Мит ли е правилото за 10 000 часа?

Правилото за 10 000 часа, което Малкълм Гладуел популяризира с книгата си "Изключителните", се е превърнало във формула за професионалния успех.

Младите хора се учат, че ако отделят достатъчно много време за развитието на едно специфично умение, ще се доближат до най-високото ниво. Съветват ги да не се "разсейват" с множество разнообразни занимания или интереси, ако искат да постигнат целта си.

Със сигурност фокусирането върху една професионална сфера е легитимен начин да се постигне максимален резултат. Но историята показва доста примери за забележителни личности, които не могат да бъдат поставени в една-единствена категория, пише Артър С. Брукс, професор по управленски практики в Harvard Business School, в своя статия за The Atlantic. Научните изследвания също дават повод за преосмисляне на идеята за тясната специализация.

Брукс разказва историята на един от най-известните американски класически композитори Чарлз Айвс. Роден през 1874 г., Айвс не просто се отличава с авангардната си техника, която слага основите на американската композиторска школа от 20 век, но и в същото време успява да остане в историята на финансовата индустрия, защото същевременно управлява собствена застрахователна компания и разработва нови услуги в тази област.

На пръв поглед, двете професионални занимания нямат нищо общо помежду си. Но съвременниците на Айвс потвърждават, че той е влагал също толкова страст в застрахователното дело, колкото и в музиката.

Човек може да открие щастието, без да ограничава интересите и дейностите си.

Овладяването на множество умения не е същото като т.нар. мултитаскинг, или опита да работим по няколко задачи едновременно - практика, която всъщност води до спад в производителността и качеството на работата. Това се отнася както за мъжете, така и за жените, независимо от стереотипните схващания.

Изследване от 2017 г. открива, че изпълнението на професионални задачи, наподобяващи мултитаскинг, води до неспокойство, недоволство и стрес сред хората. Учени от университета Дюк и университета на Пенсилвания също откриват през 2015 г., че при относително кратки периоди (няколко минути или един час) честата смяна на ангажиментите намалява щастието и прави хората по-непродуктивни.

Но ако интервалът за работа се удължи, тогава психологическият ефект преобръща посоката си.

Колкото по-голям става срокът (от един час до един пълен работен ден), толкова по-щастливи стават участниците в експеримента, докато разнообразието на задачите им се увеличава. Изводът на изследователите е, че е по-добре да разпределяме различни по характер дейности през няколко дни, седмици или месеци, а да не пълним часовете и минутите си със занимания, които изискват различен тип концентрация.

Една от препоръчаните книги на Бил Гейтс за 2020 г. беше Range: Why Generalists Triumph in a Specialized World на Дейвид Епстийн. В нея авторът показва какво би станало, ако разпределяме многообразни активности не просто по дни, седмици и месеци, а по години, в обхвата на една цяла професионална кариера.

Епстийн твърди, че хората с широки познания ще стават все по-ценни в модерната икономика, като те водят по-пълноценен професионален живот. Някои компании имат практиката да търсят целенасочено служители-ерудити, които съчетават в себе си множество различни интереси и умения.

Инвестирането в различни по характера си способности не означава, че крайният резултат ще е непременно доходоносен.

Проф. Брукс посочва, че собствените му студенти критикуват този подход - да работиш на две места понякога означава, че ще получиш по-ниско възнаграждение, отколкото ако се концентрираш върху една основна професия.

Ако някой от интересите на човек не му носи пари, това не означава, че не може да му донесе щастие и да му спечели уважение.

Колкото до Чарлз Айвс, няма свидетелства, които да показват дали композирането или застрахователният бизнес са го правили по-щастлив. Не е известно и дали самият той е смятал себе си по-скоро за творец, или по-скоро за финансов специалист.

Неговият пример може и да не е универсално приложим, но това не означава, че не можем да се забавляваме, докато обогатяваме живота си с различни интереси.

От ваксините до пролетното почистване: Защо хората не спират да дават неизпълними обещания

Бърнаут кризата в Goldman Sachs: "Остават ми 4 часа на ден за хранене, спане, баня и транспорт"