Няма желаещи за третия мандат - и БСП, и ДПС ще го върнат, ако им бъде връчен

По всичко изглежда, че няма желаещи за третия мандат.

Депутатът от БСП Георги Свиленски заяви тази сутрин в ефира на БНТ, че партията няма да изпълни третия мандат, ако президентът Румен Радев реши да ѝ го връчи, "защото всички възможности в този парламент за изчерпани".

По негово мнение от гледна точка на заявките до момента шансовете за съставяне на кабинет са незначителни, но "познавайки Бойко Борисов, който сутрин говори едно, на обяд – друго, а вечер прави трето, всичко е възможно"

До момента във всички случаи, когато се стига до трети мандат при поредицата от предсрочни избори от 2021 г. насам, държавният глава винаги връчва папката за сформиране на правителство именно на БСП. Без резултат.

След като стана ясно, че ГЕРБ се отказва от първия мандат и няма да преговаря с ПП-ДБ за правителство с втория, и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски съобщи, че ако третият мандат отиде при тях, ще го върнат, защото не приемат "да се търси мнозинство с антинатовски и антиевропейски партии като "Възраждане". Тогава той каза още, че "правителство без ГЕРБ-СДС не може да има" и са необходими "бързи избори".

Часове след като Габриел официално внесе заявлението си, че не иска да е премиер, от третия мандат обявиха, че се отказват и от "Има такъв народ". Пред bTV депутатът от формацията Станислав Балабанов заяви, че партията им се присъединява към останалите партии, които обявиха, че ще го върнат.

Каква е процедурата?

Конституцията и тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 г. очертават рамките на третия мандат.

Според това решение - президентът трябва да го връчи не по-късно от 7 дни след връщането на втория мандат и то на парламентарна група, а не на посочен кандидат.

Това, което не е ясно, е в какъв срок парламентарната група - мандатоносител е длъжна да предложи кандидат за министър-председател.

Веднъж номиниран, кандидат-премиерът вече също е обвързан със 7-дневен срок да предложи на президента състав на Министерски съвет (с което изпълнява успешно мандата).

Този състав може да се променя между представянето му в президентството и евентуалното внасяне за гласуване в Народното събрание.

При неуспешен мандат следват избори. При заявка от БСП и ДПС, че вяма да го приемат, опции пред Радев са само ИТН и "Възраждане". И двете партии също се обявяват за предсрочен вот.

След промените в Конституцията, при сценарий предсрочни избори, президентът трябва да назначи служебен кабинет, но за поста служебен премиер може да посочи само:

• председателя на НС (Росен Желязков);

• управителя или подуправител на Българската народна банка (Димитър Радев, Петър Чобанов, Андрей Гюров или Радослав Миленков);

• председателя или заместник-председател на Сметната палата (Димитър Главчев, Горица Кожарева или Тошко Тодоров);

• омбудсмана или негов заместник (Диана Ковачева или Елена Чернева-Маркова);

Отново според приетите изменения в Конституцията, Народното събрание ще продължи да работи заедно със служебен кабинет.

Според преподавателката по конституционно право в СУ Наталия Киселова обаче тази комбинация крие рискове.

"Това крие особен риск при силно фрагментиран парламент, като настоящия, защото временни плаващи мнозинства "могат да направят чудеса в негативен план".

Мария Габриел оттегли окончателно кандидатурата си за министър-председател

Пеевски се обяви за "бързи избори, защото без ГЕРБ-СДС не може да има правителство"