.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Най-старият български рекорд в леката атлетика - легендарният скок на Стефка Костадинова от 1987 г. - беше подобрен след 37-годишни усилия.
В историята на спорта обаче има още няколко постижения от 80-те години на миналия век, които остават непобедими вече четири десетилетия. Почти всички се държат от атлети от бившия Източен блок, с малки изключения.
Само един от тях е в мъжките дисциплини и се пада на СССР - поставя го вече покойният Юрий Седих, който постига 86,74 м при хвърлянето на чук на Европейското първенство в Щутгарт.
Неговата съпруга Наталия Лисовская също е световна рекордьорка, но в дисциплината тласкане на гюле.
Най-старият рекорд в леката атлетика на открито е на Ярмила Кратохвилова (р. 1951, Чехословакия), която финишира за 1:53,28 минути на 800 метра бягане през юли 1983 г.
До 2023 г. тя държеше и рекорда на 400 м в зала, който не беше подобрен над 40 г.
Рекордът на Габриеле Райнш (ГДР) в хвърлянето на диск е недостижим не само за жените, но и... за мъжете към 2024 г.. Райнш постига 76,8 метра през 1988 г., което е с над 2,5 метра повече от световния рекорд на нейния сънародник Юрген Шулт.
Постижението на Шулт издържа чак до 2024 г. Миколас Алекна (Литва) постига резултат 74,35 м - и пак остава далеч зад източногерманката.
Някои от най-старите рекорди изглеждат "прекалено добри, за да са истина", а съмненията, че са постигнати с помощта на забранени вещества, съществуват от десетилетия.
Част от тях не са неоснователни. Например - смята се, че рекордите на германските жени атлети просто никога няма да бъдат подобрени.
От 70-те години в ГДР е съществувала държавна програма за повишаване на спортни постижения на състезателки с прилагането на стероиди - дори без тяхното знание и съгласие.
През 2000 г. бившият министър на спорта и председател на Олимпийския комитет на Източна Германия Манфред Евалд е признат за виновен от съда за това, че е съучаствал в причиняването на физически вреди на 20 елитни спортистки.
Оправданието му е, че спортът е помогнал повече, отколкото е навредил на ГДР и че дори ръководството не е било наясно колко масово е бил разпространен допингът.
Двойният рекорд на 100 и 200 м бягане на покойната шампионка от САЩ Флорънс Грифит-Джойнър също е помрачен от коментари за предполагаема употреба на забранени вещества. Причината е, че тя успява да постигне перфектна форма за четири месеца след дълго отсъствие от състезания между 1985-1987.
Въпреки всички критики тя преминава успешно 11 допинг проби в годината на невероятния си успех.
Сестрата на нейния съпруг Джаки Джойнър-Кърси също е световна рекордьорка - в седмобоя.
Колкото до постижението на Стефка Костадинова - поне три жени бяха близо до надскачането на нейните 2,09 метра.
През 2006 г. шведката Кайса Берквист прескача летва на 2,08 м, а през 2009 г. Бланка Влашич постига същия резултат. Едва сега Ярослава Махучих направи исторически пробив -2,10 метра.
