Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
87 634 души са гласували с опцията "Не подкрепям никого" на парламентарните избори на 2 октомври, като са на път да изравнят протестния вот от 2017 г.
Това показват данните от междинното преброяване на гласовете при 100% обработени протоколи.
Вотът за "Не подкрепям никого" беше въведен преди 6 години заедно със задължителното гласуване, но нито тогава, нито сега има каквото и да е отношение към изборния резултат.
Гласовете на тези повече от 87 000 души се приемат за действителни, но на практика са нулев вот.
Те се броят само за определяне на общата активност, но не и за това колко партии ще влязат в 48 Народно събрание или как ще се разпределят мандатите между тях.
При нито един от трите поредни вота през 2021 г. няма толкова голям отлив на гласове към "Не подкрепям никого" - тогава ИТН успя да усвои голяма част от протестния вот.
Само на президентските избори през ноември 2016 г., когато се съревноваваха Румен Радев срещу Цецка Цачева, е имало по-голям брой на гласовете "Не подкрепям никого".
На президентски избори обаче протестният вот има реално значение - за разлика от парламентарния вот.
Тогава цели 214 094 души са отишли до урните, но са отказали да подкрепят когото и да е от над 20 кандидати за президент. Същото се е повторило и на балотажа, когато над 155 000 души са подали глас "Не подкрепям никого".
Този феномен е в пъти по-слаб при президентските избори от 2021 г. (Румен Радев vs. Анастас Герджиков) - тогава под 61 000 души дават протестен вот на първи тур, а броят им се стопява почти двойно на балотажа.
