„Много съм щастлив да приема тази награда за написването на сценария. А той бе написан в отсъствието на Орсън Уелс“. С този монолог на Херман Манкевич, държащ в ръцете си „Оскар“ за най-добър сценарий, завършва новият филм на Дейвид Финчър „Манк“. Той повдига въпроса кой всъщност е автор на сценария на един от най-великите филми за всички времена „Гражданинът Кейн“ – дали това е вундеркиндът на Холивуд Орсън Уелс, или един човек от сенките, който се бори за признание с всички сили – Херман Манкевич, с прякора Манк.
Филмът, който дебютира в Netflix без голяма кино премиера, определено ще се бори за наградите на Академията в няколко категории през 2021 заради повече от добрата си режисура, кинематография, музика, костюми и, най-вече, заради перфектния Гари Олдман в ролята на Манк.
Макар продукцията на Финчър да загатва за неразрешения спор между Манкевич и великия Уелс, биографичната драма не се концентрира изцяло върху темата. Вместо това разказва по много красив начин живота на Херман и как той се бори срещу всичко и всички, как не преглътва егото си и не отстъпва своята позиция в един свят на власт, лъжи, измама и алчност.
Като повечето други журналисти и автори на пиеси, насочили се към шоубизнеса в Холивуд, Манкевич вярва, че филмите са нещо несериозно, а да пишеш сценарии – прекалено лесна задача. Той е филмов критик, който впоследствие започва работа за Paramount. Когато заминава за Лос Анджелис, изпраща телеграма до приятеля си Бен Хект и го кани да дойде на Западния бряг, защото „там се печелят милиони, а единствената ти конкуренция са идиоти“. Хект заминава и става много по-известен от самия Манк.
Всъщност обаче Херман бързо осъзнава, че именно той е загубенякът, който не може да определи границите на този нов бизнес. Потънал в света на алкохола и хазарта, Манк по-скоро руши връзките и контактите си, отколкото да гради, и умира на 55 години. Да, спечелил е „Оскар“ и е автор на един от най-великите сценарии, но филмът ни показва колко още е можел да постигне, ако Холивуд беше неговият свят. Но не е.
В дадени моменти филмът може да ви се стори безсмислен, скучен и непоследователен. Но играта на Гари Олдман те кара да останеш пред екрана още малко и още малко, докато не попаднеш напълно в неговия свят. 62-годишният британец отново прави роля, достойна за „Оскар“, както го стори в „The Darkest Hour“ от 2017. Тогава спечели наградата на Академията за главна мъжка роля заради образа на Уинстън Чърчил.
Веднага зрителите могат да направят паралел между двете му роли – на британския премиер и тази на Херман Манкевич – особено в сцените, в които Манк лежи на леглото със счупен крак и диктува сценария за „Гражданинът Кейн“ на красива млада дама. Нещо, което вече сме виждали от Олдман във филма му отпреди три години.
Още от началото Финчър изгражда перфектна представа за образа на Манк. Затворен в луксозно ранчо, веднага след като е претърпял нелеп инцидент, той се захваща за работа по проекта на Орсън Уелс, но дори без думи Херман сякаш казва: „Какво правя тук?“. Режисьорът му дава само месец на разположение да приключи със задачата си, което поставя Манкевич под напрежение.
Действието се развива през 40-те. Финчър обаче прави страхотен синхрон между настоящето и миналото, използвайки десетки връщания назад във времето – така наречените „флашбекове“ (flashbacks).
В тях зрителят се пренася в годините, в които Манкевич се запознава с Уилям Рандолф Хърст – бизнесмен и политик, изградил мощна медийна империя. Чарлс Данс (Тайвин Ланистър от „Игра на тронове“) играе брилянтно в ролята. Именно Хърст е човекът, вдъхновил създаването на персонажа Чарлз Фостър Кейн от „Гражданинът Кейн“. Страхотна актьорска игра показва и красивата Аманда Сийфрид, която се превъплъщава в образа на Мариън Дейвис – актриса, която е любовница на Хърст.
Манк попада в света на манипулациите и големите пари и става свидетел на манипулираната политическа кампания за губернаторската позиция в Калифорния през 1934 г. В нея участват съоснователят на „Метро-Голдуин-Майер“ Луис Майер и Ървинг Толбърг.
Сценарият на Финчър, който е написан от неговия вече покоен баща Джак преди десетилетия, впечатлява с интригуващите диалози между персонажите. Те не говорят пряко, а използват подмолни техники и манипулации, намеци и шеги, за да се дискредитират. В няколко от сцените режисьорът събира толкова много познати фигури на едно място, че е истинско удоволствие да се наблюдава начина, по който общуват помежду си. Дискутират се теми като политиката на нацистите, калифорнийската политика, както и връзката ѝ с филмовата индустрия.
Филмът е черно-бял, което го доближава още повече до „Гражданинът Кейн“. Класическият американски джаз звучи почти през цялото време и не само служи за фон, но понякога казва повече от думите на главните герои.
И на фона на всичко това – Манк завършва своя сценарий, представящ Хърст в образа на Кейн. Въпреки всички призиви да оттегли филма, за да не влезе във война с магната, Херман устоява, защото „това е най-великото нещо“, което някога е сътворявал. Тогава идва един от драматичните мигове, тъй като Манк осъзнава, че е роден да прави това, че има невероятен талант. И че си заслужава да се бори, за да бъде запомнен вечно.
„Манк“ е една неразказана история за Холивуд, която си заслужава да бъде изгледана. От една страна, тя прославя шоубизнеса от златната му епоха, а от друга – показва цинизма и грозотата му.
„Дейвид Финчър е обсебен от детайлите и затова още от началото беше ясно, че това има потенциала да се превърне в много специален филм", споделя Гари Олдман пред Deadline. "Мисля, че всички сме горди с постигнатото“.
Прочетете още:
Рейгън vs. Горбачов, Дъглас vs. Валц, или 48 часа, които сложиха край на Студената война
Най-популярните сериали на 2020 г. според IMDb (+ анкета)
"Нормални хора" по HBO: Пленяваща любовна история, която ще отнесете със себе си
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
