Казва, че късметът постоянно е с нея, а ако се случи да я напусне, веднага започва да препрограмира мозъка и така го връща към себе си. Вероятно повече от иронията обича единствено самоиронията, и казва, че не бива да сме с нея в сериозни ситуации, защото всичко я разсмива.
Дали я гледаме на оперната сцена, в някое интервю или от подиума на ,,Пощенска кутия за приказки", Мила Михова привлича с хумор, непринуденост и талант. Кой по-подходящ от нея можеше да изберем да закрие нашата поредицата съвместно с Heineken Silver - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край)”?
Сякаш от малка е орисана да живее в и с операта покрай майка си, Дарина Такова, която още като бебе я взима със себе си по време на репетиции.
Днес Мила Михова живее в България, но работи на много места, последно Германия и Италия.
Репертоарът си в операта определя като „сериозен”, което не ѝ пречи обаче да забавлява публиката с четенето на забавни истории във формата ,,Пощенска кутия за приказки", откъдето ни е запознавала с персонажи като Бийонсе Караджова, Богиня Котева, Катюша Гъбова, Афродита, Евдокия и много други.
А на оперната сцена чрез нея оживяват трудните роли на Констанца („Отвличане от сарая“) от Моцарт, Лучия Аштън („Лучия ди Ламермур“) от Донцети, Амина („Сомнамбула“) от Белини, Графиня Фолевил („Пътуване до Реймс“ ) от Росини, Огъня („Детето и вълшебствата“) от Равел и много други.
А добрият край за нея е много ясно дефиниран. Да умре на в съня си на 120-годишна възраст в завидна физическа форма, с бистър ум, безпогрешен тайминг на смешките, и все още желание за флирт с по-млади дядовци. Свежа история, с лек вкус, характер и фин финал... точно като Heineken Silver.
Мила, във видеото, което си записала в stand up видеото за Heineken разказваш как си нямала късмет преди, но си решила да промениш това. Как се променя човек, за да има повече късмет?
Всичко опира до смяна в настройката. Първо, във всеки отказ да започнеш да виждаш възможност. И второ да се настроиш, че всичко е късмет.
Аз постоянно си повтарям, че понякога да не получиш това, което искаш, е огромна проява на късмет. Че да ти бъде отнето нещо, което си мислил за категорично твое, е знак, че то е било отклонение от пътя към това, което наистина е твое.
Разкажи за каръшка ситуация от близкото минало?
Нищо драматично не ми се е случвало напоследък, но на последния ретрограден Меркурий в един ден ми гръмнаха акумулатора на колата, лаптопа и една бутилка шампанско, която бях сложила за експресно изстудяване във фризера, ама аз просто казах “it’s showbizz, baby”...
Коя е добрата история?
Всички истории са добри, аз съм се научила всяка трагедия да я обръщам на положителен резултат, но това е големият бонус на това да си идиотски голям оптимист и ентусиаст.
Гледайте видеото с Андреа и нейната (каръшка) история с добър край
Споделяла си, че баща ти те нарича Пъпеш. Ще разкажеш ли историята зад този прякор?
Имам голяма глава, предполагам. Дори за момент да спра да си го мисля, все ще се намери някой любезен непознат в интернет да ми го напомни.
Как ти помага майка ти днес?
С постоянна проверка на действителността. Аз обичам от време на време да се рея из облаците на собствените си заблуди, но Дарина Такова е гравитация.
Разкажи ми за първата си среща с операта?
Нямам ясен спомен, защото съм в оперния театър от бебе. Помня, че бях много мъничка когато майка ми пееше Царицата на Нощта във “Вълшебната флейта” на Моцарт в Софийската опера и бях омагьосана от всички пайети по костюмите.
По-нататък през детството обиколих всички най-големи оперни театри на света и обожавах да стоя по репетиции и да гледам как се сглобява сцена, как се шият костюми, как се създава театъра, как музиката се пренася от нотите до сцената.
Родена си в семейство с традиции в операта, учила си при забележителни учители като Рената Скотто, била си в мастъркласа на Райна Кабаиванска... Късмет ли е това, или упорита работа?
Имала съм късмет във важни етапи в развитието си да срещна големи личности, които да ми дадат мнение, критика, съвет, вяра и самочувствие. Упоритата работа ме е довеждала до тези етапи, до необходимото ниво, за да бъда забелязана и да разбера всичко, което ми се казва.
За мен, освен работата с майка ми, срещата с Райна Кабаиванска беше определяща за пътя ми като артист. Тя промени идеята ми за мен самата като глас и позиция в общия контекст.
Защо реши да се развиваш в България? Неминуемо в някакъв момент, с твоята биография, възможността да пробваш навън е стояла...
Аз работя и в България, и навън. През последните два сезона работих доста в Германия, направих важни за мен дебюти, и продължавам да съм отворена за работа навсякъде, където има интересни за мен и бъдещето ми възможности.
В България пея, защото имам публика, която съм си изградила още от студентските години- хора, които следват моето развитие, радват ми се, подкрепят ме. Имам и публика от хора, които допреди да ме открият в социалните медии не бяха ходили на концерт с оперно пеене и е моя мисия да привличам още такива хора в залата.
На този етап няма сериозна причина да не живея в София, която е най-любимият ми град.
Какво е за теб успех в оперното пеене? Опиши ми го с някоя случка от опита ти.
Успех е да си готов, осъзнат, способен и смел да отчетеш късмета си и да му се отдадеш. За мен успех е всеки досег с музиката, след който съм пораснала като артист - независимо дали е пред публика, или в репетиционната стая с пианиста ми. Иначе, успехите, в големите им измерения, са съвсем конкретни- хубави роли в хубави театри, с добри колеги, да създаваш смислен театър.
Ти самата имаш опит в разказването на истории от „Пощенска кутия за приказки“. Приличат ли си пеенето и разказването на приказки? По какво?
Никога няма да спра да повтарям, че Кутията ме научи на непринудено, леко, лесно общуване с публиката, което ми помогна безкрайно много да изляза извън сковаността, която доста оперни певци носят в себе си, заради гигантската отговорност, която носим не само към себе си и публиката, но и към музиката.
Аз общувам с публиката на своите концерти, шегувам се, скъсявам дистанцията - това е новият език в операта, мисля, че масово новите артисти го правят и е ценно.
Каква музика слушаш в ежедневието си, когато вървиш / шофираш / готвиш / почиваш си?
Когато вървя - Хари Стайлс. Когато шофирам- диско. Когато готвя - джаз или (колко банално) опера.
Когато си почивам, гледам сериали.
И за финал, на коя опера прилича историята на Мила Михова?
Няма такава опера. Интересното е, че в живота съм супер смешен и лек човек, но на сцената почти винаги играя тегав злодей.
Предпочитам изкуството да разнообразява живота пред това да го имитира.
Специален проект на BoulevardBulgaria.bg u Heineken Silver.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мира Дерменджиева
Локация: бар "Шрьодингерс"
Андреа Банда Банда - родена да разказва истории
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: