Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Опит на ГЕРБ да обезсмисли бъдеща съдебна реформа в частта за приемане на работещ механизъм за контрол и независимо разследване на главния прокурор бе порязан от Конституционния съд (КС). С определение, прието единодушно, той отказа на партията на Бойко Борисов да тълкува конституцията в частта ѝ за независимостта на съдебната власт с цел да се установи възможно ли е "независимо" разследване на обвинител № 1 да се възложи на Националната следствена служба (НСлС).
Последната идея всъщност беше лансирана от партия "Възраждане" в 48-ото Народно събрание като "алтернатива" на предложенията на служебното правителство и "Демократична България".
Проектът на Крум Зарков предвижда главният прокурор да бъде разследван от специално избран върховен съдия, назначен за обвинител - тоест магистрат, който не е в йерархична зависимост от самия главен прокурор.
Бойко Борисов твърдеше, че иска реална съдебна реформа и партията му ще я подкрепи, но на практика тества през КС дали концепцията на "Възраждане" би минала.
В крайна сметка единодушно съдът отказа да се занимава с искането на ГЕРБ. Институцията припомня, че вече подробно е разяснила въпроса в предишно свое решение (отново по инициатива на ГЕРБ - б.р.) и не е необходимо да го прави наново.
Искането на ГЕРБ конкретно беше за тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, която гласи: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“.
Партията постави пред КС следния въпрос: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“, припомня правният сайт "Лекс".
Въпросът засяга именно зависимостта на следствието от прокуратурата. Националната следствена служба мина под шапката на прокуратурата още през 2009 г. Оттогава и началникът му е и зам.-главен прокурор по разследването, а следствените служби се превърнаха в отдели към окръжните прокуратури. Единственият следовател във Висшия съдебен съвет е член на прокурорската му колегия.
Идеята, която депутатите от ГЕРБ в предишния парламент искаха да мине през проверката на КС, е дали ако следствието излезе от структурата на прокуратурата, ще може да се заеме с разследването на главния прокурор.
КС досега е сезиран на два пъти заради разследването на главния прокурор.
Първо кабинетът „Борисов“ поиска тълкуване на Конституцията, чийто резултат беше, че главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си, припомня "Лекс". След това по времето на ГЕРБ и на Данаил Кирилов като правосъден министър, беше въведена фигура на прокурор по разследването на главния прокурор. Приетите тогава разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които беше уредена тази идея на ГЕРБ, бяха обявени за противоконституционни.
Сега в новото си определение, с което отказва да се замимава отново с въпроса, КС припомня решението си от 2009 г., посветено на мястото на Националното следствие. В него се казва, че НСлС е най-тясно свързана с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е „прехвърляне“ към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи.
От началото на работата на 49-ото Народно събрание и преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за общо мнозинство и евентуално правителство, от партията на Бойко Борисов декларират подкрепа за исканата от вторите съдебна реформа - особено в частта механизъм за контрол и разследане на главния прокурор. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков и Министерският съвет вече внесова в новия парламент подготвените още в стария законопроекти по темата. Те са част от декларираното разбирателство между двете преговарящи коалиции за приоритетна законодателна програма в настоящия мандат.
Самият главен прокурор Иван Гешев регулярно декларира, че е твърдо против опитите да бъде наложен механизъм за разследване и контрол и внесените до момента законопроекти (без този на "Възраждане" - б.р.) и смята въвеждането на такъв механизъм за "политическа намеса" в независимата съдебна власт. И днес темата е е коментирана от прокуратурата - чрез говорителката на Гешев Сийка Милева и нейно интервю за БГНЕС.
Конкретният повод са думи на служебния министър на външните работи Николай Милков, който заяви преди ден, че приемането на законите за въвеждане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и реформа в КПКОНПИ са сред условията за бъдещо приемане на България в Шенген.
С публикация в Twitter Гешев заявява, че "освен служебния министър Зарков, се оказва, че и служебният министър на външните работи Милков трябва да чете повече. Препоръчвам да започнат с Конституцията и законите на Република България. И становищата на ЕК и ЕП относно приемането ни в Шенген."
Милева (а и Гешев) повтарят, че Шенген няма нищо общо с въпросните законодателни промени. На хартия може и да е така, но Нидерландия - една от двете страни в ЕС, които налагат вето на присъединяването на България Шенген са именно дефицитите в сферата на сигурностт, върховенството на закона и липсата на напредъл в съдебната реформа. В този контекст беше и изказването на министъра от четвъртък.
Следователи написаха писмо до САЩ и Брюксел в защита на Гешев
1:0 за Гешев срещу Зарков: Конституционният съд не откри проблем в "надзора за законност"
