Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Една от най-интересните филмови премиери на уикенда се нарича "Осло" - политическа драма на HBO Go по действителен случай, която трудно можеше да намери по-добър момент за дебюта си.
Рут Уилсън ("The Affair", "Luther") и Андрю Скот ("Fleabag", "Sherlock", "His Dark Materials") влизат в главните роли за филмовия дебют на театралния режисьор Бартлет Шър. Самият сценарий на "Осло" е адаптиран по едноименната театрална постановка, спечелила наградата "Тони" за най-добра пиеса.
Историята представлява разказ "зад кулисите" на тайните преговори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина от 1993 г., които в крайна сметка водят до договорите от Осло - един от най-важните моменти на сближаване на противниковите позиции в нестихващия конфликт в Близкия изток.
Ролите на Уилсън и Скот са особено интригуващи - те влизат в образите на семейство норвежци Мона Юл и Терие Рьод-Ларсен, които успяват да накарат палестинците и израелците да седнат за първи път на една маса в Осло. Тя е завършила политически науки, той й е социолог, но и двамата започват да се занимават с проблемите на Близкия изток от края на 80-те и началото на 90-те години, когато Юл започва работа като дипломат в Кайро.
Режисьорът на филма се запознава с тях благодарение на дъщеря си, която учи в едно и също училище с детето на Юл и Рьод-Ларсен. Семействата им се сближават, а с това идват и невероятните разказите за спомените им от посредничеството в близкоизточния мирен процес. Бартлет Шър описва филма си като "интелектуален трилър", за който се е вдъхновил от класически произведения като "Цялото президентско войнство" и "Жертвоприношение" на Андрей Тарковски.
Независимо от тежката тематика - критиците описват филма като изпълнен с изненадващ хумор, а той също е част от доближаването на сценария до реалните събития.
"От хумора можете да създадете връзка с другия човек, можете да се прехвърлите от позиция на съперничество към позиция на споделен смях", разказва режисьорът пред Variety.
Премиерата на филма по HBO Go идва само няколко седмици след един от най-тежките епизоди на насилие - серията от бомбардировки между израелската армия и "Хамас", при които загинаха 254 души в Газа и 12 души в Израел.
Съвпадението е "трогателно и дори трагично, защото темата на филма акцентира по забележителен начин колко е важна политическата воля, умение, партньорство и най-вече лидерството, което стои зад пробива в Осло - всичко това отчетливо отсъстваше в последните десетилетия на опитите за миротворчество", пише Арън Дейвид Милър в статия за CNN.
Милър е старши изследовател в института за международен мир "Карнеги" и е бивш участник в преговорния процес за Близкия изток от страна на американската администрация както при управлението на Демократи, така и на Републиканци.
Независимо от тежкия резултат от насилието в последните седмици, филмът ни показва свят, в който израелските и палестинските преговорни екипи могат да признаят човечността на отсрещната страна и да проправят път, по който националните амбиции да бъдат осъществени и гарантирани.
"Много добре си спомням как стоях на Южната поляна в Белия дом в онзи красив безоблачен септемврийски ден през 1993 г. и гледах как президентът Бил Клинтън, председателят на ООП Ясер Арафат и премиерът на Израел Ицхак Рабин се хващат за ръце - тогава си помислих, че израелците и палестинците са достигнали до точка, от която няма връщане назад, по пътя към мира.
28 години след подписването на Договорите и няколко междинни споразумение след Осло, миротворческият процес показа, че е всичко друго, но не и необратим", коментира Милър
Постиженията след срещата в Осло не са маловажни - Израел и Организацията за освобождение на Палестина се признават взаимно, създава се Палестинската автономия в Газа и част от Западния бряг, Израел и Йордания подписват мирен договор.
Следват обаче и твърде много неуспехи. Ицхак Рабин е убит при атентат през 1995 г. През 2000 г. се провежда неуспешната среща на върха в Кемп Дейвид, а малко по-късно избухва насилието от Втората интифада, след която отношенията между Израел и Палестина така и не се възстановяват.
"Недоверието между двете страни е дълбоко, политическите им ходове са токсични, а разломите помежду им по най-важните въпроси за края на конфликта - статута на Йерусалим, границите, сигурността, бежанците - са с размера на Големия каньон", признава Арън Милър.
Както в истинския живот, така и във филмовата адаптация "Осло" представлява вдъхновяващ момент на положителна промяна в историята, която рано или късно ще рухне. Мнозина от двете страни на процеса гледат на събитията от 1994 г. като на предупреждение за опасността от провеждане на преговори без ясен политически хоризонт и механизъм, по който да се оценява изпълнението на взаимните обещания.
Милър извежда няколко основни поуки от преговорите за мир в Близкия изток.
Почти всеки пробив в отношенията между двете страни се случва в резултат на спешната нужда от прекратяването на остър военен конфликт и насилие. Осло идва малко след първата интифада от 1989-1992 г., когато Ицхак Рабин осъзнава, че няма военно решение на палестинския проблем, а Арафат е единственият му партньор за мир.
На второ място - всеки опит за сближаване на позициите изисква участието на местни лидери, които познават отлично политиката и интересите на своите общности, а не робуват на идеологиите си. "Днес такива лидери не се забелязват никъде. А без тях пробивът изглежда невъзможен", пише дипломатът.
Външната намеса на силен играч като САЩ невинаги е от особено голяма полза за този процес.
Двете страни трябва да бъдат убедени, че споразуменията са тяхно постижение, а не са чужди.
"Не е случайно, че при три от най-големите пробиви в арабско-израелските отношения САЩ не се намесва в тайната дипломация, която довежда да успешния им край", казва Милър. "Едва когато са постигнати определени договорки, САЩ успява да улесни, да посредничи или да подпомогне тези преговори". 
Преговорите от Осло са може би най-добрият пример за доверието, което може да се генерира между враждуващи страни.
Арън Милър се е срещал с главните участници в разговорите - палестинеца Ахмед Курей и израелеца Ури Савир.
"За мен беше ясно колко голямо уважение изпитват помежду си, колко са важни личните взаимоотношения. Абу Ала ми каза - това беше първият случай, в който се погледнахме лице в лице и не бяхме в стая за разпити или на граничен пункт. Това усещане за взаимно доверие днес е разрушено", казва Милър.
Един "скрит от света" инцидент задейства ефекта на доминото в Израел
