"В страната на слепците едноокият човек е цар".
Това е заглавието, с което писателят Майкъл Люис започва да разказва историята на един от най-успешните инвестиционни мениджъри в последните десетилетия - Майкъл Бъри - в книгата си The Big Short ( издадена на български език със заглавието "Големият залог" през 2010 г).
Всеки, който следи ситуацията около GameStop, със сигурност е срещал името му.
Ако сте гледали филма "The Big Short" (спечелил "Оскар" за адаптиран сценарий през 2016 и създаден по едноименната книга на Люис), ще си спомните, че Майкъл Бъри беше един от основните герои, пресъздаден от Крисчън Бейл.
49-годишният мениджър на хедж фонда Scion Capital е един от първите хора в света, които предвиждат причините, довели до Световната финансова криза от 2008 г. Нещо повече: печели огромни пари от разбирането си за най-слабите места на финансовата система.
Профилното му име в Twitter е "Касандра" - пророчицата от древногръцката митология, която вижда всичко в бъдещето, но никой не вярва на предупрежденията й. Бъри бойкотира големите социални мрежи, но пише в Twitter "при необходимост".
Зрението - в преносния и буквалния смисъл на тази дума - е ключът към разбирането на Бъри. На 2-годишна възраст той губи лявото си око заради онкологично заболяване. Цялото му детство и младост преминават под стигмата на увреждането, подигравките на връстниците и неприкритото неудобство на околните, които не могат да спрат да се вглеждат в стъкленото му око.
Физическата травма не е единствената причина за самоналожената изолация от по-близки човешки контакти (по-късно той е диагностициран със синдрома на Аспергер), но дълги години е личното му оправдание за това да не желае да общува "очи в очи" с околните.
За сметка на това Бъри не спира да чете и да учи. Записва се в Медицинския факултет на Калифорнийския университет, но едновременно със специализираните си курсове слуша лекции по икономика. Няколко години след дипломирането си ще разбере, че трудностите му в обикновеното човешко общуване са почти несъвместими с лекарската професия. Науката му е интересна, но практическото й измерение е скучно или отблъскващо.
"Хобито" му да следи финансовите пазари в дълбочина и да се опитва да търгува е това, което в крайна сметка ще го накара да изостави специализацията си в края на 90-те и да открие собствен инвестиционен фонд - Scion Capital.
Отмъщението на бедните: Аферата GameStop, която разори хеджфондовете
Всичко започва с идеята на Бъри да създаде блог и в свободното време между 16-часовите дежурства в болницата да описва собствените си сделки с акции, като аргументира защо купува или защо продава.
Много скоро сайтът му е открит от професионални трейдъри, които разбират, че докторът вижда нещо повече от всички останали в играта.
Бъри основава фонда с пари от обезщетението заради лекарска грешка, която коства живота на баща му, с малко собствени спестявания и с инвестиция от 1 млн. долара от Джоел Грийнблат - един от запалените последователи на блога му и управител на фонда Gotham Funds.
В първата година от създаването си Scion увеличава приходите си с 55%, докато индексът S&P 500 пада с 11,88%. Печели и през следващата година, когато пазарите отново преминават през спад. През 2004 г. Майкъл Бъри управлява 600 милиона долара и ги управлява отлично в интерес на инвеститорите си.
Само две години по-късно напрежението сред клиентите му ще стане толкова високо, че фондът му ще бъде заплашен от неплатежоспособност - точно преди предсказанието на Бъри да се сбъдне, а рискът да се отплати.
2004-та е годината, в която той започва да изучава пазара на облигации. Както всяко негово хоби, четенето на книги и статии по тази тема се превръща в мания. Това, което го интригува, е как работят т.нар. рискови ипотечни облигации - групирани индивидуални лоши жилищни заеми, които имат много нисък рейтинг, но които се търгуват между финансовите институции.
Всяка ипотечна облигация върви с огромен сложен проспект, който Бъри подозира, че се чете само от юристите, които са го списвали. Той обаче прекарва месеци наред в преглед на документацията и осъзнава две неща: търговията с рискови ипотеки расте "като гъба", въпреки че всички останали показатели на пазара на недвижими имоти са статични, а стандартите за отпускане на жилищни кредити са занижени до безобразни нива.
Клиенти, които нямат никакви спестявания или доходи, получават оферти за покупка на недвижими имоти, които никога не биха могли да си позволят.
Бъри осъзнава, че и кредитополучателите, и кредиторите са изгубили всякакви задръжки, а пазарът скоро ще имплодира.
"Скоро" в този случай означава "след 2 години".
