Рецептата за щастливо детство и сигурна връзка с родителите на Марти и Дени от „За детето“

Половин час качествено време на ден, прекарано с детето в игри, четене или приготвяне на вечеря заедно са достатъчни за здравословната връзка в семейството.

„Не е толкова важно количеството, колкото качеството. 20 минути на ден съзнателно отделено време са много по-ценни от часовете, които прекарваме заедно в колата до градината или училището, или за да вършим други задачи, “ казва Деница Дамянова, логопед и психомоторен терапевт.

Единственото условие е родителят да присъства тук и сега – без да се разсейва от устройства, екрани или мисли за задачите, които му предстоят.

Това от една страна е успокояващо за всички родители, които често изпитват угризения, че не прекарват достатъчно време с децата си, а от друга – прекрасен начин самите ние да станем по-осъзнати като родители и да присъстваме както физически, така и с мисълта си в конкретния момент.

Деница от малка знае, че когато порасне ще работи с деца. Преди няколко години основава терапевтичния център „За детето“ – пространство, което събира различни специалисти, така че да окажат подкрепа на цялото семейство.

Любовта към децата и работата с тях я среща с Мартина Колева, също психомоторен терапевт.

Разговаряме с тях в рамките на проекта ни с Dr. Oetker - семейната компания с над 130 годишна история. Мисията на Dr. Oetker е да предлага продукти, които ни помагат да споделяме вкусни моменти у дома. Да направи света по-щастливо място хапка по хапка, парче по парче или лъжичка по лъжичка.

В рамките на този проект ви срещаме с хора, които с житейския и професионалния си пример показват какво огромно значение имат „малките“ стъпки, които правим със сърцето, таланта и отдадеността си. В навечерието на Великден ще говорим за вратата към доброто, която отварят дребните жестове за другите. И за светлината, която хвърлят върху бъдещето ни спомените от кухните на нашето детство.

„Готвенето всъщност е една чудесна сензорна игра, ако родителят, разбира се, позволи на детето да мачка, меси и маже. Важно е родителят да има съзнанието, че ще стане голяма бъркотия, или да подготви пространството, така че да му е спокойно, но в същото време да даде възможност на детето да пробва и експериментира. Първите 1-2 пъти, докато се опитва да счупи яйце, много вероятно е да се наложи да подготвите малко повече яйца, отколкото са в рецептата,“ смее се Мартина, а Деница допълва, че дори в бъркотията има ползи и детето може да се научи да почиства и прибира след себе си.

“Споделеното готвене може да е много сплотяващо в края на деня, когато цялото семейство участва в това да се приготви вечеря или сутринта да се направи закуска,“ казва Мартина и допълва, че някои от най-хубавите спомени от детството ѝ са свързани именно с времето, когато с баба ѝ приготвяли питка заедно.

Dr. Oetker е категоричен синоним на домашен уют, вкусни печива, сигурност, обич, семейство и щипка носталгия.

От създаването си до момента Dr. Oetker фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома. Кухнята е онова магическо място, в което любимата торта не е просто десерт, а и жест на грижа за другия. Малко късче любов и внимание, даващо храна не само за тялото, но и за душата на любимите хора.

През идните седмици, екипът на BoulevardBulgaria.bg u Dr. Oetker ще ви срещне с 4 светли истории. Няколко „малки“ човека с големи дела и значение в живота на други. Хора, които не търсят публичност на всяка цена, а стъпка по стъпка, упорито се борят за своята кауза. Помагат, подкрепят, образоват. Съвременни будители, които с малки дела променят чуждите светове, към по-добро, вдъхват кураж или просто ни карат да се усмихваме.

Семейният бранд, носещ името на д-р Аугуст Йоткер, е отговорен за единствената по рода си революция в сладкарството, със своя бакпулвер (от немски „прах за печене“). Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява в домашни условия. Набухвателят за сладкиши на Dr. Oetker е гаранция за приготвянето на апетитни десерти, които събират цялото семейство около масата, от 1891 г. насам.

Разбира се, успехът на марката не приключва с бакпулвера. Следват ванилената захар, маята, небезизвестният Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалният пудинг за бисквитена торта и други продукти, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома.

„Докато приготвяше питка, баба ми отделяше малко тесто, за да може и аз да си направя малка питка. Все още си спомням колко ми беше приятно да участвам в изсипването на брашно, правенето на кладенче, месенето на тестото с ръце.. Спомням си ги и досега тези моменти, а не предметите и подаръците, които съм получавала като дете. Спомням си преживяванията и игрите,“ разказва Мартина и допълва, че вижда радостта от съвместното готвене и игрите и при 4-годишния си син.

„Това е един микс от споделено време с родителя, от нови сензорни преживявания и от вълнението, че се учи на нови умения. После идват и удовлетворението и увереността , че той самият е създал нещо, което може да се види, да се пипне, да се хапне,“ казва Марти.

