Хартиените бюлетини събраха 125 гласа "За" още на първо четене: всички от ГЕРБ, ДПС и 24 души от БСП гласуваха в подкрепа на предложението за връщане възможността за гласуване с хартиени бюлетини наравно с машините - практика, която беше отменена през лятото на 2021 г., при това с гласовете на самите социалисти.
Един човек от БСП гласува против - най-вероятно това е Явор Божанков, който преди ден обяви, че не подкрепя аргументите на колегите си нито срещу машините, нито срещу еврото, нито "пърформанса с листчетата" с надпис "МИР", които БСП развяваха по време на гласуването за военна помощ за Украйна. Заради това интервю Корнелия Нинова го понижи, като го отстрани от позицията на зам.-председател на Правната комисия.
По незнайна причина един депутат от "Български възход" се обяви "за" хартиените бюлетини при прегласуването, минута след като цялата налична група на Стефан Янев беше против проекта на БСП.
ПП, "Възраждане", ДБ и 8 души от "Възход" събраха общо 100 гласа против стария метод на гласуване на избори.
Прието беше и предложението на "Демократична България" за по-голяма прозрачност при проверките на изходния код на машините за гласуване и създаване на специализирано звено в ЦИК, което да гарантира сигурността на електронния вот.
Никола Минчев от ПП разкритикува проекта за промени в Изборния кодекс, като напомни за огромния брой недействителни гласове при последните "хартиени" избори от 2017 г. - 169 000.
"169 000 гласа означава парламентарна група с 18 народни представители в този парламент. Може би това щеше да е достатъчно на някого за съставянето на правителство", коментира той, като предупреди, че съмненията за масови нарушения при хартиеното гласуване допълнително срива доверието в изборния процес.
Минчев напомни на БСП, че собствените им кандидати са ощетявани от произвол при съставянето на изборни протоколи, като даде пример от местните избори през 2015 г. със секция в централния столичен район "Лозенец" с 0 гласа за кандидата за кмет на левицата.
Той цитира и изказвания на представители на БСП от април 2021 г. (първите избори с масово въвеждане на машинното гласуване), когато депутатите им твърдят, че избирателите на БСП са гласували без проблем на машините, че те са сложили край на порочната практика за контролиран вот и че няма фалшифицирани бюлетини и протоколи.
Искрен Арабаджиев (ПП) използва данни от област Ловеч, за да покаже на БСП, че спадът при техните избиратели не е особено голям при въвеждането на машините - за разлика от тези на ГЕРБ и ДПС. Той цитира разминаванията между април 2021 и ноември 2021:
- ДПС в Златна панега - спад от 181 на 5 гласа за 6 месеца;
- ДПС в Ябланица - спад от 202 на 32 гласа;
- ГЕРБ в с. Галата - спад от 610 на 56 гласа
- ГЕРБ в Градежница - спад от 380 на 46 гласа;
- общ спад при ДПС и ГЕРБ в Ловеч след въвеждането на машините: от 8400 на 2700 гласа.
От ГЕРБ решиха да защитават проекта на Нинова, въпреки че формално не са вносители.
"Като син на фантаст мога да ви кажа, че вярата, че машината може да промени човешката природа, е трогателна и фактически неосъществима. Ако някой иска да лъже на изборите, той ще го направи и с машина, и с хартия", обяви Любен Дилов-син, който поиска "да дадем възможност на хората да гласуват, както могат - по пощата, с гълъби, с боб, с димни сигнали".
Маноил Манов също реши да повтаря аргументите на Борисов, че "хората не знаят какво става с кодовете на тези машини" и затова избирателната активност намалявала. Петър Николов, на свой ред, обяви, че възрастните хора - "които изнесоха прехода на гърба си и направиха цивилизационния избор, който България направи" - са "дискриминирани" с това, че трябва да гласуват на машини, на които "не знаят какво да правят".
Изненадващо - депутат от "Възраждане" опроверга аргумента, че машините са причина за спада на активността, като цитира данни от последните няколко избора.
Те показват, че спадът в избирателната активност в секциите с избор на машинното гласуване е около 20-22% между април 2021 и следващите два вота от ноември 2021 и октомври 2022 г., в които вече беше задължително да се гласува само на машина.
В малките секции, в които винаги се е гласувало само с хартиени бюлетини, обаче спадът на активността е драстично по-голям - около 20% през ноември 2021 и над 40% през октомври 2022 г. спрямо април 2021.
Александър Дунчев от ПП директно обвини поддържниците на хартиените бюлетини в 48 НС в това, че предлагат връщането им "само за да си направите схемите на изборите".
Той реши да направи аналогия с това, че в кабинета "Петков" и служебното правителство умишлено са въведени електронни търгове за продажба на дървесина от горите, за да не се допускат измами. В последните дни обаче две от горските стопанства са върнали отново "хартиените" търгове, обяви Дунчев, като цитира казуси от Ихтиман и Гърмен.
"Вие давате сигнал с хартиените бюлетини към бизнеса да нарушава всички други закони и връщате схемите и далаверите, които се очаква да бъдат прокарвани и на следващите избори", каза той.
"Трябва да признаем, че за момента хартията не гарантира честния вот в нашата страна", обяви Александър Николов от "Български възход". Партията на Стефан Янев няма да подкрепи връщането на смесено гласуване, макар че ГЕРБ, ДПС и БСП така или иначе имат мнозинство.
От БСП опитаха да се защитят с данни от "експресно" проучване на "Алфа рисърч" за БНТ, според което хората, които искат да имат избор дали да гласуват на хартия, са 47.1% (но са по-малко от тези, които искат да се гласува само с машини - 48.6%).
Божидар Божанов (ДБ) обаче даде пример с данни от друго изследване на "Маркет линкс", направено специално сред негласуващи граждани - по-малко от 2% от тях са казали, че причината да не участват в изборите са машините. Всички останали са дали различни аргументи: 25% заради недоверие в партиите или заради неспособността им да съставят правителство.
"Хората отказват да гласуват не заради машините, а защото ние не взимаме решения в тяхна полза", каза Божанов.
Гьоте, Шекспир и "прескочи кобила": Бисерите на Росица Кирова за хартиените бюлетини
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
