・ 6 мин.
Мъжкото хоро, шопската салата и богатството на народите
Живот

Мъжкото хоро, шопската салата и богатството на народите

Снимка: © Getty Images

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


За православните българи 6 януари е денят на Богоявление и Кръщение Господне. За историците е 173-та годишнина от рождението на поета и идеолог на освободителното движение Христо Ботев. Армията освещава бойните си знамена за чест и слава на този ден. За над 140 000 души и техните близки, тази сряда е семеен празник и приятен повод за почерпка, за да е здраво името на Йордан, Богдана или Божидар.

Само за националните медии 6 януари е тройно критична дата - глад за рейтинг след дългите почивни дни, отбиване на патриотичната повинност на журналистиката "за народа" и свръхреакцията около всяко уж безпрецедентно събитие в условията на Covid-кризата.

Като мъжко хоро по време на пандемия. Каква по-зрелищна и фотогенична гледка за начало на годината от река Тунджа, побеляла от мъжете с везани ризи, пояси, гайди и тъпани в ледените януарски води? Какъв по-лесен начин да се поболееш насред зима?

Мъжкото хоро в Калофер: Без спазване на мерките и с един задържан от полицията

Идва краят на мръсните дни, а Covid-19 "не се предава по водата". Така поне твърди кметът на Калофер в едно от многобройните си включвания в сутрешните блокове преди празника. Румен Стоянов не желае да се "меси" във веселието на хората, защото знае, че ще пренебрегнат единствената му инструкция да спазват дистанция.

А що за власт е тази, която не може да наложи просто указание? Що за власт, наистина.

"Готов съм дори да ме глобят. Аз не съм човекът, който може да ги спре, но съм човекът, който да им помага. Този празник е общественозначим за цяла България"

Само ден по-рано Стоянов настояваше, че противоепидемичните мерки трябва да се съблюдават и предлагаше празникът да се отбележи кротко с църковна служба, освещаване на нова икона и благослов на текстовете на песните, които мъжете пеят по време на хорото.

Часове по-късно обаче Калофер се събуди с нова повеля: хоро ще има, дори да не е "във вида, в който го познаваме". Вярно, след определено ниво на алкохолна концентрация в организма нищо не е във вида, в който го познаваме, обаче финалът е напълно предсказуем.

Опитайте се да влезете в положение на кмета: кой би отказал вниманието на медиите? И кой ще е този политически самоубиец, който би се съгласил остане в историята на родния си град със забраната на най-известния му ритуал?

Изобщо кой държавник в България даде личен пример със смирение, съобразителност и разбиране за логиката на противоепидемичните мерки в последната година, че да го очакваме от кмет на кметство?

Премиерът не спря предизборното риалити от джипката си, докато областните градове в цялата страна бяха затворени с КПП-та. Президентът съзнателно замина на международно посещение въпреки прекия контакт с болен офицер. Председателката на най-голямата опозиционна партия държа слово от трибуната на Народното събрание часове преди да постъпи в болница заради усложненията от Covid-19.

Само епископ Тихон - единственият свещеник, който публично се ваксинира срещу вируса - напомни, че "традицията няма да се загуби, ако една година не бъде спазена заради болести".

"Ако имаше чума, щяха ли пак да влязат във водата?", попита той.

Обратът в Калофер лесно може да се обясни с факта, че всеки втори ТВ-анонс за събитието започваше с фантастичното твърдение, че "За първи път от над 100 години на Богоявление в Калофер няма да има мъжко хоро заради пандемията". Ако долавяте ехо от наследството на проф. Божидар Димитров, не е случайно. Покойният ръководител на НИМ е човекът, който измисляше най-сладкодумните митове за произхода на обичая с калоферското хоро и го приписваше на епохата на турското робство.

Градът има право да претендира за авторството на ритуала, при който мъже в селски носии, трибагреници и юнашко съдържание на спирт в кръвта пеят "Майце си" и спасяват кръста, хвърлен от свещеника, за да го предадат в ръцете на най-малкото момче.

Само че както се шегува Бойко Гаргов: "изконната българска шопска салата е с 40 години по-древна от традиционното ледено хоро".

Да изобретиш традиция, не е толкова трудна задача, стига да направиш така, че никой да не си спомня как е започнала. Точно както в анекдота за поделението, в което двама войници винаги дежуряли на почетен караул около една пейка - когато след години попитали пенсионирания комендант защо е въвел тази странна традиция, той отговорил с учудване: "Ама как така? Боята още ли не е изсъхнала?".

Преди година историкът Стефан Дечев публикува подробно изследване в "Свободна Европа", в което твърди, че старият ритуал с хвърлянето на кръста за Богоявление се свързва с леденото хоро едва от началото на 21 век. Колкото и да се търсят по-ранни извори за тази практика, изглежда, че или тя не е съществувала, или никой не е обръщал достатъчно внимание, за да я запамети в писмен, устен или визуален документ.

Евангелското потапяне във водата на 6 януари се познава във фолклора на няколко региона на страната. Калоферската разновидност на този ритуал обаче липсва - за сметка на това се радва на най-голяма симпатия в съвремието.

Как се случи така, че мъжкото хоро стана "общественозначимо събитие за цяла България", а шумът около отлагането му заради Covid-19 достигна мащабите на драмата около затварянето на църквите на Цветница?

Нима Исус е раздавал на хората причастие с лъжичка?

Дали заради свръхконцентрацията на медийните машини и престараването на журналистите, които от години си позволяват да се превръщат в главни герои, вместо в наблюдатели на събитията?

Дали заради обратното по посока и равно по сила органично противодействие срещу спомена от тоталитарния режим, когато публичното почитане на религиозните обичаи беше забранявано и следено от доносниците?

Или поради същата причина, поради която 2500 момчета и момичета от цяла Франция танцуваха рамо до рамо в хангар навръх пандемичната Нова година с пълно пренебрежение към националния комендантски час, правилата за социална дистанция и задочното възмущение на политиците?

Упражняването на естествената свобода от страна на малцина индивиди, което може да застраши сигурността на цялото общество, се ограничава и трябва да се ограничава от законите на всички правителства - както на най-свободните, така и на най-деспотичните, пише Адам Смит в "Богатството на народите", два века и половина преди появата на SARS-Cov2, богоявленското хоро в Тунджа и локдауна като начин на живот.

Партито във Франция свърши на 48-мия час, с цената на няколко разбити автомобили на жандармерията и пострадали полицаи. В Калофер купонът едва сега започва.

Важно днес

Настъпва рязка промяна на времето, температурите се понижават

Оранжев код за силен вятър е обявен за 17 области

15:09 - 22.11.2026
Важно днес

Руски товарен кораб продължава да гори в териториалните води на Финландия

Екипажът на Sparta II е евакуиран

14:22 - 22.11.2026
Важно днес

Мотошествие срещу домашното насилие премина през центъра на София

В шествието се включи и омбудсманът Велислава Делчева

13:53 - 22.11.2026
Важно днес

Николай Попов обвини автоексперт в манипулации и натиск върху вещи лица при катастрофи

Според бащата на Сияна една експертиза може да обърне изхода на дело за катастрофа

11:54 - 22.11.2026
Външнополитически дневници

Пеперудените крила на сръбските студенти

Какво предстои за Студентското движение след изборната победа в Сърбия?

11:17 - 22.11.2026
Важно днес

Почина Ловчанският митрополит Гавриил

Поклонението ще бъде на 22 ноември след 14:00 ч. в Синодалната палата в София

10:11 - 22.11.2026
Кино и сериали

Маколи Кълкин пише сценария за новия „Сам вкъщи“

Disney подготвя продължение

09:44 - 22.11.2026
Живот

„Толкова е просто“: Рене и Джун Йошида тук и сега

За „Пилето“ на ул. „Искър“ и как се промениха вкусовете ни за 25 години

09:40 - 22.11.2026
Важно днес

Спорът за изкопаемите горива блокира преговорите на климатичната конференция на ООН

Саудитска Арабия се противопоставя на призива за намаляване на употребата на въглища, петрол и газ

09:26 - 22.11.2026
Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам