Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Серия от корупционни скандали разтърсиха Германия в последните седмици, като доведоха до оставката на няколко депутати от управляващия Християндемократически съюз, както и до спад в общественото доверие към партията преди изборите през септември 2021.
Някои от депутатите бяха обвинени за това, че са приемали плащания от авторитарни режими като този в Азербайджан или от бившето правителство на Северна Македония, за да лобират за тях и в Берлин, и в Брюксел.
Извън шокиращата склонност към корупционни практики от страна на демократично избрани политици (това беше основният фокус на германските медии в последно време), тези афери повдигат по-широки въпроси за авторитарните опити за влияние върху политиката в Германия и ЕС.
Плътна мрежа от интереси съществува около връзките на някои политици от двете традиционно най-големи партии в Германия с авторитарни и клептократични режими - от Унгария на Виктор Орбан, през Русия на Владимир Путин, до Азербайджан на Илхам Алиев, и др.
Тези връзки може да се изразяват под формата на щедри договори за индивидуални политици или на влияние чрез партийните групи в Европейския парламент. Какъвто и да е предпочитаният инструмент, автократите в и извън ЕС отдавна успяват да се възползват от вратичките в германското законодателство и слабостите във финансовия надзор, така че да разводняват европейските позиции по теми като заплахите срещу демокрацията, върховенството на закона и човешките права.
Една от широкоразпространените практики е използването на спорни консултантски услуги от страна на депутати или бивши високопоставени държавници. Заплащанията за подобен тип дейности обикновено нямат горен лимит, а членовете на Бундестага не са задължени по закон да ги декларират. В много случаи депутатите, които подписват такива договори, се сблъскват с проблеми само ако се опитат да си спестят дължимите данъци.
Един от последните скандали засягаше плащания към депутата от ХСС Тобиас Цех, направени по времето на управлението на Никола Груевски в Скопие към консултантска компания, притежавана от германския политик, за организиране на срещи на тогавашния македонски премиер в Берлин и Мюнхен.
Лобистка сделка с Никола Груевски доведе до оставка на германски депутат
Лобистката кампания е целяла привличане на политическа подкрепа за режима преди парламентарните избори. Тя се случва в момент, в който правителството на Груевски вече е изобличено за масови нарушения на демократичните процеси и човешките права.
Случва се и в разгара на огромен скандал, който разкрива корупция и престъпна дейност на високо ниво в кабинета му. През 2015 г. са подслушвани телефонните разговори на 20 000 журналисти, политици и религиозни водачи в Македония, с политическа намеса в съдебната власт, медиите и държавната администрация.
Затова посещенията на Груевски в Германия се възприемаха като сигнал за легитимирането на един автократичен премиер.
Те можеха да опропастят опитите на американското правителство и ЕС за улесняване на демократичната промяна на режима по онова време и за установяване на условия за свободни и честни избори. Усилията на ЕС и САЩ в крайна сметка успяха, като доведоха до демократична смяна на властта и отвориха път към подписването на историческото споразумение от Преспа с Гърция, след което беше разрешен спорът за името на държавата, а членството й в НАТО стана възможно.
Другите начини за придобиване на влияние в Германия включват създаването на различни организации от типа на "климатичната фондация" на федерална провинция Мекленбург-Предна Померания, която лобира за завършването на газопровода "Северен поток 2".
Разкритията около тази фондация провокираха подобен дебат за неадекватността на съществуващите правила за прозрачност и деклариране на конфликт на интереси. Фондацията практически се контролира от "Газпром", като обещава добре платени постове и достъп до финансови ресурси за защита на интересите на руската държавна компания (и на Кремъл като цяло).
Още един канал за неправомерно външно влияние е лесният преход на висшестоящи политици от държавна служба към директорски постове в корпорации, притежавани от авторитарни режими. Емблематичният пример е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който члениува в борда на директорите на руската петролна компания "Роснефт", като капитализира репутацията си на уважаван политик, за да лобира за руски проекти в Германия.
И други бивши германски политици се занимават с консултантска дейност, която им носи огромни приходи, като отварят възможност за пробив в германския бизнес от страна на управленски фигури от авторитарни режими. Бившият министър на отбраната от СДП Рудолф Шарпинг се занимава с улесняване на германо-китайските бизнес отношения. Бившият премиер на Източна Германия Лотар де Мазиер също се занимава с лобизъм, като ярко се противопоставя на санкциите срещу Русия. Участниците в Петербургския диалог или в Германо-руския форум са особено активни защитници на руските интереси.
