Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бившият премиер Иван Костов призова правителството да вземе мерки за минимизиране на здравните рискове за избирателите при гласуването за ново Народно събрание, като предупреди, че евентуална твърде ниска избирателна активност може да доведе до "безсилни власти с много малко обществено доверие" и попадане в нов 8-годишен цикъл на политическа нестабилност (т.е. предсрочни избори).
Костов посочи четири възможни решения на проблема с подготовката на изборите - включително използване на 2-месечния период, който конституцията разрешава за отлагане на вота, и насрочването на избори след Великден (т.е. след 2 май).
Това би означавало датата на вота да съвпадне с една от неделите до 23 май.
"Дотогава ще има повече възстановени от епидемията и повече ваксинирани лица. Рискът теоретично ще бъде по-малък. До 28 март (предварително посочената дата от Румен Радев, б.р.) има 2,5 месеца, през които може да се направи много, но трябва да се започне веднага - и разбира се, да се знае какво ще се прави", каза Иван Костов пред БНР.
Той препоръча още здравните власти да бъдат готови с организация за евентуално увеличаване с една степен на извънредната епидемична обстановка, ако това се наложи в периода, предхождащ изборите.
Костов се присъедини към идеите за масово ваксиниране на всички членове на секционни избирателни комиси, за които рискът от инфекция с Covid-19 би бил най-голям в деня на вота.
"Трябва да се отделят около 80 000 ваксини и да се направи навреме, за да завърши няколко дни преди изборите", каза той.
Според индикациите на Министерството на здравеопазването, България очаква да получи малко над 177 000 дози от ваксината на Pfizer / BioNTech до края на март и още 60 000 дози от Moderna в същия период. Доставките ще се увеличат през април с очаквани 300 000 дози от BioNTech и 220 000 дози от Moderna. Първите дози обаче се предвиждат за приоритетните групи - лекари, обитатели на домове за социални грижи, учители, пенсионери. Властите разчитат най-много на одобрението на препарата на AstraZeneca от ЕС, от който са поръчали 4,5 милиона дози - дали разрешението ще стане факт, ще се разбере в края на януари.
Наред с ваксинацията - започва и масово тестване сред учителите
В сряда здравният министър Костадин Ангелов каза, че властите имат готовност да ваксинират "желаещите в секционните избирателни комисии, като основната ни цел е ваксинирането на участниците в мобилните секции, тъй като те ще имат основна задача да осигуряват гласуването на карантинираните и хората в изолация".
Евентуалното изместване на изборната дата в пролетния сезон може да допусне и изнасянето на изборните секции не само в големи салони, но и на открито.
"Защо пролетта да не позволява да се гласува на открито? Аз съм бил като военен запасняк през зимата на палатка на учение, където разбира се успях да се разболея", каза той в отговор на критиката на Томислав Дончев, че времето няма да позволи подобна мярка.
"Големият въпрос от риска за заразяване има риск и за самото политическо представителство - то не произтича от епидемията, а от епидемичната обстановка. Тя ще затрудни силно предизборната кампания, особено малките партии, които и без това са изолирани от медиите. Те не разполагат с много възможности да общуват с избирателите си, а и не разполагат с финансови възможности. Ако се допусне поредно по-високо заразяване с Covid-19, това може да накара властите да удължат или да усилят сегашните ограничения - и ще направи напълно невъзможен контактът на всички политици с избирателите им. От това ще има полза само ГЕРБ, защото само те могат да показват като своя заслуга магистрали, строежи... Равнопоставеността между партията може да се запази само ако спре проправителствената пропаганда. Може да има нисък процент гласували, а това ще доведе до "безсилни власти" след изборите, опиращи се на много малко обществено доверие", каза още той.
Костов разкритикува аргументите на ГЕРБ срещу въвеждането на видеонаблюдението при броенето на бюлетините и срещу дистанционното гласуване.
"Това, че властите не познават технологичните решения, не ги извинява и не им позволява да ги определят като екзотични. Не е високо нивото на политиците ни и не можем да очакваме от тях да си дават сметка докъде е стигнала четвъртата технологична революция. 11 500 секции - толкова камери и екрани струват пренебрежимо малко пари, ако те ще стимулират хората да гласуват.
Нека да не се държим така, сякаш сме третокласни европейци, нека да не се съмняваме в себе си. Проблемът не е в хората, не е в нас. Проблемът е в институциите - те не могат да го направят. Ние сме като другите европейци и други хора от евроатлантическата общност", коментира още той.
