Със сигурност сте го виждали, ако сте имали път към Народния театър, Националната художествена галерия или Президентството. Навярно сте минавали под арките му, купували сте си дървено човече или стъклена играчка за елха, пили сте глювайн и сте опитвали от немските братвурстове и киселото зеле с ябълка и хвойна - онова, което никога не можем да постигнем като немското в домашни условия.
Много е вероятно да сте срещнали познати и приятели, да сте слушали музика на живо от червената сцена и да сте усетили топлината, която не идва от фенерите и запалените свещи, а от настроението.
Неговите символи са щоленът, човечетата, пирамидите, стъклените играчки, вурстовете, карамелизираните бадеми. Тази година – и Schmalzkuchen (шмалц-кухен) – традиционните немски понички, които се пържат в животинска мас и се ядат с пудра захар.
Наричаме Weinnachtsmarkt (немския коледен базар) „първия коледен базар“ в София и той наистина е такъв в наши дни.
Но Йохен Бремме, единият от създателите му, напомня, че такъв е имало още по времето на цар Фердинанд. Бил е точно на същото място - между Княжевския дворец и Градската градина.
Коледният базар, какъвто го познаваме днес, е идея и дело на Йохен и Теодора Бремме, с които разговаряме в рамките на поредицата интервюта, които правим заедно с Dr. Oetker и с които се оглеждаме в хората, които носят със себе си уюта, радостта и чудото на Коледа.
Йохен и Теодора Бремме – Коледата на едно наистина голямо семейство
Двамата се запознават преди години по работа. По това време Теодора се занимава със спа центрове и сауни, а Йохен е неин клиент. Срещат се точно преди Коледа на базар, който разбива представите на Теодора за „студените германци“. Днес имат общо четири деца, празнуват българска Бъдни вечер и немска Коледа, и стоят зад организацията на най-вълшебното място в София в дните преди Рождество.
„Йохен и няколко негови колеги решиха, че в София е много тъмно и много тъжно по Коледа и е добре да се направи нещо по въпроса. Решиха и го направиха – през 2011 г. в градинката на Св. Климент Охридски срещу Университета отвориха врати първите дървени къщи. Тогава бях по майчинство, не знаехме какво да очакваме, не знаехме как ще реагират хората. Базарът обаче беше приет с отворени обятия и днес, вече 15-а поредна година, се събираме тук.“, казва Теодора.
Още от самото началото мисията им е подкрепена от Немското посолство, както и от големи германски компании, които работят в страната. Мисията е столицата да има досег до немската култура и европейски облик, а коледният дух с неговите аромати и светлини да изпълва предколедното време за всички. Мисия, която не само е успешна, а дори е надхвърлила първоначалния план на създателите си.
„Откакто пренесохме традицията на немския коледен базар, в цяла България лека-полека започнаха да се появяват дървени къщи преди Коледа. Навсякъде вече има вурстчета, глювайн – традицията завладя всички.“, посочва Теодора.
"Това, което особено ни радва, е, че тук възпитаваме поколения: срещаме се с деца, които са идвали преди години, пораснали са и сега идват тук със своите деца. Имаме почитатели, които от 2011 г. до днес всяка година си купуват по едно дървено човече от базара и вече имат големи колекции. Млади хора, които познаваме от години, ни казват, че като влязат под арката, започват да се чувстват празнично. И това е смисълът“, добавя тя.
Немският коледен базар на семейство Бремме е фокусиран не толкова върху бизнеса, колкото върху приемствеността. Това се вижда и от сцената. По думите на Теодора на нея се качват изпълнители, които не са масово популярни, хора, а хора завършили току-що Музикалната академия или такива, които все още учат в Музикалното училище, търсещи изява.
Първата година на базара двамата с Йохен избират от Академията две млади оперни певици, които стават част от неделните класически концерти. След което заминават да учат в чужбина. Едната стига до Дрезденската опера, работи там, връща се в България, започва да преподава в немското училище и сега участва на базара със своите ученици.
Всъщност, работещите на базара и много от посетителите през годините се превръщат в едно голямо коледно семейство. Не е случайно и че Deutscher Weihnachtsmarkt Sofia приключва по-рано от другите базари в столицата: на 21 декември. Организаторите държат всички да се приберат у дома за празниците.
„Защото Бъдни вечер и Коледа са преди всичко семейни празници“, казва Теодора.
Каузите, които си струват
Освен за изложители, които предлагат авторски, ръчно изработени предмети, свещи и сувенири, немският коледен базар е дом и на редица фондации, които са ангажирани с благотворителна дейност.
„Всяка година подпомагаме повече от една кауза“, споделя Теодора.
„При нас са „Конкордия“, която от 2008 г. подкрепя деца, млади хора и семейства в нужда, фондация „Злато“ за деца с онкохематологични заболявания, „ГИП“ (Глобална инициатива в психиатрията), „Искам бебе“, „Украински кошер“ на сдружение „Помощ за Украйна“, фондация „Спорт за хора със зрителни увреждания“ и др.
В началото семейство Бремме подкрепят благотворителните инициативи като поставят урни за дарения на всяка една от къщичките, но след време установяват, че безвъзмездното отдаване на къщи е много по-добър начин хората да се запознаят с дейността на фондациите и да помогнат.
Различните организации се включват в базара и така могат да разкажат лице в лице на хората с какво се занимават, къде отиват даренията, какви каузи подкрепят, как точно го правят т.н.
„Така те намират помощ за цялата година. Набират определени средства, които влагат или в купуване на материали, или в организиране на лагери за децата, или в каквото друго е необходимо. Не урните, а директната среща с хората е това, което работи.“, уточнява Теодора.