Изглежда, че групата за приятелство между Германия и Южен Кавказ също бива използвана от Азербайджан за култивирането на връзки с определени депутати чрез пътувания, подаръци и други привилегии. Малко след скандала около плащанията от Баку по линия на членове на Бундестага, други журналистически разследвания разкриха, че стажанти с връзки с режима в Азербайджан са се позиционирали както в офисите на политици от ХДС и СДП, така и от опозиционните партии, за да защитават интересите на режима.
Азербайджанското правителство е финансирало и създаването на катедра в авторитетния Хумболт Университет в Берлин, чийто ръководител разпространява възгледите на режима по отношение на политиката в Южен Кавказ.
На последно място, чуждестранните политици успяват да упражняват значително влияние чрез размяна на услуги в институциите на ЕС. Премиерът на Унгария Виктор Орбан отдавна защитава интересите на германските автомобилни производители в Европейския съвет, за да укрепи връзките си с ХДС и баварския партньор ХСС.
Критиците на този вид отношения твърдят, че цената им е толерантността на ЕНП (особено групата й в Европарламента) по отношение на растящата репресия и срив на демократичната система в Унгария. Членството на "Фидес" в ЕНП беше замразено през 2019 г., а партията на Орбан напусна окончателно през март 2021 г., но нежеланието на европейската десница да реагира по-рано на процесите в Будапеща улесниха ерозирането на демокрацията й.
Ако ЕС беше активирал процедурите по член 7 (когато държава членка наруши основни принципи на съюза като демокрацията и човешките права) срещу Унгария преди 2015 г., Орбан нямаше да може да разчита на подкрепата на полското правителство на "Право и справедливост", което се върна на власт по-късно в същата година. Такъв ход можеше и да разубеди полските консерватори от защита на Орбан.
Сега в ЕС има държава член, която повече не се възприема като демокрация и не само се опитва да отслаби политиките на съюза за човешките права, но и служи като канал за руско и китайско влияние в Европа. Днес по сходен начин ЕНП предоставя легитмност на политици както в ЕС като словенския премиер Янез Янша, така и извън ЕС като сръбския президент Александър Вучич, всеки от които е носи отговорност за подриването на демокрацията в съответните държави.
Каналите за влияние водят не само до обезсилване на ангажимента на ЕС за защита на демокрацията зад граница, но и могат да бъдат също толкова вредни за вътрешната политика на страни като Германия. В крайна сметка, ефектът от скорошните корупционни скандали в ХДС подкопава доверието на гражданите в демократичната система.
Ако Северна Македония и Азербайджан имат ограничени способности да влияят върху германската политика, същите канали за влияние може да се използват и от по-сериозни играчи като Китай, Русия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Всички те се опитват да въздействат върху външнополитическите позиции на Германия и върху решенията по чисто вътрешни теми в страната.
Китайското лобиране за участието на Huawei в 5G-мрежата на Германия е типичният пример. Huawei разчиташе предимно на германски компании като подизпълнители при лобирането пред правителството в Берлин, но зад тези маневри стои масивна, добре финансирана и общоевропейска кампания за организиране на публични събития, публикуване на изследвания, платени от компанията, и агресивен медиен натиск по теми, които засягат интересите на Германия и ЕС в сферата на сигурността.
Прекратяването на тези модели на корупционно външно влияние би трябвало да бъде спешна задача. Германските политици трябва да действат бързо, за да се справят с проблема на т.нар. "стратегическа корупция". Задължението за прозрачност при дейностите, извършвани в услуга на чуждестранни правителства, би трябвало да е първата стъпка. това означава не само въвеждането на регистър на лобистите (което наскоро беше одобрено от германския парламент), но и налагането на изисквания за пълна прозрачност при разнообразните дейности на депутатите в полза на авторитарни режими.
Нужен е системен анализ на различните лобистки канали и свързаните с тях рискове. В този смисъл Бундестагът трябва да поръча независимо цялостно проучване на линиите на неправомерно чуждестранно влияние, на база на което да разработи система от решения. Ако скоро не се вземат мерки, доверието в демокрацията в Германия и извън нея ще страда.
Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.
