"Как е възможно да сме сбъркали толкова много?" - това е въпросът, който "обсебва" дискусиите в германските политически, медийни и академични среди от началото на войната в Украйна, която сложи кръст върху десетилетната идея на Германия за усмиряване на Русия чрез икономическо обвързване.
Рядко може да се намерят примери в историята, които да са сравними с пълната загуба на увереност в себе си и в мястото си в света, каквато се случи в Берлин заради агресията на Путин, пише Матю Карничниг - главен кореспондент на Politico за Европа и бивш дългогодишен репортер и редактор в Wall Street Journal.
Карничниг дава доста строга оценка на поведението на Германия през последните години, в които държавата "поучаваше" Запада как може да държи Путин под контрол, докато затваряше очи за нарушенията на международното право.
Той съставя списък с 12 политици, индустриалци, лобистки групи и интелектуалци, които волно или неволно са съдействали за създаването на илюзия за взаимноизгодни отношения с Кремъл.
Сред тях са "обичайните заподозрени" Ангела Меркел, Герхард Шрьодер и Франк-Валтер Щайнмайер - трима души, чиито действия бяха определящи за курса на "Ostpolitik" в последните две десетилетия. В групата на "изиграните от Путин" обаче попадат и популярни общественици като философа Юрген Хабермас, когото Карничниг определя като "оракул на германската системна левица" и критикува заради защитата на отказа за военна помощ на Украйна.
"Няма друг германец, който да носи по-голяма отговорност за кризата в Украйна от Ангела Меркел", казва авторът на статията. Той напомня за това, че бившият германски канцлер последователно блокира възможността за присъединяване на Украйна към НАТО и държи на мнението, че Путин може да бъде вразумен дори след войната в Грузия, анексирането на Крим или свалянето на пътническия Boeing.
Независимо от всички действия на Кремъл, Меркел не се отказа от проекта за газопровода "Северен поток 2" и му даде зелена светлина през 2015 г. От началото на войната в Украйна тя на практика изчезна от публичното пространство. Преди месец неин говорител съобщи единствено, че Меркел продължава да поддържа мнението си от 2008 г. за отказа от допускане на Украйна в НАТО.
Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер е друг поддръжник на енергийния съюз с Русия чрез газопроводите през Балтийско море. Като бивш външен министър на Меркел той продължава да прокарва тази линия въпреки все по-явната агресия на Путин.
Зеленски стопи ледовете с Берлин - Щайнмайер вече може да посети Украйна
Като част от преговорния екип за разрешаване на конфликта между Украйна и Русия, той става автор на т.нар. "формула Щайнмайер", която по думите на Матю Карничниг щеше да бетонира руското влияние в страната.
След избухването на войната германският президент все пак се извини и призна, че е допускал сериозни грешки в отношението си към Москва.
За разлика от него Герхард Шрьодер няма такива скрупули - бившият канцлер на Германия получава по около 1 млн. долара на година от позициите си в управителните съвети на руски енергийни гиганти и е неуморен лобист на "Газпром" в Европа.
"Може би единственото хубаво нещо, което може да се каже за Шрьодер, е, че той е безкрайно лоялен. За съжаление - човекът, на когото той е верен, e Путин", пише Карничниг.
С 1 млн. долара на година от Русия, Герхард Шрьодер не съжалява за нищо
Списъкът на съучастниците на руския президент в Германия не обхваща само политическите елити - фактът, който никой не оспорва, е, че икономическото оплитане на страната с Путин става под натиска на някои от най-големите германски индустриални предприятия.
Директорът на Siemens Джо Кезер е смятан за най-твърдия защитник на проруската политика на федералното правителство. След анексирането на Крим през 2014 г. той отказва да отмени планираната си среща с Путин, а след това обяснява, че няма да позволи на "временни турбуленции" да повлияят върху дългосрочните му планове. Неотдавна той се извинява за коментарите си, като казва, че Путин го е подвел.
Зад кулисите на конференцията в Мюнхен - лобизъм и сделки с оръжие
Шефът на газовия гигант Linde Волфганг Райцле и бившият дипломат Волфганг Ишингер (организатор на Мюнхенската конференция по сигурността) са сред останалите "герои" в списъка на Politico. Ишингер - заради усилията да легитимира Русия като партньор на германския бизнес въпреки санкциите, а Райцле - заради обвързването с "Газпром" в сделка, която позволява на руския монополист да построи хъб за обработка на гориво край границата с Естония.
Колкото до Юрген Хабермас - той получава място в класацията заради последната си статия в "Зюддойче Цайтунг", в която заявява, че Германия не бива да изпраща оръжия на Украйна и хвали "интроспективното и резервирано" правителство на Олашф Шолц.
Бездействието в момента на крайна нужда за Украйна не е проблем, а решение, според Хабермас, който призовава читателите си да не обръщат внимание на "тежките морални обвинения срещу германската въздържаност".
92-годишният философ укорява "довчерашните пацифисти, които днес прославят историческата промяна в германския следвоенен манталитет - трудно завоюван манталитет, който многократно е отхвърлян от десницата".
"Германия не продаде душата си на Русия за една нощ - това беше процес, който продължаваше с години, а накрая цялата държава се оказа съучастник", е коментарът на политическия журналист Матю Карничниг.
Корупционните скандали в Германия: Да си купиш политическо влияние в сърцето на Европа
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
