Още нещо, на което ни учат от фондацията - децата нямат нужда от вещи, а от любов.
Хората масово искат да даряват предмети, но всеки, който се е докоснал до дейността на фондацията, вижда, че потребностите са други. Дори семействата, на които фондацията помага, нямат необходимост от толкова много вещи, които им се предлагат.
Има обаче доброволчески активности, които се приемат на драго сърце: наскоро за рождения ден на едно от децата кварталната сладкарница "Кума Лиса" решава да подари торта за всички. Оттогава тортите за всички рождени дни са от тях.
Малките неща с голямо значение.
Докато си говорим, къщата се пълни.
Малките моменти, които голямото семейство прекарва в къщата, са изпълнени с любов и радост. Място за мрак няма. В малките къщи често си организират активности - например готвене с децата - нещо толкова простичко, но всъщност безкрайно важно за формирането им като личности.
"Вечер с децата заедно приготвяме масата и заедно споделяме трапезата, както всяко семейство прави у дома," казва Алекс.
Какво биха били празниците и без топлата питка, омесена с ръце и много любов, през силната прегръдка на хората до нас.
Точно както малките опаковки кухненска магия от Dr. Oetker насищат големите семейни събирания с уют и светлина, така работещите във фондацията създават една автентична, топла семейна среда.
Защото те са едно много, много голямо семейство.
"За екипа ни няма делник или празник, там сме 24/7 , затова и споделяме празниците си с децата. Заедно сме на Бъдни вечер, Коледа и Нова година, на Великден. Събираме се около вкусно приготвените домашни ястия и разказваме на по-големите деца за традициите. Това са едни от най-милите и топли моменти," допълва Алекс.
През лятото на двора се вадят басейни и маркучи, има къпане, има пръскане, има смях. Децата са постоянно ангажирани с игри. Телевизия, таблети и телефони в къщите не се дават, освен ако не са предназначени за комуникация на детето с родителите си.
Съзнателно или не, там те са гледани по метода на Монтесори: с фокус върху личността и интересите на детето, с максимално включване в семейната и социалната среда, с делегиране на отговорности и задачи. Всичко това дава на малките крилете, с които след това да отлетят - при биологичните или при новите си семейства, при своето бъдеще.
И напук на масовата представа, в това бъдеще няма тъмнина.
Ако искате да направите дарение за фондация “Надежда за малките”, бихте могли, като изпратите SMS на 17 777 с текст DMS MALKITE (1 лв.) или по банков път:
Уникредит Булбанк
Титуляр: Фондация Надежда за малките
BIC: UNCRBGSF
BGN IBAN: BG30UNCR70001522296287
Цветелина Цекова за силата да сътвориш смисъл от болката
Доктор Йоткер - фармацевтът, който направи революция в кухнята преди 133 години
Рецептата за щастливо детство и сигурна връзка с родителите на Марти и Дени от „За детето“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
