Скоро Мира Драганова ще стане официално една от много успелите българки - посланици на бранда България в Европа.
През април тя стана един от четиримата изпълнителни директори на NAOS. Под шапката на компанията са най-успешната мицеларна вода в света - Bioderma, и останалите продукти от марката, високият клас дермокозметика Esthederm и новият бранд Etat Pure.
От септември Мира ще заеме позицията си във Франция, където е базирана компанията.
Преди да направи тази крачка, тя извървява кариерен път като по учебник, стъпало по стъпало, със серия от дилеми - някои професионални, други лични. Успява да ги реши, докато систематично катери Евереста на своето професионално развитие.
Не го прави като самоцел, а защото един човек някога там, назад в кариерата, ѝ казва, че някои хора могат да се задоволят с това да изкачат само К2. Може би тогава Мира Драганова разбира, че компромисите не са за нея.
Професионалната ѝ биография е интересна.
Заминава за Франция, без да знае френски, но успява да завърши Université Paris Dauphine - едно от топ училищата, ако искаш да се развиваш във френска компания в сферата на икономиката и мениджмънта.
Учи с идеята, че ще се върне в България.
Отказва стаж на L’Oreal, защото към онзи момент компанията няма намерение да отваря представителство у нас, а това не съвпада с нейния план.
Но въпреки че им обръща гръб, от L’Oreal не се отказват така лесно от нея. Канят я отново и в крайна сметка започва работа в компанията.
Убийството на премиера Зоран Джинджич в Сърбия по парадоксален начин ѝ помага да стане финансов административен директор на козметичния бранд в страната, в която французите по-скоро ги е страх да работят. Тогава Мира е на 27 г.
Следващата стъпка в кариерата ѝ е да се върне в България и да наложи на пазара друг френски бранд - Bioderma.
Бързо я забелязват, след като за първите две години прави ръст от 200%. После идват и другите марки на NAOS, регионът, Балканите, а в последните няколко години Мира отговаря за бизнес развитието на компанията в 20 държави от Централна и Източна Европа.
За да се върне пак в Париж - там, откъдето тръгва всичко.
Срещаме се, преди да замине, за да ни разкаже за един много интересен проект, в който участва - училище на сърцето за мениджъри.
Завършила сте нещо доста интересно - бизнес университет, който стъпва на интуицията. Разкажете малко повече за цялата концепция, която не е често срещана.
Университетът се казва Университет на Сърцето, на английски звучи така: Heart Leadership University. Идеята възниква в главата на Жан-Ноел Торел - основател на Bioderma и Naos, когато се опитва да намери изпълнителен директор за фирмата, който да управлява бизнеса. Всички CV-та са много впечатляващи, но когато по време на интервютата влиза в разговор с хората, вижда, че не може да се получи контакт. Имат забележителни автобиографии, но дотам.
Тогава си дава сметка, че бизнес училищата гледат на бизнеса по един по-тесен начин, ориентиран само към печалбата и начините за постигането ѝ.
Той се свързва с Елен льо Тено - една изключително интересна дама, която е работила за много големи фирми в Европа и Китай, и която е със страхотно отношение към екологията. Заедно създават асоциацията, която стои зад университета. Елен прави програмата, която те учи как да експериментираш в друг тип лидерство или управленски умения.
В един момент много ръководители на бизнеси разбират, че финансовият резултат сам по себе си не е достатъчен. Както и че да постигаш финансов резултат не е в противоречие с това да можеш да взимаш предвид интересите на всички по веригата - на служителите си, на доставчиците, на планетата.
Интересно е и как вие стигате до тази програма?
У мен беше започнала някаква лична трансформация. Много е важно да имаш личната потребност да се развиеш по друг начин.
Когато разбрах за програмата, самата аз бях в процес на търсене, исках да продължа да се образовам и развивам и случайно попаднах в LinkedIn на обявата за лекция, която представя университета.
В момента, в който чух за какво става въпрос, страшно се запалих и подадох документи.
След това се оказа, че собственикът на фирмата, за която работя, стои и зад училището. Абсолютна случайност!