Почти всички рискови ипотеки са с плаващи лихвени проценти, но през 2005 г. повечето от тях се предлагат с допълнителна екстра за клиента - двугодишна фиксирана ниска лихва. Бъри си дава сметка, че след изтичането на този период цените на заемите ще скочат рязко, а задлъжнелите хора ще се окажат в неплатежоспособност. Колкото повече се доближават до този срок, толкова по-малко играчи ще си позволяват да продава застраховки за рискови ипотечни облигации. Първата вълна ще дойде през 2007, а втората - през 2008 г., когато изтече отсрочката на ипотеките от 2006-та.
Бъри решава да играе срещу пазара с ясното съзнание, че ще спечели. Единственият проблем е, че е почти невъзможно да залага срещу рисковите ипотечни облигации.
Не иска да залага срещу акциите на банки или застрахователи, защото няма гаранция, че точно те ще фалират при евентуален срив на пазара на недвижими имоти. В крайна сметка, Бъри измисля инструмент, който да му позволи да залага чрез суапове за кредитно неизпълнение и успява да убеди Goldman Sachs и Deutsche Bank да вземат парите му срещу застраховки на рискови ипотечни кредити.
Нарочно не се обръща към Bear Stearns и Lehman Brothers, защото експозицията им на този пазар е толкова голяма, че не биха могли да му върнат обезщетението, когато залогът му спечели.
Бъри се страхува, че дилърите от банките може да видят това, което вижда той - че един ден ще му дължат много пари. Вместо това те му изпращат подробни данни за най-проблематичните ипотеки, от които може да избира; той не спира да настоява за още и още, като за няколко седмици купува суапове за кредитно неизпълнение на обща стойност от няколкостотин милиона долара. Сякаш нито една от банките-продавачи не се замислят какви са облигациите, които застрахова.
По-големият проблем на Бъри става нетърпението на хората, които са му доверили своите пари. Негативните резултати през 2006 г. изправят на нокти някои от най-големите му инвеститори, които дори заплашват да го съдят.
"Искаше ми се да можех да заспя и да се събудя през 2007 г.", казва той в "The Big Short". Бъри вижда бъдещето такова, каквото никой друг не иска да си представи.
Клиентите му следят позитивните данни от пазара и не желаят да повярват, че всички останали грешат.
Той обаче вижда ясно знаците на предстоящия крах. През 2006 г. ФБР съобщава за 5-кратно увеличение на престъпленията, свързани с ипотечни измами в сравнение с 2000 г. Собствениците на жилища, купени с кредити, просто вече нямат пари. В края на годината дори Wall Street Journal публикува обяснение за нова вълна от неизпълнени рискови ипотеки.
Картината започва да се разпада пред очите на всички през лятото на 2007 г., когато два от хедж фондовете за ипотечни облигации, свързани с Bear Stearns, фалират. Банките, с които Майкъл Бъри работи по суаповете, спират да вдигат телефоните си. Останалото е история.
Личната печалба на Бъри от срива през 2007 г. е в размер на 100 млн. долара, а все още неизбягалите инвеститори в Scion получават около 750 млн. долара от залога му. По-късно той закрива фонда си и започва да работи за собствено инвестиционно протфолио.
GameStop е една от скорошните му инвестиции - а за няколко дни около бунта на Reddit срещу Уол стрийт възвращаемостта му стигна до над 1000%. Въпреки това Майкъл Бъри предупреди, че случващото се е "неестествено, ненормално и опасно", като призова за законови промени и регулаторна намеса.
Причината Бъри да се обвърже с веригата за видео игри, срещу която огромни хедж фондове залагаха (и в крайна сметка изгубиха милиарди от непредсказуемия риск) може да се обясни с типичния му маниер на работа - да открива потенциални силни активи в кризисна ситуация и да ги "изнуди" да се изправят на крака.
През 2001 г. той купува дялове в Avant! Corporation в период, в който софтуерната компания е съдена заради кражба на чужда технология. Купува първите си акции при цена 12 долара, малко преди мениджърите на компанията да влязат в затвора. Продължава да купува, докато падат до цена от 2 долара и става най-големият самостоятелен акционер. В този момент започва да настоява за промени в борда на директорите и за оздравителни мерки.
За няколко месеца цената на акциите на Avant! стига до 22 долара, или както го описва един от инвеститорите му в "The Big Short" - "класическа сделка на Майк Бъри - акциите поскъпват десетократно, но преди това поевтиняват двойно".
Още по темата:
Войната на Илон Мъск с Уол стрийт: Защо милиардерът подкрепи бунта на "бедните" в GameStop
Сривът на Robinhood: Когато борсата спря да работи за 10 млн. клиенти
Ако този текст ви е харесал, абонирайте се за нашия седмичен нюзлетър тук
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
