Невидимите, но несменяемите

За 5,5 години в президентството Румен Радев успя да произведе четири служебни кабинета - рекорд, който едва ли “бащите” на конституцията са си представяли, че е възможен.

Със заявките към настоящия си служебен кабинет Радев показва амбиции, които отиват отвъд изборите, а и отвъд правомощията му.

Прозира опит за следизборен сценарий, който Радев си представя като “национално единение” по свой образ и подобие.

Иначе няма как да си обясним концепцията, лансирана от него при представянето на служебния кабинет - още преди самите партии да са заявили с какви позиции тръгват на кампания.

Колкото до служебния кабинет - оперативното управление се повери на хората, от които никой не очаква хоризонт, смелост и импровизации, а лоялност към командването и отмятане на задачи. Повечето от новите министри са хората от вечния втори ешелон - невидимите, но несменяемите. Гладките камъни от тихите води.

От това по-буквален и по-порочен прочит на смисъла на “изпълнителната” власт здраве му кажете.

Новият служебен премиер Гълъб Донев е работил с всички правителства от края на 90-те години досега. Външният министър Николай Милков е служил в Министерството на отбраната и МВнР от същото време. Иван Шишков (МРРБ) е бил главен архитект в районната администрация на София още преди Бойко Борисов да стане кмет на столицата, като след това израства по времето на ГЕРБ.

Новият министър на финансите Росица Велкова има паралелен кариерен образ на администратор с десетилетен стаж като на Кирил Ананиев. Дали някой още си спомня, че за първи път Ананиев застана начело на Министерството на финансите именно в служебния кабинет на Румен Радев от 2017 г.?

Единственото ярко партийно изключение в екипа на служебното правителство е Крум Зарков - отявлен критик на Корнелия Нинова и претендент за председател на БСП, който май печели повече симпатии отдясно, отколкото от собствената си политическа сила при принципното си гласуване срещу хартиените бюлетини и за съдебната реформа.

Ако съдим по това, което се случи с Деница Златева и Янаки Стоилов след техните участия в I и II служебни кабинети на Радев, пътят на Зарков обратно към ръководството на “Позитано” 20 съвсем не е сигурен.

Разчистването на сметки с Нинова преди новите парламентарни избори не може да не направи впечатление от действията на Румен Радев. Когато Корнелия Нинова му напомни кой го е направил президент и се възмути, че сега той съучаства в събарянето на правителството заедно с ГЕРБ, ДПС, ИТН и “Възраждане“, той реши да я унижи, като я принуди да предаде властта на откровени противници с ритуална церемония.

Колкото до “програмната” реч на служебния премиер Гълъб Донев - от иронизирането на т.нар. от него “маркетингови приумици” за А и Б отборите в управлението, през обещанията за “възстановяване на доверието между институциите, които управляват държавата” и до намерението за сваляне на политическото напрежение - се четеше присъдата на Румен Радев за управлението на Кирил Петков.

“Нормативният блокаж” се оказа обяснението му за проблема, поради който пътищата са оставени без поддръжка от миналата пролет - а не решението на неговия служебен министър Виолета Комитова да спре изцяло плащания към строителните фирми по съмнителни договори на ГЕРБ.

Високите цени на тока и горивата се приписаха в завещанието на кабинета “Петков“, забравяйки, че първото драстично поскъпване на електроенергията за бизнеса беше отчетено още през август 2021 г., а алтернативните доставки на природен газ извън Русия все бяха “невъзможни” при управлението на “Булгаргаз” от удобния и за Радев, и за ГЕРБ бивш директор.

Година след падането на ГЕРБ от власт президентът забрави за “завладяната от олигархията държава” и за “омертата, на която се крепи порочният управленски модел“.

Борбата срещу мутрите и мафията остана бележка под линия в речта му. Или може би е поверена на Велислав Минеков, който от третия път може и да успее да изгони партията от централата ѝ?

Единственият намек за наследството на Борисов в речта на Радев беше припомнянето на недовършените разследвания за АМ “Хемус” и “други крупни корупционни проекти“, по които прокуратурата активно бездейства в продължение на една година. Но дори те са оставени на втори план в името на “дълбоките кризи“.

Дори предизборните демонстрации на Мустафа Карадайъ при срещата с Реджеп Тайип Ердоган в Анкара вече не срещат възмущението на Радев - преди седмици той дори похвали ДПС за “отговорното отношение към етническия мир“.

На ред е новият проект - още по-широко разтворено ветрило, при което силата не трябва да е в лидерството и конкуренцията на политическите решения, а в ръката, която държи да стиска всички интереси в здрав юмрук. Дори когато никой да не е гласувал за това.