Депутатите от бюджетна комисия се препънаха в текстовете за осигурителните прагове на земеделските производители. Те разглеждат на второ четене проектите за бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и НЗОК.
В бюджета на ДОО влизат всички осигурителни вноски, които работодатели и служители правят. Оттам се изплащат пенсиите (бел.ред., които са най-сериозното перо), обезщетенията за безработица, майчинство и болнични.
Парламентарната бюджетна комисия одобри на второ чете вдигането на максималния осигурителен доход от догодина, увеличаването на минималната заплата и актуализацията на пенсиите.
- Максимален осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв.;
- Минимална работна заплата 933 лв. от януари;
- Обезщетение за гледане на дете през втората година 780 лв.;
- От 1 юли ще бъдат актуализирани пенсиите с 11%;
- Минималната пенсия става от 523 лв. на 580 лв.;
- Максимален размер на пенсиите 3400 лв;.
Истинска бъркотия обаче настана при гласуването на осигурителните прагове за земеделските производители.
Проектът на финансовото министерство предвижда минималният осигурителен праг за всички самоосигуряващи се, включително земеделски и тютюнопроизводители да се изравни с минималната заплата от 933 лв.
Това обаче не срещна подкрепа от ГЕРБ и ДПС. Така се наложи текстовете да се гласуват поотделно, а след като за останалите професии беше гласувано вдигане на минималния праг, се оказа, че се е създала абсурдна ситуация.
"Разликата ще бъде, че, да кажем, земеделският производител ще се осигурява на 780, а наетият - на 933. Ако ви се струва това справедливо - OK, защото нали се сещате: наетият ще плаща по-голяма осигуровка, от този, който го наема. Това се случва," обясни председателят на комисията Йордан Цонев от ДПС.
Така тази точка остана за допълнително гласуване след консултации с финансовото министерство и парламентарните групи.
Депутатите не се съгласиха да обвържат втората година от майчинството с размера на минималната заплата, която от януари става 933 лв. Така и през следващата година майките, които останат да се грижат за децата си до 2-годишна възраст ще получават 780 лева.
Одобреният по-висок максимален осигурителен доход ще доведе до повече приходи в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, болнични и обезщетения за безработица и майчинство. Но промяната води и до по-високи разходи за работодателите.
Според данните на НАП вноски върху максималния осигурителен доход от 3400 лева у нас в момента правят около 285 хиляди души.
Осигурителната тежест - тоест плащането на здравни и пенсионни осигурителни вноски, както и вноските за безработица, у нас се разпределя в съотношение 60/40 между работодател и работник на трудов договор.
Това означава, че при максимален осигурителен доход от 3400 лв. сега, работодателят плаща за осигуровки 643 лева за всеки свой служител. Работникът на свой ред плаща 468 лева.
С решението максималният праг стане 3750 лв., държавата ще прибира още около 60 лева от работодателя и 40 лв. от служителя всеки месец.
За да не намалее "чистата" заплата на служителите обаче много често работодателите поемат цялата тежест от вдигането на осигурителния праг. Затова и бизнесът - особено IT секторът, в който заплатите са високи - традиционно е против увеличаването на максималния осигурителен доход
След края на заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, депутатите трябва да влязат в пленарната зала, където започва първо четене на законопроекта за държавен бюджет за 2024 година.
Традиционно, докато депутатите решават финансовата рамка на държавата за следващата година, синдикатите и тази година организират серия от протести с искания за допълнителни средства.
Въпреки протестите на IT сферата, максималният осигурителен доход ще се вдигне през 2024 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
