Кирил Петков отговори на ГЕРБ: "Това им е най-голямата мечта, аз да не съм министър"

Кирил Петков отговори на ГЕРБ, които поискаха „незабавното му отстраняване“ от поста служебен министър на икономиката заради казуса с канадското му гражданство.

Преди да влезе в президентството за участие в Консултативния съвет за национална сигурност, той заяви, че „чрез административни процедурки не може да се опитваме да отстраняваме министри и народни представители“.

По-рано през деня ГЕРБ внесе в Конституционния съд иск за обявяване за противоконституционен указа на Румен Радев за назначаване на служебното правителство. Актът им дойде след възникнали миналата седмица въпросителни около гражданството на Петков. Той обяви, че се е отказал от канадското си гражданство, преди да встъпи в длъжност.

Междувременно Конституционния съд образува дело относно назначаването на Петков за служебен министър на икономиката по искане на 55 депутати. Докладчик по делото е съдия Таня Райковска.

Според Конституцията министри могат да бъдат "само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители".

ГЕРБ обаче заявиха, че не е ясно дали процедурата по отказ от гражданството е приключила преди встъпването на Петков във властта. Ако не е така, това би направило нелегитимни всички актове, които е подписал като министър, твърдят от партията.

Според икономическия министър – атаките са доказателство, че си е свършил добре работата. „Сигурно това е най-голямата им мечта, аз да не съм министър“, заяви Петков.

„Не трябва да допускаме актове на чужди държави да определят бъдещето на България. Като български гражданин съм направил всичко, което се е изисквало, за да може да поема поста на служебен министър. Още през април съм направил волеизявление, което е нотариално заверено. Изпратих веднага документацията към Канада, заедно с платената такса, и всеки момент чакам решението“, обяви Петков.

„Наличието на чуждо, освен българско, гражданство на едно пълнолетно лице е въпрос на собствен избор. Чуждото гражданство не е външно натрапено качество на българския гражданин. Когато той желае да участва в упражняването на властта в Република България – достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското“, коментира той, цитирайки решение от 1995 г.

Според министъра – не може българският суверенитет и кой да е народен представител „да се подчиняват на трета страна и административните ѝ актове“.