Така станах част от първия випуск. Трябва да призная, че поради лични проблеми и ситуации в един момент бях на косъм да се откажа и да си кажа “окей, просто ще бъда част от втория випуск”, но Жан-Ноел Торел много настоя и ме подкрепи, така че все пак се включих в първия випуск.
Не съжалявам, защото като част от него, освен че бяхме експериментална група, до ден днешен продължаваме да участваме в идейния процес с идеи как да се подобряват нещата в развитието на университета. Записахме се 14 човека от най-различни сектори – от застраховане, строителство до фармация. Всички бяха французи, аз бях единствената чужденка.
Какво дава този университет?
За мен основният плюс на този университет е, че те кара да се замислиш. Защото всеки управител на фирма всеки един ден среща изключително много етични дилеми.
Първо, трябва да се научи да ги разпознава. И второ – да ги решава правилно.
Пример за етична дилема от моя бранш: всички говорят за опазване на околната среда, за намаляване на количеството пластмаса. Създават се по-иновативни опаковки с редуцирано количество пластмаса в тях, обаче те са по-скъпи. Всички са ЗА - до момента, в който не видят сметките. Следва: “Ооо, това ми разваля маржа, край, няма да лансирам новия продукт”. Ако разговорът спре дотук, това не е разрешаване на етична дилема. Това значи, че нито си я разпознал, нито си я решил правилно.
Модулите бяха построени така, че се започва със себепознаване. Защото аз съм абсолютно убедена, че няма как да си добър лидер, ако не се познаваш и не си поизчистил някои неща в характера си и във взаимодействието си с околните, със света. Всичко започва от нас самите, но се минава през най-различни теми като отношението ни към парите, към властта.
Всеки трябва да си изясни до каква степен парите са му важни. Аз лично за себе си съм наясно - да, те са ми необходими, за да покрия основния слой на пирамидата на Маслоу, но не са ми цел. Няма как някой да ме корумпира с пари, защото съм си изяснила тази тема.
Хората, които не са си изяснили темите за парите, властта и други житейски въпроси, не взимат най-правилните решения в бизнеса относно това какво оставят след себе си като следа.
Знаете ли защо вашият собственик създава университета, който не е за негови служители, а за външни хора?
Жан-Ноел Торел няма деца, няма преки наследници и съвсем естествено си задава въпроса на кого ще остави фирмата. Той не е единствен. Знаем и други собственици на компании, които се питат същото - например собственикът на "Патагония" обяви, че възнамерява да остави фирмата си на планетата.
Собственикът на Naos създава фондация, която всъщност притежава цялата компания и към която отиват дивидентите от нея през различни пера. В тази фондация, чиято дейност тепърва се разгръща, в момента има две основни направления.
Едното е Университетът, чрез който той по системен начин иска да повлияе на обществото и да допринесе за това то да се развие в по-правилна посока. Другият проект действа на индивидуално ниво - нарича се “Мечта на живота” и тази година го направихме за първи път в България.
Как е структуриран Университетът на сърцето?
Стремят се да работят с едни и същи преподаватели, като има подобрения, ротация. Винаги искаме обратна връзка от участниците – кое им е харесало, какво им е било потребно.
Той е разделен на различни модули – във Франция много се набляга на това да учиш чрез преживяване.
В модула, който се казва “Смелостта да бъдеш себе си”, като част от преживяването бяхме в едно частно специализирано училище в беден квартал в Марсилия, където повечето деца са от семейства без никакви възможности. На тях просто им се дава шанс да бъдат в нормална среда.
Разбира се, образователната система е много по-различна от класическата, децата са много по-освободени, но поемат отговорности. Всеки от по-големите има по една група от деца и води първокласник, второкласник, третокласник на обяд. Обучават ги по много различен начин ги и бях изключително впечатлена от нивото на осъзнаване на тези деца.
Имаше организирана среща с учениците и си говорехме на мениджърско ниво – от едната страна бяхме ние, а от другата - деца от четвърти клас. Седяхме и си обменяхме информация за проблемите, които преживяваме.
