"Ние сме жени, а не спортни машини": Защо майчинството още е тема-табу за спортистките?

Едва ли има друг професионален спортист, който би се отказал от Олимпийските игри с облекчение.

Но Шарлот Лембах твърди, че вече е постигнала най-голямата си победа и тя няма нищо общо с отличията.

36-годишната сребърна медалистка по фехтовка от Токио обяви, че бременна и ще сложи край на кариерата си, за да се отдаде на семейството.

"Нека да кажем, че олимпийското злато за мен ще е моето бъдещо бебе", коментира тя пред списание Marie Claire.

Решението ѝ да спре със фехтовката беше обявено само няколко седмици преди началото на Олимпиадата в родната ѝ Франция. Лембах използва случая, за да вдигне завесата над планирането на майчинството - една от темите - табу за много жени в спорта.

Игрите в Токио през 2021 г. са моментът, в който тя и партньорът ѝ започват да обмислят възможността за раждане на дете.

Времето обаче минава, а Шарлот не успява да зачене по естествен път. През май 2023 г. тя открива и причината за този проблем - ендометриоза. Заболяването има различни болезнени ефекти, но един от тях е намаляването на броя на яйцеклетките. Лекарите ѝ казват, че има много малък шанс да забременее без асистирана репродукция.

Двамата планират да започнат процедура по ин витро оплождане с помощта на специалисти, след Олимпийските игри през лятото на 2024.

Точно когато най-малко го очаква - Лембах разбира, че вече е бременна. Олимпиадата вече е изключена от плановете ѝ за бъдещето в замяна на "най-добрата новина в живота ми".

Французойката избира да говори пред медиите за своя опит, за да привлече вниманието към проблема с жените-спортисти на най-високо ниво, които искат да имат деца.

"Истината е, че често човек има ограничено време да роди, ако е атлет. Особено когато иска да има дете, но и да продължи с кариерата си", казва тя.

Лембах си позволява да се посвети на желанието да стане майка едва след 30-тата си годишнина, когато вече има медал от игрите в Токио.

"На 24-25 г. без международен медал, не смятах, че е легитимно да взема подобно решение и да продължавам да получавам подкрепа. След Токио вече се чувствах по-сигурна", казва тя.

Майчинството обаче не е просто въпрос на избор и график.

"В един момент започнах да се напрягам, като си казвах: "Ако не зачена към тази и тази дата, ще стане сложно, при положение че искам да се класирам на игрите в Париж".

"Когато си професионален атлет, постоянно правиш планове. Трябва да си в добра форма към определен момент. Казваш си: "Остават толкова месеци до Олимпийските игри, дотогава трябва да съм готова". Налага се да действаме в ограничено време, и понякога съжалявам за това, тъй като човек се самозабравя", казва тя пред Marie Claire.

Отлагането на майчинството заради спорта не е единственият проблем - опасението от реакцията на отбора допринася за напрежението.

"Когато кажем на нашия технически и медицински екип, че искаме да имаме дете, се страхуваме, че те ще решат "На нея не може да се разчита, тя ще ни остави във всеки момент". Затова го пазим в тайна и го разкриваме само когато се случи - представяме бременността пред хората като свършен факт", казва тя в друго интервю за Franceinfo.

Лембах призовава за нов подход към оценката за успехите на жените в спорта - включително и промяна на начина на мислене сред треньорите.

"На първо място ние сме жени, а не спортни машини. Колкото повече говорим открито и осъзнаем, че професионалните спортисти могат да бъдат майки и да се състезават на висок ниво, толкова повече ще бъдем зачитани и свободни да вземаме тези решения и да тренираме спокойно", казва тя.

Самата диагноза "ендометриоза" идва след "години страдание" за Шарлот Лембах. Откриването на причината за болките, които тя изпитва отдавна, я кара да почувства облекчение: "Не съм луда, вече знам защо ме боли".

Когато разбира защо не успявала да зачене по естествен път, тя отново прави дълъг график за асистирана репродукция, в който Олимпиадата е водещият фактор. Ако Шарлот спечели квота, ин витрото започва през септември 2024. Ако не се класира - процедурата ще се изтегли за април.

Междувременно тя и приятелят ѝ се преместват в Орлеан, за да се отдадат на подготовката за игрите. През януари обаче чудото се случва по естествен път.

Първоначално тя пази бременността си в тайна от всички в националния отбор, дори от треньора си. Състезанията стават все по-трудни, защото вече не може да яде всякакви храни и трябва да бъде по-внимателна при ударите от съперници.

Разкрива новината, когато си дава сметка, че не може да продължава по същия начин.

"В крайна сметка, аз съм тази, която решава да спре - не го правя заради контузия или заради неспособност да се класирам", казва тя в друго интервю за France Info.

Лембах описва живота на жените-спортисти като "паралелно съществуване, балон, съвсем друг свят".

"Понякога забравяме за реалността. Ясно е, че не живеем нормален живот. Преживяваме невероятни неща. Надявам се, че хората ще разберат, че има и друг живот и той е също толкова красив, ако не и по-добър", казва тя.