Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Тейлър Суифт пусна единадесетия си студиен албум "The Tortured Poets Department”. Този на Били Айлиш идва след месец (17 май). Някъде между тях излиза и третият албум на Дуа Липа (3 май) “Radical Optimism”. Същевременно са минали едва три седмици от дебюта на кънтри албума на Бийонсе "Cowboy Carter”. Тези дни светът има какво ново да чуе. Единственият проблем е, че списание Rolling Stone може да сложи само една от тях на корица.
Ако си Тейлър Суифт обаче и имаш повече от 100 милиона последователи в Spotify това съвсем не те интересува. Не се вълнуваш и дали дадена радиостанция върти сингъла ти в праймтайма. Тейлър Суифт използва каналите си в социалните медии, тя няма нужда от посредник, за да общува с феновете си и не и трябва да подписва договори за излъчване с каквито и да било програми. Защо Тейлър дава повече, отколкото получава.
В петък Тейлър Суифт публикува първо 16 песни и всички помислиха, че това е новият албум. 2 часа по-късно обаче тя изсипа още 15. И докато Европа бавно се събуждаше, в САЩ първите ревюта отдавна вече бяха в интернет, а Rolling Stone вече беше присъдил на "The Tortured Poets Department" най-високата оценка от пет звезди.
Единадесетият албум на Суифт е "завладяващо честен албум за раздялата, с текстове, които ще бъдат дълго цитирани", изрази еуфорията си американското списание Variety още преди авторите му да са чули втората част на албума. 30 минути по-късно във фенските сайтове започнаха дълбоките анализи на текстовете. Например. Коя е Касандра, за която пее изпълнителката в едноименното парче. Или дали Питър е Питър Пан - момчето, което не пораства.
Разделите винаги са били върхът на поп музиката - от Боб Дилън, който възпя разпадането на брака си в "Blood on the Tracks” до "30" на Адел.
Сякаш за първи път обаче виждаме албум, който е за раздялата с двама мъже.
"The Tortured Poets Department" звучи като изпълнена с болка лебедова песен за края на една задушаваща връзка и за флирта с прекалено непредсказуем човек.
Тайт ендът на "Канзас Сити Чийфс" Травис Келси, с когото Суифт излиза сега, може би ще трябва да отговаря на любопитни въпроси в съблекалнята, въпреки че за момента на него му е спестено много. Очевидно, че тази музика е за мъжете преди него.
В музикално отношение новият албум на Суифт е много сдържан и елегантен електронен поп, далеч от кънтри корените на Суифт, близък до звуковата визия, която в момента преследва и певицата Лана Дел Рей - фокусът е върху това, което Суифт има да каже и разкаже.
31 нови песни, 122 минути музика - това означава още повече Тейлър Суифт в момент, когато тя вече е навсякъде.
Почти всяко споменаване на името на 34-годишната поп кралица Тейлър Суифт в медиите върви с уговорката, че, със силата на верните си фенове, младата жена от Пенсилвания е единственият човек в света, който може да спре преизбирането на Доналд Тръмп.
Истината е, е Суифт има армия от “суифтита” по целия свят.
И с този албум последователите на изпълнителката са убедени, че тя има да им каже невероятно много. За тях е важно това, че Суифт, която в крайна сметка е по-скоро универсален инфлуенсър, отколкото класическа поп звезда, ги пленява с истински истории и интертекстуалност.
При Тейлър Суифт всичко се пречупва през нея.
Тя е разказвач на истории, който практикува занаята си по почти старомоден начин като Шехерезада от 1001 нощ. Всичко, което чувате, е изградено стриктно около нея, функционира изключително чрез нейното присъствие и чрез нейния разказвачески глас.
"Ти не си Дилън Томас, аз не съм Пати Смит", пее Суифт в едноименното парче от албума “Това не е хотел "Челси", ние сме съвременни идиоти.”/ “You’re not Dylan Thomas, I'm not Patti Smith. This ain't the Chelsea Hotel, we'rе modern idiots.”
Феновете веднага разбират, че думите се отнасят за Мати Хийл, вокалист на групата The 1975 и за кратко гадже на Суифт. Той е аферата.
Другият мъж, за когото говори в песните си Суифт е актьорът Джо Алуин, с когото имаше по-дълга връзка.
Няма съмнение, че The Tortured Poets Department е песен за Хийли. "Who uses typewriters anyway?”, пее Суифт.
Това е песен за едно много специфично чувство - разочарованието, че не се е получило. За изгарящата увереност, че никой не може да даде на другия това, което ти самият си искал да му дадеш. Всеки познава това чувство и Тейлър Суифт прави песен за него. "Who's gonna hold you like me / Who's gonna know you if not me?"
"The Smallest Man Who Ever Lived" е брилянтна песен за това как точно това, което си обичал в даден човек, после изглежда жалко в светлината на разочарованието.
Първата част от албума"The Tortured Poets Department”е класически Суифт албум, втората порция песни обаче сякаш я отворя за нова поп аудитория, особено с парчетата "So High School”, “Cassandra”, “Peter” и "The Albatross”, която носи завоалираното послание за смъртта. "Тя е албатросът. Тя е тук, за да те унищожи.”
В "Who's Afraid of Little Old Me?” Суифт размишлява върху славата и върху факта, че е е полезрението на обществеността вече повече от 15 години от началото на кариерата си.
Изпълнителката заема доста предизвикателна позиция спрямо критиците си: "Ако искахте да ме убиете, трябваше просто да кажете / Нищо не ме кара да се чувствам по-жива.”/“If you wanted me dead, you should’ve just said / Nothing makes me feel more alive.”
Суифт разсъждава за това как славата я е направила по-твърда: “I was tame, I was gentle ‘til the circus life made me mean.”/“Бях кротка, бях нежна, докато животът в цирка живот не ме направи зла.”
Парчето, в което Суифт разстрелва Джо Алуин e So Long, London.
"I'm pissed off you let me give you all that youth for free”/ „Ядосан съм, че ми позволи да ти дам цялата тази младост безплатно.“
В медиите вече има подробни обяснения коя песен за кой мъж и кой етап от живота ѝ се отнася.
Нямате съмнения, че от първия си ден албумът на Суифт започва да чупи рекорди, нали? Засега по най-голям брой стриймвания в Спотифай за един ден, останалите предстои да ги отчитаме в следващите седмици и месеци.