Локацията – предопределена от историята
През изминалата година семейство Бремме организират изложбата „Градската градина: Любовна история за култура и природа“, посветена на малкия централен софийски парк, и установяват, че с мястото на базара са попаднали точно, където трябва.
„Именно на това място в София са били първите концерти, тук се е чула първата театрална реплика на открито, прозвучали са първите признания в любов – към човека, към изкуството, към града. Едно време тази градина е била средище на културата: била е заградена, вечер се е заключвала. Имало е беседка, в която са се изнасяли концерти, когато тук е бил царският дворец. Ето там, където сега е Grand Hotel Sofia, е била библиотеката. До нея – Народният театър. Срещу него се е намирало първото казино. А в малкото езеро, където в момента няма нищо, са плували лебеди“, рисува с думите си Теодора.
Всички жители и гости на столицата знаем, че мястото срещу бившия царски дворец в София е пример за прекъсната градска памет. В рамките само на едно столетие това място е било дворцово пространство, а по време на комунистическия режим там има мавзолей с мумия - на Георги Димитров. Мавзолеят е разрушен през 90-те години на миналия век. Сега сякаш по-често липсва разказ и контекст.
Всичко се променя през декември, когато коледният базар се настанява там със своите дървени къщи, манастирски пивоварни от 1050 г. (по-конкретно Weltenburger Klosterbrauerei) и автентични перуански лами и шапки.
По думите на Йохен софийският базар е направен по примера на по-малките и уютни коледни базари в Германия, защото наистина големите заемат цели паркове с по 500–600 къщички.
„Най-хубавите коледни базари в родината ми са в Дрезден, Хамбург, Нюрнберг. Този, от който заимствахме идеята за нашия базар, е Генземаркт в Хамбург, буквално преведен като „пазарът на гъските“.
А защо гъските? Оказва се, че традиционният коледен обяд в Германия е именно гъската – приготвена с плънка от кисели ябълки, кестени, сини сливи, портокалова кора и Beifuß (бай-фус - див пелин), печена поне 7–8 часа. Йохен я приготвя в семейната вила в Старо Стефаново за обяда на 25 декември, а Теодора прави всичко за Бъдни вечер според българските традиции.
„Българската Бъдни вечер е традиция, която смело мога да кажа, че внесохме в Германия. Приятелите ни там много харесаха идеята с питката, с паричката, с постните ястия, сармите, чушките с боб т.н. и част от тях вече отбелязват навечерието на Рождество именно така.“, казва тя.
Предизвикателствата, без които не може
„Иска се много сърце и много ентусиазъм, за да станат нещата както трябва“, казва Теодора.
„Най-голямото ни предизвикателство е да получим разрешителните за провеждане на базара навреме, за да можем да го организираме. Тук често чуваме, че „има време“, но истината е, че време няма и че започваме подготовката за всеки декемврийски коледен базар още през януари.“, добавя тя.
„Стоките, които внасяме от Германия, вурстовете, виното, щолените, дори самите дървени къщи – всичко това се поръчва през февруари или най-късно през март. Именно през февруари се провежда най-голямото европейско изложение за коледни декорации Christmasworld във Франкфурт. За да може да ни включат в производствената линия, трябва да заявим какво ни трябва още тогава, а забавянето на разрешителните ни поставя в рискова позиция“, коментира още Теодора.
Историите, които оставят следа
За 15 години Немският базар неизбежно е станал сцена на не една история. Има и весели, и тъжни.
Теодора и Йохен ни разказват две. Преди няколко години техният дядо Коледа, театрален актьор, успява да убеди децата на базара, че именно той е истинският Дядо Коледа. Оттогава всички деца от семейството на Deutscher Weihnachtsmarkt Sofia знаят къде да открият автентичния белобрад старец, който раздава подаръци на послушните. А погледът на децата, които изведнъж губят съмненията си, е една от наградите за труда на семейството. Награда, която не може да измери в нито една бизнес единица.
През годините в същото време, редом до Дядо Коледа, на базара винаги идва и млад човек в инвалидна количка. Там, пред винената къща, той си говори с хората. Споделя с организаторите, че именно те са неговата Коледа, тъй като няма къде другаде да отиде с количката.
Една година не се появява. Скоро след това разбират, че вече не е между живите. Едва тогава става ясно, че е имал нужда от пари за лечение, но е бил горд и не е споделил с никого. На следващата година Теодора и Йохен посвещават коледния базар на него. Посвещават му и чаша, на която е нарисуван човек в инвалидна количка.
Тя е там и днес, за да напомня, че Коледа не е само за перфектните семейства. Не е само за здравите, само за ненащърбените, небелязаните от нещастия, здравите и щастливите. Коледа е и за болните, и за онези, които са изгубили близък, и за онези, които са изгубили пътя си. Тя е дори преди всичко за тях. За да знаем, че освен радост и щолени, в живота има и загуби, и болести, и непосилна самота. Но дори с тях, заедно с тях – има и светлина. И бъдеще, и заедност. Дори с тях– има светлина, и бъдеще, и споделеност.
„Тръгнахме към това начинание със сърце и с желание: желание да направим нещо вълшебно, което, смятам, всеки, който е идвал тук, е усещал. Да видим усмихнати, доволни, танцуващи хора, които идват след работа, за да изпият един глювайн и да се видят с приятели – това е големият смисъл на нашата работа.“, споделя Теодора.
И си пожелава на Дядо Коледа да бъдем здрави, да се обичаме, да бъдем благодарни и да гледаме напред с перспектива.
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