Най-интересното е, че са абсолютно същите. Впечатли ме момиченце, което ми сподели: “Като ми дадоха моя екип, ами, никого не харесвах, дразнеше ме единият, че не умее да прави това, другият, че не е самостоятелен, третият, че не слуша, но после реших да ги заобичам и всичко се получи”.
Наистина имаше такъв род бисери, в които си казваш, че всичко е едно и също и е базово. И ако нещата се решават и децата се научават на тази възраст, съм сигурна, че тези деца няма да имат нужда на 40 години да взимат уроци по лидерство. Те вече знаят всичко.
Бих се върнала и на името на университета - Сърцето. Все пак сърцето присъства в името. Кои са качествата на сърцето, които ние припознаваме? Това са смелост, емпатия, интуиция. Лично аз допълвам и щедрост.
Винаги съм ползвала своята интуиция в живота си, но в бизнеса срещах огромна съпротива от мои мениджъри, ръководители. Има някои просто интуитивни методи за вземане на решения, които са в пъти по-правилни и в пъти по-бързи. Ако ме пратиш в област, която не познавам, и говоря за интуиция, това е нелепо.
Затова се нарича "интелигентност на сърцето", за да навържеш всички ресурси, с които разполагаш. Ти не разполагаш само с мозък, разполагаш и с други ресурси, които ти помагат, като ги събереш всичките, да взимаш по-правилни и по-справедливи решения. Лидерска емоционална интелигентност, може така да се формулира.
Хората, които остават най-доволни от тази програма, както казах, са тези, които вече са си отворили очите и сетивата за по-различни от класическите неща, за нещо отвъд търсенето единствено на печалба и лидерството чрез командване. Вярват в колективната интелигентност, вярват в това, че хората искат да бъдат овластени и са достатъчно умни, за да взимат самостоятелно решения.
Ако ме питате как виждам ролята на лидера, тя е да направи химията между хората, които трябва да са по-добри специалисти от него, всеки един в своята област. Тоест, не да командваш и да нареждаш, а да правиш химията.
Какво пише на дипломите ви?
На дипломата от Университета на Сърцето няма специалност. Дипломата съм си я прибрала при други документи, на бюрото ми седи снимка на съвипускниците.
Няма изпити, става въпрос за любопитство, за свързване, за контакти. Oт випуска ми няколко човека от различни сфери продължиха и направиха бизнес заедно. Тоест, говорим за създаване на общност от съмишленици.
Преди да попадна в университета, се чувствах доста самотна по тези теми, които ме вълнуваха, за които интуитивно знаех, че трябва да се случват по по-различен начин, но не виждах съмишленици. И изведнъж попаднах в една среда, където не само че ги открих, но и имах достъп до хора, които явно от години работят в своята специалност по подобни теми.
Като част от първия випуск ние сме основатели и на движение за промяна. Не искаме да звучи като политическа партия, но да, освен това, ангажиментът, който поех след завършването на университета, е един вид да предам нататък. И направих така, че програмата да бъде адаптирана вече за вътрешни нужди във фирмата. Създадох такава програма за мениджърите, с които аз работя.
Виждам промяна, разбира се, не у всички и не в същата степен, защото всеки е някъде в живота си в този конкретен момент. Някой има много големи бизнес затруднения, друг има лични проблеми, които му пречат. Една дама даже искаше да се откаже, защото преминавала през лични трудности. Аз ѝ казах: “Все пак опитай”. Днес ми е изключително благодарна, защото това ѝ помогна да погледне по друг начин на себе си – какво тя прави със живота си, за да преодолее личните проблеми.
Как си представяш бъдещето на този университет?
Много бих искала да е по-мащабно и да има домино ефект - да се запалват все повече и повече хора.
Истината е, че е трудно. Тези, които са готови, вече са започнали личната си трансформация и като мен някак надушват и пристигат.
За другите, които не са започнали личната трансформация, всичко им идва като парен чук. Ти искаш да се обучаваш, но мениджърите са свикнали да ги обучават с нещо, което е извън тях. Да направят нещо за другите, но самите те да не се променят.
Изведнъж ти навлизаш в една много интимна територия и ако не си готов, е много стресиращо. Но няма как ти да си добър лидер, ако не си добър човек.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
