Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Шпионажът и писането на романи са създадени един за друг. И двете неща призовават окото да разпознае човешкото прегрешение и показват многото пътища към предателство“. Едва ли някой може да опише по-добре тази взаимовръзка от Джон льо Каре – британецът, който години наред работеше за тайните служби с истинското си име Дейвид Корнуел и едновременно с това публикуваше шпионски романи със своя псевдоним.
Льо Каре е определян като един от най-добрите писатели в жанра. Книгите му, чиито сюжети се развиват по време на Студената война, са бестселъри, а много от 25-те му романа, включително „Дама, поп, асо, шпионин“, са адаптирани и за големия екран.
Звучи като един добре изживян житейски път, изпълнен с интригуващи събития, достоен за филм. Именно такъв бе животът на Льо Каре, който почина на 89-годишна възраст след боледуване от пневмония.
„Гигантът на литературата“, както го нарече Стивън Кинг, е роден през 1931 в Дорсет. Майка му напуска семейството, когато той е на 5, а баща му трупа богатство по нечестни методи. Роналд Корнуeл е съдружник на известните британски измамници Рони и Реджи Крей. Рони дори е човекът, вдъхновил Льо Каре да създаде образа на един от главните герои в романите си години по-късно.
От 1948 до 1949 писателят учи чужди езици в Университета в Берн. Когато е на 17 години, е вербуван от британското разузнаване. Така се мести в Австрия и започва работа като следовател, разпитващ германците, избягали на запад през „Желязната завеса“. Скоро се завръща в Англия, завършва Оксфорд и се присъединява към службите за сигурност MI5. Шпионира крайно леви групировки, за да разбере дали сред тях няма съветски агенти.
След това сам започва да вербува агенти, провежда разпити и подслушва телефонни линии. Работи заедно с колегата си Джон Бингам, който вече е автор на романи, и по този начин открива любовта си към писането. Тогава избира псевдонима Джон льо Каре, защото членовете на разузнавателните служби нямат право да използват собствените си имена в публичното пространство.
Дебютът на Корнуeл е през 1961, когато публикува „Call for the Dead“. Главният герой в романа е шпионин, който разкрива агент от Източна Германия. А образът е изцяло базиран на приятеля му Бингам.
В същото време Льо Каре започва работа за тайните служби MI6 и е назначен като секретар в британското посолство в Бон. Там е под прикритие, а после е трансфериран в Хамбург, за да стане консул. Именно там пише детективската история „A Murder of Quality“ и завършва „Шпионинът, който дойде от студа“ (1963). Романът се превръща в една от най-известните книги в жанра въобще.
В тази творба най-популярният агент от романите му – Джордж Смайли, е второстепенна фигура. Но сюжетът се превръща в класика, тъй като проследява интригуваща мисия срещу разузнаването на Източна Германия.
Успехът на Льо Каре с „Шпионинът, който дойде от студа“ е толкова голям, че британецът остава повече от изненадан. Интересното е, че Корнуeл е срещнал проблеми от страна на разузнавателните служби преди публикуването на романа, но в крайна сметка те са одобрили книгата, отчитайки, че все пак всичко е „просто една фикция – от началото до края“ и не представлява заплаха за сигурността.
„Не такава обаче беше гледната точка на световната преса, която с един глас реши, че книгата е не само автентична, но е и някакъв вид откровено „съобщение от другата страна“. Просто стоях замръзнал н а едно място, докато тя се изкачваше в списъка на бестселърите и заседна там, на върха, докато в същото време критиците я определяха като нещо истинско“, споделя Льо Каре през 2013, цитиран от The Guardian.
Оттам нататък той става разпознаваем по целия свят. През 70-те публикува още три романа, в които главният герой е прословутият Смайли. В „Дама, поп, асо, шпионин“ той разкрива агент под прикритие в най-високите ешелони на британските тайни служби. Историята е впечатляваща и е превърната във филм, чийто сценарий е дело на Льо Каре, а в главната роля влиза Гари Олдман.
„За мен той е много велик автор, истински покровител на сериозния, на сложния шпионски роман. Той всъщност е човекът, който притежава целия този жанр. Беше щедър и истински джентълмен“, сподели носителят на „Оскар“, след като научи новината за смъртта на писателя.
Неговите творби стават толкова популярни в средите на MI5 и MI6, че хората от разузнаването започват да използват жаргона от романите на Льо Каре и си го присвояват.
След края на Студаната война хората спират автора на улицата и го питат какво ще пише сега, но Корнуeл казва, че шпионажът ще продължи да го има, той не е само метод, използван между Изтока и Запада. Писателят продължава да твори и атакува търговията на оръжия в „Нощния мениджър“, а след това и терора на войната в „Абсолютни приятели“ от 2004 г. Междувременно книгите му се пренасят в киното и актьори като Ричард Бъртън, Алек Гинес и Ралф Фийнс влизат в ролята на неговите агенти.
За последен път Льо Каре използва героя Смайли през 2017 и слага край на своята велика кариера с „A Legacy of Spies“ през 2017.
А само година преди това Льо Каре изненада света, публикувайки своя мемоар „The Pigeon Tunnel“ („Тунелът на гълъба“). Корнуел е определян като мистериозна фигура, която дълги години не се появяваше в публичното пространство, но в автобиографията си разкри много неща, които хората желаеха да научат за него. Сподели как от нищото се е превърнал в автор, канен на обяд от Маргарет Тачър и Рупърт Мърдок. Как се е оженил два пъти и е отгледал четирима сина, включително Николас, който е автор на романи под псевдонима Ник Харкауей.
„Нито съм бил перфектният модел за съпруг, нито за баща. Не искам и да бъда определян като такъв“, споделя Льо Каре.
Любовта на живота му е писането. „Опитах да сътворя театър от онзи таен свят, който някога познавах от първо лице“, пише той. „Първо всичко започва с въображението. После откриваш пътя към реалността, но накрая винаги се връщаш към първото“.
Прочетете още:
