Мария Колесникова: Флейтистката, която постави в шах Александър Лукашенко

Често в социалните мрежи виждаме нейни снимки, на които с две ръце оформя сърце и го отправя към протестиращите. Когато обаче трябва да се бори срещу властта на Александър Лукашенко, тя по-скоро свива юмрук. И е готова на всякакви жертви, за да издейства демокрация и граждански права за своите белоруски сънародници.

Тя е Мария Колесникова – 38-годишната жена, която скъса паспорта си на украинската граница, когато силите на реда искаха да я експулсират в чужбина. Това е политикът, който не се определя като лидер и не иска да бъде такъв, защото е част от народа. Това е и последната останала в страната влиятелна опозиционна фигура.

Изчезналата Колесникова била арестувана на границата между Беларус и Украйна

През последните дни събитията за Колесникова бяха страшни. Тя бе похитена в центъра на Минск от „хора с маски“, както разказа очевидец на събитията пред Tut.by. Повече от денонощие беше в неизвестност, преди да стане ясно, че тя и още двама членове на Координационния съвет са били принудени да напуснат Беларус. Лукашенко дълго време вкарваше политическите си опоненти в затвора, а сега предприе нова тактика, предлагайки им свобода срещу глътка въздух в борбата си да се закрепи за властта.

Този път обаче беше изигран от далновидната Колесникова, която няколко пъти вече предупреждаваше, че няма да ходи никъде. Макар да е получавала заплахи за живота си, макар върху нея да е било приложено физическо и психическо насилие, както самата тя разказва, 38-годишната жена е поставила в шах президента с късането на личните си документи. Тя бе задържана, но остава в Беларус – нещо, което не успяха да направят нито Светлана Тихановская, нито Олга Ковалкова, които сега трябва да атакуват Лукашенко зад граница и това е още по-сложна задача.

A dangerous moment: Unidentified men in black have grabbed leading Belarusian opposition figure Maria Kolesnikova and pushed her into a minibus. Urgent international appeals are needed for her safety. https://t.co/IWzS73x2mt pic.twitter.com/HwEiZq76lr

— Kenneth Roth (@KenRoth) September 7, 2020

Всъщност, Колесникова не беше толкова известна преди началото на протестите на 9 август, започнали след обявената победа на Лукашенко. Тя попада в политиката случайно. Родена е на 24 април 1982 г. в Минск в семейство на инженери. Още рано в своето детство се влюбва в музиката и на 17 години започва да свири на флейта в частно училище в Минск.

Свири в националния оркестър, а след това завършва Държавната белоруска музикална академия със специалност флейта и диригентство. На 25 години заминава за Германия, където започва да учи в Университета за музика и изкуства в Щутгарт, а през 2012 вече има две магистърски дипломи.

Колесникова продължава да открива нови хоризонти и се насочва към мениджмънт на музикални събития. През последното десетилетие организира няколко културни проекта между Германия и Беларус. През 2017 става съосновател на фестивала „Артемп“, а две години по-късно вече е художествен директор в културния клуб OK16 в столицата Минск.

Един от професорите в музикалния университет в Щутгарт Мартин Шютлер споделя, че Колесникова е „невероятно силна личност“ и „немислим оптимист“, както и „активна и пълна с енергия“. „Не може да бъде спряна. Каквото и да прави“, казва той пред Deutsche Welle. Последните ѝ действия показват точно това.

Неѝн приятел на име Виктор Бабарико я кани в своята президентска кампания и Мария решава да се включи. Бабарико, който е бивш изпълнителен директор на белоруското подразделение на „Газпром“, бе обвинен в измама и арестуван през юни заедно със своя син, ръководещ кампанията му. Тогава Колесникова не се отказа, а реши да продължи делото му.

Как три жени се обединиха, за да сложат край на "последната диктатура в Европа"

38-годишната жена се включи в щаба на Светлана Тихановская, която от своя страна наследи кампанията на арестувания си съпруг – известният блогър Сергей Тихановски. Присъедини се и Вероника Цепкало – съпругата на избягалия в Москва създател на „Hi-Tech“ парка на Беларус. Опозиционните сили се събраха под един покрив в опит да свалят „последния диктатор в Европа“, който арестува своите критици и ограничава гражданските свободи на белорусите.

