Скандалът около решението за екстрадиция на Алексей Алчин, който живее от 5 години във Варна, не е първият случай, в който властите в България "затварят очи" пред риска за политически репресии в държавите, искащи връщане на техни граждани.
Алчин е издирван от руската прокуратура за предполагаеми данъчни престъпления, но искането за арест и екстрадиция е задействано едва след като той е участвал в антивоенния протест пред община Варна през февруари - малко след руската инвазия в Украйна.
Тогава мъжът демонстративно запалва своя руски паспорт и военен билет.
Окръжният съд във Варна обаче не смята, че това обстоятелство може да доведе до политически мотивиран и несправедлив съд в Русия - и одобрява искането, независимо от бруталното отношение, което режимът на Путин "узаконено" прилага срещу всички свои вътрешни опоненти.
Процедурата все още е в ход на обжалване пред втора (последна) инстанция.
През 2021 г. България беше осъдена пред Европейския съд за правата на човека заради нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, както и на правото на защита по конвенцията за човешките права. Тогава жалбата е подадена от турски журналист, който е арестуван при опит да пресече нелегално границата с Румъния през 2016.
Журналистът е върнат директно в Турция, без да бъде разгледана молбата му за международна закрила. Мъжът е бягал от страната заради опасения, че ще бъде репресиран в хода на прочистването на т.нар. "гюленисти" след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган.
В момента България е съдена пред ЕСПЧ и от още един турски гражданин - бизнесмена Абдулла Бююк, който също беше предаден на Турция без много шум по време на управлението на Бойко Борисов след отказ да му се предостави политическо убежище.
Тотално противополжна практика обаче прилага Полша, както се вижда от проверка на "Офнюз" по развитието на трети сходен казус с предадения турски гражданин Селахаттин Юрюн.
Опозиционният политик е задържан в България в началото на 2020 г. и вместо да дочака решение за бежански статус, той е върнат обратно на Турция през септември 2020, няколко дни след телефонен разговор между Борисов и Ердоган.
Юрюн бяга от родината си заради политически тормоз със задържане и изтезания в ареста. Турските власти го третират като съпричастен към кюрдската групировка ПКК.
"Офнюз" посочва, че Юрюн е вкаран в турски затвор със засилено ниво на сигурност след предаването му в Одрин. На 21 юли 2021 г. обаче той успява да избяга от Турция и да стигне до Варшава, използвайки фалшиви документи за самоличност - няма данни как е организирано бягството му.
Юрюн отново е задържан в Полша и е отведен в затворен център в Кросно Оджанске заради незаконното влизане в страната, но адвокатите му успяват да убедят съда, че турският гражданин има легитимна причина да бяга в Европа, защото животът му е заплашен по политически причини.
Защитниците му събират всички документи за политическата дейност на кюрда и постановените политически мотивирани присъди срещу него, като Юрюн е освободен от по-строгия миграционен център и е преместен в такъв с отворен режим в Лешновола, пише "Офнюз".
Година след пристигането си в Полша той вече е получил статут на бежанец.
След решението на миграционните власти той вече живее на частен адрес в полската столица и има право да кандидатства за лична карта за пребиваване в страната за неопределен срок. В момента усилията на Юрюн и неговите юридически пълномощници са да се събере със семейството си легално в Полша, съобщава медията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: