Забраняван, но съхранен: Старият обичай, който живее в Павел баня

Народни танци, жива музика и стари песни, които огласят всяко кътче из града. Това са съставките на един от старите езически обичаи, които се свързват с Коледа - коледуването. По стар стил празникът е на 7 януари – когато Рождество Христово все още се е отбелязвало според Юлианския календар.

Има места, където традицията на коледуването все още е жива. Двама млади мъже - д-р Иван Станчев и Мариян Кисьов - със страст и отдаденост я пазят в Павел баня.

Обичаят въплъщава Коледа и онези малки моменти, които сгряват душите на хората в уютното градче, разположено в сърцето на розовата долина - срещите между стари приятели, времето заедно, шегите, коледните песни, звука на тъпана, мъжкия смях на коледарите, наздравиците и веселието.

Традицията на коледуването е позната най-вече като изпълнение на народна музика от мъже в носии. Обичаят на коледарите обаче съвсем не се ограничава до пеенето. Той представлява сложен ритуал.

Коледарите - често млади мъже, обикалят домовете в селото или града, като изпълняват коледарски песни и отправят пожелания за здраве, плодородие и благополучие за новата година.

И Иван, и Мариян, са израснали в Павел баня. Приятели са от над 30 години. Време заедно, в което си помагат и подкрепят толкова много, че човек би помислил, че са братя. Освен най-добри приятели и кумове един другиму, те са и коледари.

Университетът ги довежда в София, където Иван продължава семейна традиция и става зъболекар. Има свой кабинет в "Лозенец". Мариян завършва Техническия университет и става инженер. Вече близо 15 години работи в една от най-големите фирми за производство на касови апарати.

И въпреки че двамата работят и живеят със семействата си в София, традицията е със статута на закон - на Бъдни вечер всички се връщат в Павел баня.

Обличат коледарските одежди, взимат музикалните инструменти и със смях поемат из градчето да пеят песни за здраве и берекет.

Коледуването е обичай, който не само успяват да съхранят жив в своите семейства поколение след поколение, но и дори да привлекат нови коледари.

Често с тях коледуват и техни приятели. Заедно часове наред веселят хората от Павел баня в нощта преди Коледа, когато сплотеността, приятелството и малките жестове на любов и грижа носят особена магия.

Ако някога решите да се потопите в лечебните води на Павел баня и имате късмета да срещнете младите коледари, лесно ще познаете главните герои на нашата история. Иван свири на акордеон, а Мариян - на тъпан.

И двамата приятели от детството са талантливи танцьори по народни танци.

Участвали са в много международни състезания с различни формации – както от Павел баня, така и в София, където продължават да играят.

“Никой от нас не се стреми да възражда нещо или да припомня някакъв обичай, който е останал в миналото,” казва Иван.

“Ние си коледуваме, защото само това знаем да правим на празника, приятно ни е да го правим и така то се развива и съхранява по свой начин.”

Първите спомени на Иван като коледар са от около 5-годишна възраст.

Коледари са били и баща му, и дядо му, както и най-близките му приятели от детството, с които и до днес се събират всяка година в родния си град.

Не фолклорна възстановка, а жива традиция

В Павел баня коледуването е много значима традиция не само в семейството на Иван.

“Според моите дядовци и баща ми, в началните години на социализма (до 1978 г.), коледуването е било изцяло забранено, макар че хората продължавали да го практикуват тайно. Имало е дори хора, които вечер обикаляли, за да следят дали забраната се спазва.

След промените през 90-те години традицията отново се възражда, казва той.

Преди ограниченията на социалистическия режим градът е бил разделен на три района, всеки от който е бил територия на една коледарска група или както те я наричат - кол.

Всеки кол имал свой кръстик - женен мъж с повече опит, който събирал младите ергени на Бъдни вечер и ги повеждал през домовете от територията на кола.

“Голям срам било, ако стопанинът на някоя къща не отвори и не посрещне ко́ла - има си и песни за тези негостоприемни домакини.”, разказва Иван.

Днес неговият кол вече не обикаля всяка къща в района, имат си маршрут, който се повтаря почти без никакви отклонения всяка година, а домакини най-често са семействата и близките на коледарите в групата.

Онова, което не се е променило обаче, е, че коледуването продължава от залез слънце на Бъдни вечер до пладне на Коледния ден.

“В нашия кол вече не е нужно да си ерген, за да идваш, даже не е съвсем ясно кой е кум - няма тази йерархия от миналото.

Има всякакви мъже, които са чули за традицията от свои приятели и са идвали с нас през годините - столичани, швейцарец, дори сестра ми- Кристина”, казва Иван през смях и обяснява, че първоначално много се срамувал, че трябвало да води момиче със себе си в мъжка група.

Днес обаче се гордее с нея. “Тя наистина много се раздава - ходи наред с мъжете, пее с пълно гърло, свири на дайре - мазоли ѝ излизат на ръцете, но не се отказва.”

Магията на Коледуването Иван споделя с кумеца му Мариян, с когото са неразделни от деца.

Днес и двамата са женени, живеят в София и имат деца, но както и да се развива животът, нищо не отменя коледуването в Павел баня.

“На съпругите ни първоначално им беше трудно да свикнат, че на един от най-семейните празници няма сме си вкъщи само с тях. Днес вече го приемат, подкрепят ни и посрещат кола като добри стопанки,” споделя Мариян.

Коледа идва. Стегни се!

Освен наследена от семейството, страстта за коледуване у Иван и Мариян е разпалена и от тяхната първа класна в училище.

“Ние бяхме първият клас на г-жа Марияна Скринска и тя беше много ентусиазирана.”, разказва Иван.

“Събра момчетата в едно колче и започнахме да обикаляме домовете на всички съученици, а тя беше с нас неотлъчно цяла нощ, вместо със своето семейство.”

Трийсет години по-късно децата на Иван и Мариян също започват да свързват Коледа с коледуване и да учат текстовете от песнопойките на своите татковци.

Песен има за всеки момент от коледната вечер - за ходене, за приближаване към дома на някой стопанин, както и за изпроводяк.

Има и за всеки от семейството - за стопанина, стопанката, за млади момичета, за децата.

“Има и за овчар, но за зъболекар няма”, със самоирония отбелязва Иван.

Така, докато празничните дни за повечето от нас наближават с призив “Отпусни се!”, групата на Мариян и Иван, в която текат уговорките за коледуването, се казва: “Коледа идва, стегни се!”

И макар отдавна вече да не се замислят за смисъла на обиколките, и двамата признават, че посрещането на гости в дома ти, е жест на доверие, а посещението от страна на госта в Коледната нощ е акт на уважение и почит - така е било преди повече от век, така е и сега.

Тези малки жестове именно правят хората по-близки и празниците по-пълни.

Фотограф: Гергана Енчева

Автор: Миряна Георгиева / Йорданка Вълчева