„Сега и като възрастен човек на мен ми е много приятно споделено готвене - всеки нещо прави, говорим си. Ако се замислите нашата култура и по принцип е много обвързана с храната, независимо дали става въпрос за сватба, за повишение в работата, кръщене или погребение – все сме около масата. И когато приготвяме заедно храната е някак по-вкусно. Чрез нея показваме грижата за другия,“ допълва Дени.

Съвместното приготвяне на храната се оказва полезно дори и при деца, които са „злояди“.

„За дете, което не обича да се храни или харесва само няколко храни, участието му в процеса на готвенето много помага. По този начин то разбира как няколко отделни продукта се превръщат в едно цяло. Да види цветовете, да усети ароматите, текстурата - много спомага за това децата да се хранят по- разнообразно,“ казва Мартина и обобщава, че готвеното като семейство има много ползи, включително и когато е под формата на игра.

Марти и Дени определено разбират от игри. Освен, че подкрепят деца със специални потребности и трудности, вратите на пространството на ул. „Тодор Стоянов“ 20 в София са отворени за всички, които имат нужда от свободна игра, както и родителите им.

"Добре дошли са всички деца и семейства, които искат да участват и дори да се научат как да играят заедно. За децата това е много интуитивно, но родителите понякога срещат трудности да се отпуснат или да си припомнят какво е просто да се забавляваш и да играеш. Така че не е нужно да има някакво конкретно предизвикателство. Най- често идеята е наистина да подкрепим семейството и връзката между всеки един от тях“, разказват Марти и Дени.

Питаме ги какво означава "психомоторни терапевти".

„В основата на психомоториката е играта и свободното телесно изразяване. Цялото преживяване е през тялото на детето. Ние не го питаме как си, а по-скоро играем с него и през играта виждаме то с какво е дошло при нас,“ разказва ни Деница.

Деница Дамянова, логопед

Така чрез играта те всъщност разбират как се чувства всяко дете и съответно от каква подкрепа има нужда.

„Някой път играем, че ни е страх. Ако виждаме, че детето изпитва страх - ние го изиграваме за него, или влизаме в роля на по-слабия, детето да ни гони, така че то да се почувства по-силно. Може да изиграем щастието, тъгата - това е по-специфичното в нашата психомоторна работа, че изиграваме дори такъв тип неща, които не можеш да ги пипнеш, да ги видиш, а само да ги преживееш и понякога на децата им е трудно с тези емоции,“ казва Дени.

За някои деца е трудно да покажат дори щастие

„Понякога хората, без да предполагат, потискат дори хубавите емоции в децата.

Понякога радостта и смеха на някое дете, например в детска градина, където има още 20 деца, може да пречи на дисциплината и процесите, които се водят чисто в учебен план. Казваме им „Тихо сега, не се смей“. Наистина може да не е съзнателно, но се случва. Случва се да се потискат вътрешните им импулси и емоции,“ допълва Мартина.

И ако радостта все пак е приветствана, то тъгата и особено гневът са емоции, които често карат родителите да изпитват дискомфорт и да се опитват бързо да ги „потушат“.

„Много често може да чуем „Не се ядосвай, няма за какво“, но емоцията е там“ казва Мартина. Според нея е важно възрастният да остане спокоен и даде пространство, така че детето да преживее тази емоция в сигурното му присъствие.

Мартина Колева, психомоторен терапевт

„Когато я оставиш да премине през теб, тя си тръгва и с всеки следващ път е все по-малко страшна. Когато се сблъскаме със силна емоция, това може да ни изплаши, защото е нещо ново или пък нещо много интензивно. Дори да е силно щастие, усещането може да е „това е прекалено голямо, усещам го по-голямо отколкото бих могъл да понеса,“ разказва ни тя.

Деница допълва, че тъгата и гнева, често резонират и в родителите и затова те инстинктивно се опитват да спрат емоцията. Затова и родителите трябва да работят върху себе си и върху това да са осъзнати защо дадена емоция провокира у тях определена реакция.

„Много често приемаме твърде лично нещо, което може би не е. Казваме си „защо така се държи с мен? Защо прави това, за да ме ядоса“, но всъщност може би детето просто изразява себе си и преживява своите емоции.

“Нещо, което можем да направим в тези моменти е просто да наблюдаваме защо това толкова силно ни провокира и да се замислим дали пък детето просто експериментира и изследва света,“ обобщава Мартина и дава пример с хвърлянето на предмети.

Интервю логопеди Деница Дамянова Мартина Колева

„Въпреки че за родителя може да е много дразнещо, че детето хвърля нещо, възможно е то всъщност да изразява някаква емоция или да изследва - аз използвам ръката си, хвърлям, за да видя докъде ще стигне, колко съм силен, как пътува този предмет в пространството. Това е много естествено за децата, но разбирам и че може би съвременният начин на живот ни затруднява да дадем толкова свобода на децата да следват вътрешните си импулси, да се учат и да изследват чрез игра,“ казва Марти.

