"Като епизод от Black Mirror": Какво знаем за мозъчните импланти на Neuralink?

Милиардерът Илон Мъск има големи амбции за бъдещето на човечеството. Неговата компания Tesla тласна индустрията на електрическите коли в нова ера, а SpaceX работи по изпращането на хора на Марс и дори колонизирането на червената планета, с цел да се осигури дългосрочното оцеляване на човешкия вид.

Сега друго негово предприятие придобива все повече внимание и може да промени изцяло човечеството - такова каквото го познаваме. Neuralink напредва в разработването на "революционна технология". Става въпрос за мозъчни импланти, които много скоро буквално ще могат да бъдат поставяни в главите на хора. Целта е човешкият мозък да бъде свързан с компютър и по този начин да бъдат преборени редица заболявания.

Компанията на Мъск получи официално разрешение да започне клинични тестове върху хора, като вече се набират и доброволци. Кандидатите могат да бъдат пациенти с парализа заради увреждане на гръбначния мозък или амиотрофична латерална склероза, като очакванията са проучването да отнеме около шест години.

Neuralink вярва, че технологичното решение е необходимост, тъй като биологията може би е достигнала пределите си. Амбициите на Мъск в тази посока са мозъчният чип да ускори лечението на физически заболявания като парализа, слепота и други увреждания, но да се пребори и с други като депресия, аутизъм и шизофрения.

Как ще стане това?

За да може мозъка на живо същество да се "свърже" с цифров интерфейс, Neuralink трябва да постави мозъчен имплант. Той представлява малък компютърен чип, който е с размерите на монета и се намира в биосъвместим корпус с малка литиево-йонна батерия. Поставянето му трябва да бъде извършено много внимателно и се извършва от роботизирана ръка.

Тя е специално разработена за извършването на именно тази операция. Чипът разполага с 64 нишки с 1024 електрода, които изследват невронните сигнали на мозъка и ги преобразуват в цифрови сигнали.

След като системата е поставена на мястото си, чипът изпраща сигнали към компютър, като по този начин позволява на пациента да контролира компютърния интерфейс чрез съзнанието си. Мъск предвижда, че устройствата ще могат да бъдат редовно обновявани.

"Почти съм сигурен, че няма да искате iPhone 1 да е вкаран в главата ви, ако е наличен новият iPhone 14", каза милиардерът по време на събитие в края на ноември 2022 г.

Какво показват първите опити?

През 2020 г. Neuralink представи един от своите чипове, вграден в прасе на име Гертруда. Демонстрацията беше доказателство за самата концепция и показа как чипът е в състояние точно да предвиди разположението на крайниците на Гертруда, когато тя върви по бягаща пътека, както и да запише нервната активност на животното, когато то се озърта за храна.

По думите на Мъск, технологията е показала положителни резултати при опитите с животни. Тя е била тествана и върху маймуна, която е успяла да играе видеоигри с ума си. През 2021 г. компанията демонстрира във видеоклип как маймуната Пейджър контролираше курсора на джойстик с помощта на мозъчните си сигнали, докато ръката ѝ се движи.

Ако идеята на Мъск се осъществи, чипът би трябвало да позволи на организма да задава команди на устройствата си, без да се налага физически контакт с тях. Много потребители в социалните мрежи сравнят това със сюжет от научната фантастиката или идея от антиутопичния сериал на Netflix "Black Mirror". Подобни сравнение е правил и самият Мъск:

"Да, мисля, че в бъдеще ще можем да записваме и преглеждаме спомените си. Това започва да звучи все повече като епизод от Black Mirror, но и те са много добри в предсказанията. Ако имаме интерфейс, който е кодиран в паметта, можете да ъплоуднете или да съхраните спомените си в резервно копие. В крайна сметка, потенциално би било възможно да ги свалите обратно в човешко тяло или в робот", казва бизнесменът в интервю през 2020 г.

Препратката със сериала е във връзка с него епизод от 2011 г., който представя общество, в което хората могат да записват спомените си и впоследствие да ги гледат с помощта на мозъчен имплант.

Какви са притесненията?

Neuralink получи зелена светлина от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) в средата на тази година. Това се случи след първоначален отказ заради притеснения относно безопасността на технологията. Агенцията обаче не разкрива как са разрешени първоначалните ѝ опасения, за да позволи тестовете върху хора.

Един от основните проблеми на Neuralink са оскъдните публикувани данни в подкрепа на твърденията за успеха на технологията. Критиците на Мъск изтъкват това, че милиардерът се опитва по-скоро да направи шоу при демонстрацията на технологията си, отколкото да изнесе конкретни и научни факти.

Допълнително компанията е обект на проверка заради предишни тестове на мозъчните импланти върху животни. Бивши служителите на компанията твърдят пред "Ройтерс", че изпитванията са причинили „излишни страдания“ на животните.

Според свидетелски разкази е имало и случаи, в които устройството е имплантирано в грешна позиция в мозъка на прасета и това е довело до тяхната евтаназия. Тези обвиненията предизвикаха и няколко разследвания.

Преди мозъчните импланти на Neuralink да бъдат пуснати на по-широкия пазар обаче те ще се нуждаят от години тестов период и от регулаторно одобрение. Ако компанията успее да постигне амбициозната цел на Мъск да вгради своето устройство в човешки мозък за шест месеца, тя все пак няма да е първата компания, която прави това. Преди две години Synchron имплантира мозъчно-компютърен интерфейс в човек за първи път в САЩ, след като получи одобрение от FDA. Впоследствие друга компания - Axoft, набра 8 млн. долара за създаване на подобно устройство.

През 2021 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) публикува документ, в който излага първоначалните си виждания за устройствата за мозъчно-компютърен интерфейс, като отбелязва, че тази област "напредва бързо".