Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Може ли една грешна прогноза да стане повод за циклично сплашване на гражданите с поскъпване на тока от порядъка на 20-30%?
Може. Това се случва в България, точно преди изборите - докато борсовите цени за електроенергия падат толкова ниско, че са под държавно наложената "регулирана" цена за домакинствата.
За всяка криза си има "спасител". Дори когато "спасителят" е онзи, който е съучаствал за появата на кризата.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов сега се надпреварват да успокояват населението, че поскъпването на тока няма да е "драстично" и че тревога не бивало да има.
Да си припомним каква е хронологията на скандала:
- На 7 март за първи път Делян Добрев (ГЕРБ), Деян Червенкондев (екс-ГЕРБ, сега шеф на Фонда за сигурност на енергийната система) и Иван Иванов (КЕВР) започват да говорят за опасност от поскъпване на тока с "20% за всички - и бизнеса, и домакинствата" (по Добрев).
- Причината - прословутият дефицит във Фонда (ФСЕС), който тогава беше оценяван на 1 млрд. лева (към края на юни е малко над половин милиард).
- На 21 март ГЕРБ, ДПС, БСП, Възраждане и ИТН гласуваха решение, с което задължават министъра на финансите да "възстанови" 1 млрд. лв., за да се компенсира въпросната дупка във Фонда.
- Намерението на Асен Василев беше да направи това чрез сложна схема с дълга на "Топлофикация София" - това решение беше отменено веднага след смяната на властта.
- На 25 април мнозинството в Народното събрание отложи прехода към либерализация на пазара на ток за битови потребители, отново с основание липсващите приходи във ФСЕС.
- На 12 май новоизбраният служебен министър на енергетиката Владимир Малинов даде първото си интервю за БНТ, в което обяви, че има "сериозен потенциал от поскъпване" на тока от 1 юли. И да, отново заради дефицита във ФСЕС.
- На 15 май АЕЦ "Козлодуй", която осигурява почти половината от електроенергията за битовите потребители, внесе предложение в КЕВР за увеличение на продажната цена с 30%.
- Още на следващия ден 16 май кабинетът "Главчев" реши, че ще осигури 530 млн. лв. за Фонда, а АЕЦ "Козлодуй" спешно ще оттегли ценовото предложение от КЕВР.
- На 19 май Владимир Малинов вече съобщава пред bTV, че "увеличението на цената може да бъде минимално, в рамките на инфлационните процеси".
Цената на електроенергията на регулирания пазар не се определя от парламента или Министерски съвет, а от формално независимата КЕВР.
Въпреки това служебното правителство заигра роля на основен говорител по темата, чак до 22 май, когато председателят на регулатора Иван Иванов съобщи съвсем различна стойност на прогнозното увеличение: 2 процента, или десет пъти по-ниско от нивото, което досега се внушаваше.
Натягането на напрежение беше и причината, поради която ПП-ДБ искаха изслушване на Малинов в Народното събрание, а ГЕРБ опитаха да изпреварят със среднощно заседание във вторник, провалено поради липса на кворум.
Как обаче се стигна до "наддаването" с цената на тока?
Да се върнем на разковничето - "дефицита във Фонда за сигурност на електроенергийната система". До края на 2023 г. фондът винаги е бил на излишък. Този път обаче минава на червено заради две погрешни изчисления на ръководството му, одобрени от регулатора.
- Фондът беше създаден през 2015 г., като целта му беше да намали дефицита на НЕК от изкупуването на ток на преференциални цени и да създаде условия за либерализация на пазара.
- В него всеки производител на електрическа енергия е длъжен да внася 5% от месечните приходи от продажби.
- Тук влизат и приходите от продажба на въглеродни емисии.
Председател на фонда е бившият депутат от ГЕРБ Деян Червенкондев.
Прогнозата на ФСЕС за приходи е за 2 991 725 000 лв. между юли 2023 и юли 2024 г. - това е записано в миналогодишното ценово решение на КЕВР.
2 410 873 000 лв., или 80% от всички приходи, са планирани да дойдат от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Прогнозата за цената за 2023/2024 г. обаче се разминава сериозно с действителното положение на пазара - вместо 85,5 евро/тон с тенденция към повишение до 91 евро, тя пада под 60 евро през март и в момента е под 80 евро.
Началото на спада се вижда още през октомври-ноември 2023 г., но за проблема се разшумя чак през март, когато ротационният кабинет вече беше разклатен из основи.
Източник на данните за цените на квотите
Вторият голям източник на приходи за Фонда са постъпленията в размер на 5% от продажбите на производителите на ток.
Но цената на електроенергията в последната година също "изненадва" плановиците, които отговарят за регулирането на системата.
Към март тя е почти двойно под прогнозите на регулатора. В някои дни на месец април се събират поредица от часове, в които цената на тока е нулева поради липса на търсене, или дори пада под нулата. Съответно, има дни, в които битовите потребители са плащали по-скъп ток, отколкото на свободния пазар, от който държавата уж ги пази.
Третата опция за попълване на дефицита е т.нар. такса "Задължение към обществото" (надценка на сметките за ток на бизнеса и домакинствата за компенсиране на проблемите в регулирания пазар) - в момента тя е нулева и никой не желае да я връща.
Новите изчисления на КЕВР за 2% увеличение на цената на тока са на база на предположението, че държавата ще намери пари да покрие дупката във фонда.