Деница допълва, че в днес времето на децата е много структурирано.

„Уроци тук, там спорт, ама то цял ден е било навън, защо сега вкъщи ми обръща всичко на опаки, как не се е уморило, а то всъщност не е поиграло, не е последвало естествения си инстинкт. Това може би е друг съвет - нека да играят тези деца, да играят свободно, да да няма контролиращ възрастен. Ако има как да се включи този възрастен в играта още по-добре,“ обобщава Дени.

И двете разказват, че най-хубавите спомени от детството им са именно моментите, когато са били оставяни да играят на воля сред природата.

„Още си спомням как с братовчед ми вадихме червеи от градината на баба и тя казваше: „който от вас извади повече червеи, той ще нахрани кокошките днес”. Така можем да подхождаме към задълженията в ежедневието си - игриво и включвайки децата си – да почистим, да се погрижим по някакъв начин за дома, да сготвим, и всичко това под формата на игра. Тази ангажираност, в която заедно правим различни активности, всъщност прави връзката с децата ни по-силна, а това са моментите, които остават с нас като хубави спомени от детството,“ разказва Марти, а Дени допълва, че децата имат потребност да бъдат отразени в очите на любящ възрастен и да знаят, че емоцията им е споделена.

„Имаш нужда да ти кажат „Ох, ти си тъжен, защото падна“, а не да ти казват „Нищо ти няма. Ставай,“ казва Деница

Именно, когато детето има нужда да се свърже с родителите се проявява и най-предизвикателното поведение.

„Когато следваме детето, то често ни казва на каква игра иска да играе, кога иска да играе, и ако се опитаме съзнателно да отделим време, дори да е за 20-30 минути на ден, това време и качествено присъствие, би могло да създаде едно спокойно пространство, в което детето да се свърже със своя родител и всъщност цялото напрежение натрупано през деня, да спадне и то да се почувства добре, сигурно и свързано с родителите си,“ казва Марти.

И макар всяко дете и семейство да имат различни потребности, съветът на Деница и Мартина от „За Детето“ към родителите е да се погрижат за себе си за своя вътрешен свят, а това по съвсем естествен начин ще се отрази и на децата, които могат да бъдат чудесно огледало за това какво се случва вътре в нас. Само чрез осъзнаване и посрещане на нашите нужди и потребности като родители може да се погрижим и задоволим нуждите на нашите деца. А това няма как да се случи без установяване на здрави граници. Добрата новина е, че никога не е късно да се научим как да поставяме и удържаме своите граници и да бъдем пример за нашите деца.

„Не мисля, че има момент, в който е твърде късно. Често се случва дори възрастните да не успеят да си удържат границите или да уважават границите на другите, но и това е процес, процес на осъзнаване, който може да бъде започнат във всеки един момент. При децата става най-лесно като наблюдават родителите си – тоест, ако родителят удържа своите граници и уважава тези на околните, то и детето с времето ще се научи да го прави“ казва Марти.

„Например, когато родителят да е уморен да каже "Аз съм уморен и днес не искам да играем". Добре е родителите да се грижат за себе си и да са искрени. Децата разбират и после е много интересно как започват и те да го да го прилагат,“ допълва Деница.

„Нещо, което прочетох наскоро относно границите и смятам, че би било полезно за всеки родител е, че границата е нещо, което казваш на детето си, че ще направиш, без да изискваш от него да направи каквото и да е. Тоест не казваш „махни се, спри да ме щипеш“, а можеш да кажеш: „Не позволявам да нараняваш тялото ми, ще се преместя или ще сложа тази възглавница между мен и теб”. По този начин не изискваш нищо от детето в този момент - казваш какво ти ще направиш, за да удържиш собствената си граница“ казва още Марти.

Според Деница подобна реакция е полезна и когато на самите деца се налага да отстояват границите си.

Когато се случи нещо, което го наранява, то ще стане и ще се отдръпне. Няма да очаква, че отсреща човекът сам ще се сети, така че това е добър пример и за децата да можем ние да си отстояваме границите спрямо тях,“ казва Дени.

Рецептата за хубави спомени от детството, сигурна свързаност с родителите се оказва не толкова сложна. Основните съставки включват свободна игра, качествено време заедно и осигуряване на достатъчно пространство и разбиране дори и за най-силните емоции.

Цветелина Цекова за силата да сътвориш смисъл от болката

Dr. Oetker през годините Доктор Йоткер - фармацевтът, който направи революция в кухнята преди 133 години


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Нацистко парти в скъп курортен бар шокира Германия

"Германия на германците. Чужденците - вън" и хитлеристки поздрави провокираха разследване на службите за сигурност

17:36 - 24.05.2024