"Нашето поколение израсна във време, в което ни обещаваха бъдеще. Ние живеехме в този неподписан чек. Сега бъдеще няма - изчерпало се е, не са "пуснали" бъдеще. Сякаш най-лесният начин е да обещаеш на някого минало. Да обещаеш на някого "Ще бъдем такива, каквито бяхме. Ще бъдем пак велики и славни, каквито не помним, но казват, че сме били" - така писателят Георги Господинов описва ситуацията, в която България се намира ден преди парламентарните си избори.
В интервю за bTV aвторът, който наскоро получи награда за приноса си към европейската литература, обърна специално внимание на нуждата от особена грижа към двете най-уязвими групи по време на пандемията - децата и възрастните.
"Едните започват живота си и им се налага да съзреят бързо. Да отложат това, което се полага на тяхната възраст. Другите са в края на живота си и не биха искали да преживят по този начин своите години. Знам и виждам, че децата може би са доста по-силни, с доста по-силна имунна защита - не само в медицинския смисъл. Въпросът е ние да им помагаме. Да осигурим малко нормален живот за тях. Да направим детската стая на света за тях. В крайна сметка, затова са и тези избори", каза той.
Господинов сравни пандемичната криза с историята от последния си роман "Времеубежище".
"Аз бях в Берлин, когато ме завари всичко това. Имах опция да остана или да се върна - върнах се. Живея, наблюдавайки това, което съм описал във "Времеубежище" и което се случва непрекъснато. Когато писах книгата, я писах с идеята, че просто трябва да сме подготвени. Процесите на разпад, които бяха започнали, щяха да стигнат до високо ниво. Просто не знаех, че ще стане толкова бързо. Но писателите са по-глупави от книгите си", каза той.
"Животът" трябваше отдавна да замени първата част от крилатата фраза от предизборната кампания на Бил Клинтън през 1992 г. "Икономиката, глупако".
"Работата на нас, които разказваме истории, е да се опитаме да разказваме историите на другите. Ние не говорим за числа. Когато се говори за числа, е лесно. Тогава можем да кажем, че ще изгубим 50 000 души, или 100 000 души, или 3 000 000 души, колкото са починали в световен мащаб, за да си спасим икономиката. Но тези числа са истории. Зад тези числа стоят хора", каза още Господинов.
"Всяко правителство следва да разбере това, защото затова съществуват всички държави - да държат човека в своята сигурност, неуязвимост и достойнство, ако може".
Ювал Ноа Харари: Три урока за бъдещето след годината на Covid-19
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: