„Тази скулптурна група в последните моменти на тоталитарния комунистически режим е била пред заплахата да бъде претопена по искане на тогавашния кмет, но слава Богу, е спасена. Точно това е разликата с такива монументи като МОЧА в София, защото тези паметници и желони на пропагандата не са изкуство. Точно обратното е. Това е една непрекъснато ескалираща комунистическа пропагандна машина, която създава и фалшивата история на България. Затова искам да започнем с този контраст“.
Това каза проф. Евелина Келбечева за bTV пред монумента „Движения“ на Павел Койчев в Благоевград. Проф. Келбечева прави съпоставка между два вида изкуство - едното пропагандно в лицето на Паметника на Съветската армия, а другото - плод на авторовия талант и въображение.
Скулптурната група „Движение” на Павел Койчев се състои от няколко бронзови фигури край Американския университет в Благоевград. Скулптурите са поставени за пръв път 1989 г. на гаровия площад в града, но после са махнати, за няколко години са изложени пред Галерията за чуждестранно изкуство в София (сега „Квадрат 500”), после са върнати отново в Благоевград.
На въпрос дали е исторически вярно, че съветската армия освобождава България, за да се налага българският народ да е признателен, историкът отговори, че "първо тогава армията не е съветска. Нарича се червена. Второ - всички дипломатически документи ясно показват какво става - че на България е обявена война от Съветския съюз, което позволява на съветите да създадат най-голямата мрежа в Югоизточна Европа – на територията на България."
По думите ѝ "признателният" български народ е "едно клише на пропагандата, на тоталитарната комунистическа власт".
"Има огромна част от българския народ, който по никакъв начин не може да бъде признателен за това. Ние не сме освободени от никакъв монархофашизъм. България е окупирана и в продължение на 3 години през нашата територия преминават около 600 хиляди военнослужещи на Червената армия. И веднага след окупацията започват грабежи, убийства, изнасилвания до такава степен, че даже Георги Димитров, който тогава все още е в Москва, пише на Сталин писмо, в което казва - Другарю Сталин, вземете мерки.", допълва професорът.
"Интересно е да се види какъв е мотивът на Димитров да поиска от Сталин това съдействие. Той казва, защото това уронва престижа на червената армия, а не защото е антихуманно, не защото е нечовешко, не защото зверствата нямат никакво основание", казва още проф. Келбечева.
"Няма такова нещо като освободителна мисия. Ние никога не сме били окупирани от германците, ние сме съюзник на германците. Ние сме в истинския смисъл на думата военния трофей на Сталин. Даже в нотата, с която обявяват войната на България се чудят по какъв начин да оправдаят това нахлуване и окупацията, защото няма нито причина, нито претекст за това".
"Обсъжданията на новата програма по история за гимназиите в България две неща не бяха допуснати да влязат даже като термини в новите учебници: това беше не само терминът, а историята на трите години окупация на България от червената армия, която довежда до най-голямата политическа, финансова, стопанска и социокултурна криза в българското общество. Няма друг момент в новата българска история, който до такава степен да унищожи културно-социалната тъкан на обществото и да разори българската държава".
"Тези хора се страхуват това знание да не стане публично достояние. Това знание отваря съвсем друга перспектива за обръщането на българската съдба в един нелогичен и неестествен път", коментира историкът по повод хората, които не са позволили промените в учебниците.
Проф. Келбечева е историк и преподавател в Американския университет. Тя е сред авторите на филма „Второто освобождение“, който проследява периода от първите години след Втората световна война и началото на управлението на т.нар. „народна власт“ у нас.
Още по темата:
"Войникът" от Паметника на съветската армия всъщност е репресиран от комунистите българин
Къде да гледаме "Второто освобождение" - филма за съветската окупация на България от 1944-1947
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
