Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Нирвана", "Дилбар", "Аморе веро", "Галактика Супер Нова", "Шехерезада" - това са само част от имената на суперяхтите, принадлежащи на руски олигарси.
От директора на "Лукойл" Вагит Алекперов и шефа на "Роснефт" Игор Сечин, до Олег Дерипаска, Роман Абрамович, Алексей Мордашов и Алишер Усманов - притежанието на гигантски частни кораби с хеликоптерни площадки, вградени плувни басейни и дори системи за противовъздушна отбрана е символ на статус в Путинова Русия.
Прословутата "Шехерезада", която често приписват лично на Владимир Путин, е със 136-метра дължина и е една от най-големите яхти в света.
"Да притежавате суперяхта е нещо чудесно. (Също като картина на Ван Гог) тя доказва, че сте богат човек. Проблемът с яхата е, че за разлика от картината тя непрекъснато се опитва да потъне. Солената вода е опасна среда, в която всеки плавателен съд активно корозира, амортизира се и се разпада. Само с редовно прилагане на внимателни проверки, подръжка и ремонт можете да запазите една лодка от правилната страна на повърхността на океана... Да притежаваш суперяхта е като да притежаваш колекция от 10 картини на Ван Гог, но да ги държиш над главата си, докато се опитваш да се задържиш над водата и да не ги намокриш", пише журналистът Брендън Грийли в своя статия във Financial Times по повод серията от санкции срещу руски олигарси.
Суперяхтата е ужасен актив, посочва Грийли. Колкото по-голяма е тя, толкова по-внушително нарастват разходите за поддръжката ѝ.
При най-големите от тях ремонтите и провизиите стават толкова големи, че "притежанието на огромна яхта има смисъл само за хора, които се нуждаят от материален, относително ликвиден актив в портфолиото си, но нямат никакви по-добри алтернативи".
Вероятно неслучайно близо 20% от всички т.нар. гигаяхти (с дължина над 90 метра) по света се притежават от руски граждани, или по една гигаяхта на всеки седем милиардери.
Проблемите с обслужването нарастват в гигантска прогресия. А покрай тях - и политическите усложнения. Гигаяхтите имат нужда от постоянно обслужване при хората, които са ги построили. А "по света има ограничен брой хора, които знаят как да строят гигаяхти и почти всички от тях са германци, холандци или италианци", казва журналистът във FT. Не само корабостроителите, но и моряците и инженерите, които знаят как да управляват толкова масивни кораби, са предимно представители на "стабилни, либерални, моряшки демокрации с приятелски връзки със САЩ и ЕС".
Когато САЩ и ЕС наложиха санкции на милиардера Алишер Усманов, приближен до Путин, 157-метровото му "чудовище" "Дилбар" се намираше на сух док в Хамбург, покрита отгоре до долу в строителни скелета. "Дилбар" е построена през 2016 г. от германската корабостроителница "Люрсен", а месеци преди избухването на войната в Украйна е прибрана за ремонт. Усманов скоро няма да може да се радва на придобивката си в близко време.
И не е сам в изпитанията си. Преди два дни Франция запорира две яхти на стойност 100 млн. долара, принадлежащи на Алексей Кузмичов, 59-годишният съсобственик на "Алфа Банк", най-голямата частна банка в Русия. Игор Сечин изгуби контрол върху своята 120-милионна яхта "Amore Vero" на 3 март. "Lady M" на Алексей Мордашов и още една яхта на Андрей Мелниченко бяха запорирани в Италия. Яхта за 75 млн. долара на руския олигарх Дмитрий Пумпянски беше прибрана от Гибралтар.
Забраната за препродажбата им заради наложените санкции създава допълнителни проблеми на правителствата, които не придобиват собственически права, но и трудно могат да си възстановят евентуалните разходи по поддръжката им на вода, докато действителните им притежатели нямат достъп до сметките си.
Онези от руските олигарси, които все още не са изгубили контрол върху суперяхтите си, са поставени в невъзможно положение да осигурят поддръжката им, или както пише Грийли: "това е като да притежаваш колекция от платна на стари майстори, които всеки момент ще се намокрят".
