Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Китай планира да изстреля космически кораб без екипаж до Луната през следващата седмица, за да вземе проби от повърхността ѝ. Това е първият подобен опит, дело на която и да е страна, от 70-те години на 20 век насам.
Сондата Chang'e-5, кръстена на древната китайска богиня на Луната, ще опита да събере материал, който да помогне на учените да добият повече информация за произхода и формирането на повърхността на земния спътник. Мисията ще тества способностите на Китай да взема проби от Космоса дистанционно и ще бъде показателна за по-сложни маневри в бъдеще.
Ако е успешна, тя ще направи Китай едва третата страна в света, която си е осигурила проби от Луната – след САЩ и Съветския съюз, които го сториха преди няколко десетилетия.
През 1959 СССР не успя да приземи успешно сондата „Луна 2“. Оттогава насам Япония и Индия също предприеха подобни мисии, но без успех. САЩ получи огромни дивиденти от програмата „Аполо“, която изпрати първите хора на повърхността на земния спътник. Между 1969 и 1972 там кацнаха 12 американски астронавти, които донесоха 382 кг скали и части от почвата.
Съветският съюз се реабилитира след провала в края на 50-те и малко повече от десетилетие по-късно направи три успешни мисии. Последната – „Луна 24“, донесе 170 грама от почвата в района „Sea of Crises“.
Сондата на Китай, която трябва да излети в рамките на няколко дни, ще опита да събере 2 кг скали от недостъпен към момента район – огромното море от лава, познато като „Океанът на бурите“.
„Зоната на мисиите „Аполо“ и „Луна“, доколкото сме запознати, е район, който заема по-малко от половината лунна повърхност“, казва планетарният учен Джеймс Хед, цитиран от CNN. Добавя, че там, където Китай възнамерява да действа, има по-богато наличие на различни видове скали, съответно и на минерали.
Chang'e-5 може да даде отговор на въпроса колко дълго Луната е била вулканично активна в своята вътрешност и кога магнитното поле, предпазващо всяка форма на живот от слънчевата радиация, е било разсеяно.
Когато сондата влезе в лунната орбита, тя ще спусне няколко колела на повърхността на земния спътник, ще я пробие и ще складира пробите, след което ще се върне към Земята.
Китай направи първото си дистанционно кацане на луната през 2013. Шест години след това сондата Chang'e-4 се приземи от далечната страна на спътника.
През следващото десетилетие Пекин планира да създаде роботизирана станция, за да извършва дистанционни изследвания в района на южната полярна област на Луната. Китай иска да направи още три мисии след настоящата, а след 2030 г. да прати и хора на спътника.
През юли Пекин изстреля сонда и към Марс, което се превърна в първата независима мисия към друга планета. До 2030 г. страната се надява да разполага с проби от повърхността на „червената планета“.
Историческият успех на NASA: Защо е важна мисията на астероида Бенну
"Студена война" на Марс: САЩ и Китай са готови за "сблъсък" в Космоса