„Нуждаехме се само от 15 минути, за да вземем решение“, каза още в началото на август Колесникова относно обединението на кампаниите им срещу Лукашенко. Заплашени от арест обаче, и Тихановская, и Цепкало напуснаха страната след изборите, в които държавният глава обяви, че е спечелил 80% подкрепа. Въпреки рисковете Мария остана и оттогава насам е основният глас на новия Координационен съвет.

Belarus protest leader Maria Kolesnikova 'abducted' after mass anti-gov't march https://t.co/Mie0sXMeD8 pic.twitter.com/Wz1S2R6fTM

— Al Jazeera English (@AJEnglish) September 7, 2020

Структурата не е инициирана, за да „завземе властта“, както вече каза Тихановская. Тя е създадена в опит да се привлече вниманието на Европейския съюз, да се организират прозрачни и честни избори и над тях да се осъществи европейски мониторинг.

Отделно Колесникова и Бабарико отново се събраха и основаха своя нова партия. Тя носи името „Заедно“ („Вместе“) и ще се бори за „политически, социални и икономически реформи в страната“. Няма да действа заедно с Координационния съвет.

„Целта на всички тези процеси е ясна“, каза Колесникова в интервю за руския „Комерсант“ преди седмица. „Да има нови, честни избори. Ето това ще смири повечето граждани на Беларус. Освен това настояваме за свобода на всички политически затворници и искаме разследване на арестите и насилието над граждани“.

Всичко това звучи като изказване на истински лидер. Но 38-годишната жена не се определя като такъв. „Щеше да е по-лесно за всички, ако имаше лидер. Но ние разбираме, че нашата стойност ще е по-голяма, ако сме освободени от това“, сподели тя и заедно с члена на Координационния съвет Максим Знак отчетоха, че „лидерите са в затвора“.

Съветът дълго време се занимаваше с координирането на национални стачки на работниците, но Лукашенко предупреди, че ще се стигне до арести. Дори изпълни заканата си, като няколко души от Тракторния завод в столицата бяха задържани заради протестите, които спират работния процес. Сега Координационният съвет по-скоро се бори за своето оцеляване, тъй като няколко членове бяха арестувани, а други двама напуснаха страната в посока Украйна, защото избраха свободата.

Но Колесникова не се страхува. Дори се шегува, че наблюдава всичко в КГБ през прозореца си, защото живее точно срещу тяхната сграда. Именно членове на тази служба и още сили на реда похитиха Мария в центъра на Минск. Тя е готова да ги съди по три члена от Наказателния кодекс и сподели, че знае точно имената и позициите на хората, осъществили психологически натиск върху нея.

„Тези хора отправиха заплахи за живота ми. Беше ми съобщено, че ако не напусна територията на Република Беларус доброволно, ще бъда отведена от страната така или иначе – независимо дали жива или на части“, сподели Колесникова пред Tut.by. „Заплашиха ме още, че ще ме арестуват за 25 години. Поставиха ме в килия, където ме държаха в рамките на час. Възприех всички заплахи за живота си като истина“.

🇧🇾 Belarus crisis: women in Minsk who rallied today to support abducted opposition leader Maria Kolesnikova resist police attempts to detain them.

🇺🇳 U.N. Human Rights Council:
0 resolutions
0 urgent sessions
0 commissions of inquiry

Why, @mbachelet?

(Photo: Yauhen Yerchak) pic.twitter.com/YsycglcrXT

— Hillel Neuer (@HillelNeuer) September 8, 2020

„Когато офицерите от КГБ осъзнаха, че няма да напусна Беларус доброволно, отново сложиха качулка на главата ми, вкараха ме в минибус и ме отведоха на границата с Украйна. Опитаха да ме експулсират. След като скъсах паспорта си, отново бях вкарана в буса и отведена в ареста в Мозир, където останах до нощта на 8 септември. Службите извършиха няколко криминални престъпления срещу мен – отвличане, незаконен арест, заплахи за убийство“, сподели Колесникова.

Но не е променила позицията си от август насам. Тогава тя сподели в интервю за Deutsche Welle, че „всеки може да бъде арестуван на улицата или на влизане в своя апартамент, дори и у дома“. „Но знайте, че това не ме спира и не ме плаши. Зная, че промените, които се случват в белоруското общество, вече не могат да бъдат преобърнати“.

Беларус изгони опозиционен лидер в среднощна акция

"Защо мълчите?": Писмото на Светлана Алексиевич към руската интелигенция