Снимка: © Getty Images

Русия подготвя програма за имплантиране на чипове в мозъка, която вече е одобрена от президента Владимир Путин и ще струва 54 млрд. рубли – около 620 млн. евро.

Новата федерална програма носи името „Мозък, здраве, интелект, иновации“ и по нея ще се работи до 2029 г., съобщава в. „Комерсант“, чийто екип се е сдобил с част от правителствените документи. Проектът е фокусиран върху разработване на мозъчно-компютърни технологии, които позволяват имплантиране на микрокомпютри в човешкия мозък. Целта им е да осъществяват директен пренос на информация от външни устройства.

Програмата ще е под егидата на Министерството на образованието и науката. Първоначалният план е разработен от Руската академия на науките и Московския държавен университет. Той е бил одобрен от Путин през март. Президентът е разпоредил на премиера Михаил Мишустин, на ръководителя на Академията на науките Александър Сергеев и на ръководителя на президентската администрация Антон Вайно да отговарят за изпълнението на проекта.

Според в. „Комерсант“ – програмата е в „начална фаза на развитие“. Нужните за нея средства ще бъдат разпределени от няколко национални проекта като „Наука“, „Здравеопазване“, „Дигитална икономика“ и др.

Проектът включва разработване на технология за мозъчно-компютърен интерфейс – комбинация от хардуерни и софтуерни системи, които позволяват на човек да контролира директно външни устройства. Това става чрез използване на електрически мозъчни сигнали, които се трансформират в контролни команди чрез изкуствен интелект.

Авторите на документа искат по този начин да поставят научните основи за технологии, които в бъдеще да развият на още по-високо ниво и в по-широк мащаб. Говори се за създаване на човешко-технологични интерфейси за контрол на сложни системи чрез чипове като самолети, ядрени централи, автомобили. Плановете са това да се случва и директно, и дистанционно, което би позволило на хората да работят на недостъпни места с висока радиация, в космоса и др.

Ще бъдат създадени и интерфейси, които ще осигурят „независимо определяне на целите, оценка на ситуациите, прогнозиране на тяхното развитие и вземане на съответни решения“, пише в документа.

САЩ също разработва мозъчно-компютърна технология и за седем години правителството е инвестирало над 1,2 милиарда долара. Планираните разходи достигат 6 млрд.

И Китай работи по свой „Brain Project“ с финансиране от най-малко 3 милиарда долара.

Подобни технологии се разработват вече дълги години и в Русия – за диагностициране и лечение на различни заболявания, казва директорът на лаборатория Sensor-Tech Денис Кулешов.

„Например на хората, получили сърдечен удар, им се поставя специална шапка с електроди. Така сигналът се предава извън тялото. Човекът изпраща мисълта си към устройството и то изпълнява нареждането. Това помага за по-бързата рехабилитация“, добавя експертът.

Според него „умните домове“ също могат да бъдат контролирани чрез мозъчно-компютърни интерфейси. Най-напреднали обаче са интерфейсите, изградени директно в човешкия мозък, твърди той.

„Такива технологии не само изпращат сигнали от носител, но и данни към човешкия мозък. Например ние разработваме чип, който ще се имплантира в мозъка на слепи пациенти и искаме да излъчим видео сигнал в зрителната им кора. Сега тестваме компонентите от системата върху животни. В бъдеще подобно нещо ще помага на слепите да виждат контури и силуети на дадени обекти“, твърди той.

По отношение разработването на невро-интерфейси, Русия разполага със серия от предимства, казват експертите. „Имаме някои от най-високо квалифицираните учени в областта на невробиологията, на неврофизиологията, на философията и когнитивните науки“, казва Ани Асланян, основател на Telegram канал за "човешкия мозък, блокчейн и дигитална икономика".

„Възпрепятствани сме обаче и от ниското финансиране за изследователска дейност, което води до липса на напредък в технологиите“.


Мъск изпревари Гейтс в битката за чипирането



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Финландската премиерка посети нощен клуб след контакт със заразен, обвиниха я в "безотговорност"

Санна Марин бе подложена на критики от опозицията и трябваше да се извинява

Всяка партия ще има съветник в министерствата, които не ръководи

Вицепремиерите ще са петима, създават се две нови ведомства

Най-новият милиардер в Космоса: Бивш барабанист, който си търсеше половинка за пътуване до Луната

Юсаку Маезава е основател на най-големия японски ритейлър

Калина Константинова е номинирана за вицепремиер

Очаква се тя да отговаря за "дигиталната трансформация на държавната администрация"

БФС се намеси в сагата с АМ "Хемус": Спря правата на съдия, обвинен в изпиране на 53 млн. лв.

Става въпрос за Борислав Колев, който е топ рефер по футзал