НАСА отказва да се сбогува с остарелия си "скитник между звездите"

Нито един космически кораб не може да живее вечно сред звездите.

НАСА обаче не е готова да се сбогува със своя Voyager 2 от 70-те години на миналия век, който е вторият най-отдалечен космически кораб, изследващ вселената отвъд най-далечните планети на Слънчевата система.

Voyager 2 бавно умира, докато се носи през междузвездното пространство с повече от 34 000 мили в час.

Екипът от инженери на Voyager вече е изключил нагревателите и други енергийни източници, които не са от решаващо значение за летенето. С намаляващото захранване на космическия кораб обаче, НАСА беше на ръба да изключи иедин от петте бордови научни инструмента. Това би белязало началото на края на продължилата десетилетия научна мисия.

В последния момент инженерите разработиха нов план, за да изстискат още живот от Voyager 2. От 12 милиарда мили разстояние, те откриват скрит запас от мощност в една от неговите части, което може да предотврати необходимостта да затворят ключов за функционирането на кораба инструмент за още три години.

Knowledge is power! ⚡️

Thanks to my team, I'm now using a small reserve of backup power to operate the five science instruments I use to study interstellar space. Because of this, I can postpone shutting down one of my science instruments until 2026, rather than this year. – V2

— NASA Voyager (@NASAVoyager) April 26, 2023

„Научните данни, които екпиът на НАСА връща, стават по-ценни с всяка миля отдалечаване от слънцето, така че определено сме заинтересовани да поддържаме колкото се може повече научни инструменти работещи възможно за колкото се може повече време“, казва Линда Спилкър, учен по проекта на Voyager в в лабораториите на НАСА.

И Voyager 2, и неговият близнак Voyager 1, значително са надхвърлили очакваната си продължителност на живот. Те са предназначени да изучават Юпитер и Сатурн, техните луни и пръстените на Сатурн.

За мисията си "пътешествениците" са били построени да издържат само 5 години.

След първоначалния си успех, инженерите удвояват целите на мисията, за да включат още две планети: Уран и Нептун. Двата "вояджъра" са изследвали четири планети, 48 луни и множество планетарни магнитни полета и пръстени.

Сега космическите кораби изследват влиянието на слънцето. Те са първите сонди, които пътуват извън хелиосферата: защитният балон на слънцето.

Слънчевият вятър и радиация се разпръскват в междузвездното пространство, създавайки граница на слънчево влияние, в рамките на която обектите в Слънчевата система са защитени от мощната космическа радиация. Тъй като се намираме вътре в хелиосферата и границата ѝ на практика не се вижда, не е лесно да разберем нейната форма. Но не е невъзможно.

Именно двете сонди Voyager и New Horizons са трите космически кораба, които са достигнали до далечните краища на Слънчевата система. Voyager дори са преминали границата на хелиосферата преди да влязат в междузвездното пространство.

Преди 2 години именно данните от тези сонди помогнаха на учените да установят, че хелиосферата може да е оформена в нещо като космически кроасан. Така те разбраха, че неутралните водородни частици, които се вливат в Слънчевата система от междузвездното пространство, вероятно играят решаваща роля при извайването на формата на хелиосферата.

Сега инженерите откриха допълнителен източник на енергия в част, направена да предпазва научните инструменти от промяна във волтажа им. Електрическите флуктуации потенциално биха могли да увредят инструментите, така че регулаторът задейства резервна верига за достъп до запазената мощност от техните генератори.

Сега, с новото откритие, инструментите на Voyager 2 ще използват енергията, вместо да я оставят настрана.