Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Чувствам се свързана с любовта. Това преживяване ми показа, че никога не знаем колко много любов имаме в себе си.“
Малко преди да изрече тези думи, Кейти Пери прекара точно 10 минути и 21 секунди в пътуване до ръба на Космоса. Време, което стига на "Domino's" да продадат две пици, както се пошегуваха от компанията в Х.
Когато капсулата на Blue Origin се приземи, Пери излезе от нея и целуна Земята в поза, достойна за холивудски блокбъстър.
Заедно с нея летяха Лорън Санчес (партньорка на Джеф Безос, който организира целия полет), журналистката Гейл Кинг, активистката Аманда Нгуен, авиационната инженерка Айша Боу и продуцентката Кериан Флин.
Скъпоструващата ПР акция претендираше да е “първата изцяло женска космическа мисия от 1963 г. насам”.
Вместо това светът реагира с подигравки и критики за безцелното харчене на пари.
Мнозина поставиха под въпрос сериозността на събитието – едва 10-минутен туристически суборбитален полет без каквато и да е изследователска стойност.
"След героичното покоряване на Космоса наблюдаваме неговата пародия", коментира италианският социолог Винченцо Суска в интервю за "Madame Figaro".
Други припомниха астронавтите, които останаха блокирани месеци наред на борда на Международната космическа станция, след като руският кораб „Союз МС-22“ получи повреда в охладителната си система.
Завръщането им бе отложено с половин година. За тях обратният път към Земята беше изпитание. За Кейти Пери – спектакъл.
Събитието бе режисирано с прецизност – внимателно курирано зрелище, в което всяка подробност беше част от сценографията: от дизайнерските униформи, изработени от модната къща Monse, до плюшената муха, която Лорън Санчес занесе на борда.
Играчката е част от собствената ѝ детска книжка „The Fly Who Flew to Space“, посветена на деца с обучителни трудности и вдъхновена от личната ѝ история с дислексия.
Камерите уловиха как Пери изпълнява What a Wonderful World в безтегловност, а в един момент тя показа към обектива лист с формата на пеперуда, за който се твърди, че съдържа сетлист на предстоящото ѝ турне. Шрифтът беше толкова ситен, че никой не успя да го прочете.
Пътуването ѝ ще остане в историята с крилатата фраза "We're putting the "ass" in astronaut" - истинска пародия на фона на думите на Нийл Армстронг от кацането му на Луната.
За социолога Винченцо Суска, това не е просто още една холивудска екстравагантност, а симптом на културна трансформация.
"За мен това е перфектен пример за превръщането на всичко в зрелище. От времето на Студената война и киното на Стенли Кубрик покоряването на Космоса е било символ на технологичната мощ и човешката способност да преодолява границите. Тук вече няма покоряване на нищо - това е перфектно оркестрирана маркетингова акция. Космическото пътуване се превърна в шоу, зрелище, и преди всичко - в продукт", казва той.
Полетът на шестте жени, според него, е класически пример за pinkwashing – използване на феминистка реторика с маркетингова цел.
„Когато пътничките рекламираха мисията в медиите – отбелязва той – говореха основно за удължаване на мигли, за червила и за това, че можеш да бъдеш красива дори в безтегловност.“
Това, че в екипа има авиационна инженерка (Айша Боу), активистка за правата на жените (Аманда Нгуен) и телевизионна журналистка (Гейл Кинг), не променя основната естетика на мисията – повърхностна представа за женственост, пригодена за камерата. Тук няма реална еманципация. Космосът е превърнат в билборд.
Но по-важно от самия полет е разказът за него: излъчването на живо, предварителни интервюта, Instagram сторита.
"Това е логиката, която телевизията вече вкара в спорта - мачът е само претекст. Истинското зрелище е на друго място, в подготовката, в коментарите, в анализите. Тук виждаме същото - полетът е само трамплин, от който всяка от жените разказва личната си история, изразява гордостта си, описва проектите си. Космосът е само рекламен декор".
Именно затова присъствието на семейство Кардашиян около мисията е толкова показателно. Крис Дженър и дъщеря ѝ Клои Кардашиян бяха поканени да коментират полета на живо още преди излитането.
За Винченцо Суска това не е случайно – те олицетворяват феномена на „метателата“: личности, превърнати в медии, чийто живот е поредица от образи, готови за консумация.
„Инфлуенсърите са продукт на чуждия поглед – без публика те не съществуват“, казва той. Присъствието им на събитието е символ за това, че всеки може да стане "звезда" не заради действията и заслугите си, а заради "видимостта" си.
В този смисъл Кейти Пери е идеалната фигура за подобен спектакъл, както пише Елън Кушинг в The Atlantic.
"Бийонсе не би летяла в Космоса. Тейлър Суифт вероятно също не би го направила. Да пътуваш до Космоса без причина - благодарение на богаташ, когото мнозина не харесват - е рисковано във физически смисъл, но и в смисъла, че е покана да станеш за смях онлайн. А Бийонсе и Тейлър Суифт са сериозни, внимателни личности. Дисциплинирани са. Винаги владеят ситуацията", пише Кушинг.
Кейти Пери не е като тях - през цялата си кариера тя има образ на абсурдна, понякога комична до гротеска звезда. Не търси дълбочина, а иска да бъде забелязана.
Преди 20 години, когато Пери направи пробива си, тя не се отличаваше чак толкова от останалите поп певици. Постепенно светът стана по-сложен. Очакванията на публиката към популярните личности се увеличиха. Хората започнаха да изискват от тях да заемат политически позиции.
Бийонсе някога възпяваше дупето си - но с годините се промени и стана по-сериозна, така както го направи поколението на Били Айлиш и Оливия Родриго. А Кейти Пери си остана същата.
Най-емблематичният момент е нейното коленичене и целуване на земята. Не само защото е смешно, а и защото е напълно лишено от смисъл.
Целият полет е "меланхоличен празник" – казва Винченцо Суска – "трагична радост.“
Историята се повтаря като фарс. И е "силен сигнал за пренасищането на нашата култура: Спряхме да си представяме бъдещето. Вместо това непрекъснато рециклираме собствените си образи".
.jpg)
