Демонтажът на главната част от скулптурата на войника от Паметника на съветската армия даде повод за разкриване на истинската история на човека, който е позирал като прототип на образа.
Оказва се, че той не само не е руснак или воин, но и никога не би могъл да се идентифицира с "възхвала" на съветската окупация и последвалия тоталитарен режим.
Младото лице от фигурата се оказва на българин, репресиран от комунистическата власт след 9 септември 1944 г. и принуден да се прехранва като модел на студенти от Художествената академия.
Художникът Борислав Ждребев разказва в своя Facebook-профил за съдбата му:
"Бай Васил като млад. И той хем е бил репресиран заради семейството на родителите си, останал без работа, отвсякъде прогонван, тръгва да позира голо тяло в Академията, едва се е прехранвал. Та оттам го извикали и го накарали да стои с вдигната ръка, модел за паметника. Почти половин век по-късно, вече много остарял, той идваше да позира в Художествената гимназия, едната му ръка беше полупарализирана и си я наместваше с другата като сядаше", пише той.
Ждребев го описва като възпитан човек, който е обичал децата.
"Никакъв руски войник не би могъл да е бай Васил. Портрет на образован, невинно репресиран млад българин от проклетата комунистическа власт", казва той.
Пейо Колев публикува и образа му - вече възрастен. Той е имал възможността да го рисува като ученик в художествената гимназия.
"Някакъв стоицизъм се усещаше у него, като древен, страдален сфинкс. Каква ирония е, че е бил принуден да се издържа като модел, защото народната власт не му е давала да се развие и да работи, поради "неблагонадеждния" му произход. Въпреки това образът му е стоял почти 70 години на такава височина, гледайки света отгоре с усмивката, която му е била отнета. Липсата на блясък в очите му, които бяха сини, изглежда не беше се променила през целия му труден живот", казва Колев.
Още през август 2023 г. "24 часа" публикува сходни спомени от скулптора и дизайнер Константин Ачков, който също е познавал бай Васил.
Той разказва, че мъжът е бил син на адвокат на цар Борис III и затова е станал жертва на политически гонения след преврата на 9 септември 1944.
"Интелигентен - завършил беше философия, но и гонен здраво от комунистите, които не му давали да работи по специалността, той цял живот е бил учител по плуване, а след това модел", разказва Ачков.
Дори когато човекът е бил тежко болен, той е продължавал да идва при студентите-художници.
Според скулптора - същият бай Васил е позирал и като "лице" на друг известен съветски военен паметник, Альоша в Пловдив, въпреки че за него се твърдеше, че е правен по образа на истински войник от СССР.
"Разказваше ни и една безумна случка за един студент, който правел някаква “Пиета” - умиращ партизанин в ръцете на майка си, защото такава му била дипломната работа. И влиза проф. Иван Фунев, който бил с много тежък характер, и се скарва жестоко на студента: “Как може да гледа така тъжно?!” “Ами той, казва, умира - как да гледа? Не, отговорил му известният скулптор, комунистът не умира така! Комунистът, казва, ще се озърта до последно за враговете" - тук бай Васо много хубаво го имитираше, с присвити, злобни очи - “И ще го обърнеш композиционно, да гледа назад, нищо че умира, той трябва да гледа да не го изненада врагът в гръб", спомня си Константин Ачков.
Проф. Иван Фунев (1900 –1983) е ръководителят на колектива, който създава и многофигурните скулптурни композиции около Паметника на съветската армия с тема "възторжено посрещане на Съветската армия в България'. Мара Георгиева и Васка Емануилова са работили по трите големи фигури на пиедестала. Барелефите около постамента са на проф. Любомир Далчев и колективи, ръководени от Васил Зидаров и Петър Дойчинов.
Проф. Келбечева: "Признателният български народ" е едно клише на пропагандата
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: