Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Разговорът събира на едно място актрисата, изиграла Миранда Прийстли, и реалната личност, вдъхновила образа.
Миранда Прийстли - героинята на Стрийп в „Дяволът носи Прада“ (2006), главен редактор на списание Runway - остава един от най-разпознаваемите женски образи в съвременното кино.
Темата естествено преминава към облеклото като израз на власт. „Не мисля, че е необходимо да носиш костюм като униформа в офиса“, казва Уинтур. „Помислете за жените, на които се възхищаваме… Мишел Обама веднага идва наум. Независимо дали носи J.Crew или Chanel, тя винаги изглежда като себе си.“ За Мелания Тръмп тя отбелязва, че също има ясно разпознаваем стил.
Стрийп обаче вижда в облеклото и политическо послание. Тя припомня зеленото яке на Zara с надпис „I Really Don’t Care, Do U?“, което Мелания Тръмп носи през 2018 г. при посещение на център за задържани деца мигранти на границата с Мексико - жест, който предизвиква силни реакции.
По-късно Мелания казва, че посланието е било насочено към медиите, а не към децата.
„Облеклото винаги е начин да кажеш нещо за себе си, но то неизбежно носи и очакванията на времето, в което живеем“, казва Стрийп.
Тя обръща внимание и на двойния стандарт: от жените във властта често се очаква да не правят прекалено силно впечатление и да смекчават присъствието си - нещо, което рядко се изисква от мъжете.
Стрийп казва, че се е върнала към ролята на Миранда Прийстли заради интереса към това как изглежда властта отвътре - как се носи отговорност и как се управлява в несигурни времена.
Според нея новият филм улавя нещо съществено за начина, по който изглежда светът днес.
Как се променя модата
Уинтур казва, че първият филм е показал нещо важно - че модата е сериозен бизнес и реална икономическа сила в световен мащаб.
„Много неща се промениха, но предпочитам да мисля, че се развиваме, а не се разпадаме. Все още сме тук - просто работим по различен начин и достигаме до много повече хора“, казва тя.
Уинтур разказва, че когато чула слуховете за продължение, се е обадила на Стрийп, за да разбере дали проектът е „в сигурни ръце“. „Тя ми каза: ‘Анна, мисля, че всичко ще бъде наред’ - и аз ѝ се доверих напълно“, добавя тя.
По думите ѝ модата днес вече не е елитарна, както преди десетилетия, когато е била достъпна за малък кръг хора. „Сега тя е много по-демократична.“
Като пример посочва как големи марки работят с водещи дизайнери - от Zara с Джон Галиано до Gap със Зак Позен, Coach със Стюарт Вивърс и Uniqlo с Джонатан Андерсън и Клеър Уейт Келер. „Това се случва навсякъде. Пейзажът е напълно различен“, добавя тя.
Стрийп говори за връщането към Миранда Прийстли две десетилетия по-късно. По думите ѝ я е привлякла идеята за отговорността, която носи подобна роля, и за онова любопитство към света, което държи човек в кондиция. „Това е ключът - постоянно да се предизвикваш“, казва тя.
Уинтур от своя страна приема възрастта като предимство. „Чувствам се жива, любопитна и ангажирана както винаги. С опита идва усещане за баланс - знаеш, че не всичко ще се получи, но продължаваш напред“, казва тя.
За опита, паметта и това, което остава
„Мисля, че когато животът е добре изживян, остаряването е по-лесно“, казва Уинтур.
Темата преминава към неизбежните загуби и хората, които си отиват. Стрийп говори за това спокойно: „Тежко е, когато започнеш да губиш хора, които обичаш, но с времето разбираш, че трябва да ги задържиш в себе си. Те не изчезват - остават в теб и продължават да живеят чрез теб.“
Анна Уинтур прави паралел с работата си във Vogue. „Списанието е изградено върху ценностите и традициите на своята история“, казва тя. „Когато разбираш откъде идваш, тогава можеш да продължиш напред.“
Разговорът засяга и идеята за дълга кариера. Уинтур смята, че и днес са възможни фигури с влияние като това на Карл Лагерфелд - хора, които съчетават познание за миналото с любопитство към новото.
В по-личен план Стрийп говори за времето с внуците си: „Всяка секунда е важна… защото всичко минава толкова бързо.“
Семейство, работа и изборите между тях
Уинтур говори за семейството и за това, че балансът е възможен, ако го поставиш като приоритет. „Трябва да го намериш. Винаги съм вярвала, че Vogue може да почака“, казва тя и добавя, че именно семейството остава опората, независимо от всичко.
Стрийп описва работата като постоянна несигурност.
Тя цитира драматурга Том Стопард - „трябва да прехвърляш тежестта“. По думите ѝ актьорството е професия без ясни ориентири, в която всичко непрекъснато се променя. „С времето просто се научаваш да живееш с това.“
Уинтур вижда смисъла на работата именно в предизвикателствата. Тя дава за пример периода на пандемията, когато е трябвало изцяло да промени начина, по който работи и ръководи екипите си.
Разговорът се връща към „Дяволът носи Прада“ и образа на Миранда Прийстли.
Мерил Стрийп признава, че в ролята на Миранда Прийстли най-трудното е било „всеки ден да изглежда безупречно“.
В същото време за нея най-важни остават работата с хора и самият процес на създаване - да правиш нещо, което има смисъл за другите.
Ралица Паскалева влиза в обувките на „Дяволът носи Прада“
Анна Уинтур се оттегля като главен редактор на Vogue след 37 г. начело
