Правителството увеличи с 4 млрд. лева капитала на държавната Българска банка за развитие.
Парите са предназначени за финансиране на "публични инвестиции и проекти, които са приоритети за българската икономика", като "изграждане на индустриални зони, ВиК инфраструктура, отбрана и сигурност", обясни финансовата министърка Теменужка Петкова. Но не даде повече конкретика.
Тя обаче побърза да "пресече в зародиш спекулациите", че това ще доведе до по-висок бюджетен дефицит от заложените 3%. С обясненията си обаче тя на практика потвърди предупреждението на бившия премиер Иван Костов, че става въпрос за счетоводен трик, който може да бъде санкциониран от Брюксел с процедура по свръхдефицит непосредствено след влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
"Това е операция, свързана с финансирането на бюджетното салдо и тя по никакъв начин не оказва въздействие върху дефицита. Това, което очакваме като ефект по отношение на фиска, е увеличаване на приходите във фиска в резултат от увеличаването на капитала и направените инвестиции в различните икономически сектори. Очакваме и увеличаване на приходите от дивиденти от страна на ББР към държавния бюджет“, заяви Теменужка Петкова - отново без повече детайли.
И допълни, че парите за увеличаването на капитала на ББР, всъщност представлява финансова операция и ще бъдат съхранявани по сметка за чужди средства на Министерството на финансите по реда на Закона за публичните финанси.
"Този подход ще даде възможност парите да се обслужват от сметка в БНБ, което пък от своя страна ще осигури публичност и прозрачност на средствата, и ще гарантира публичната самостоятелност на банката, заяви Петкова. И отново няколко пъти повтори, че действията на кабинета няма да доведат до увеличаване на дефицита.
Последните данни за изпълнението на бюджета показват нарастващ дефицит, който в края на юни достигна над 3,4 млрд. лв., на фона на общо 6,4 млрд. лв. заложени за цялата година.
За да покрие дупката в хазната, държавата вече поиска и получи авансово от банките малко над 500 млн. лв. данък печалба за 2026 г.
Тази седмица финансовото министерство обяви, че е изтеглен нов дълг от 300 млн. лева, като така общият размер на новите заеми от началото на годината достигна близо 16,5 млрд. лева. Той е в рамките на заложеното в бюджета, като управляващите заложиха рекордния размер до 18,9 млрд. лева в закона.
Бившият премиер Иван Костов обаче предупреди, че формално отчетеният дефицит към средата на годината е 3,45 млрд. лв., но "под повърхността се открояват значими несъответствия".
Отрицателното вътрешно финансиране е 4,54 млрд. лв., а голяма част от тези средства "са насочени към капиталови трансфери и увеличаване на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развитие".
Според Костов - това представлява само "техника", с която значителни текущи разходи се маскират като операции по финансиране на дефицита, вместо да се добавят към него.
- Външното финансиране е 8,96 млрд. лв., което е двойно повече от текущия дефицит. Новият дълг не е използван единствено за покриване на касовия недостиг, а "в по-голямата си част е пренасочен с въпросните капиталови трансфери".
"Тези операции могат да се представят като инвестиции, но реално представляват изразходване на публични средства, което прикрива по-голям дефицит", казва още той.
- Проблеми има и с изоставането на събираемостта на ДДС и акцизи, която засега се компенсира с приходите от корпоративни данъци, но няма гаранции, че годишният план ще се изпълни.
- Изразходването на планираните капиталови разходи се бави, което "предполага концентрация на плащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето".
Всичко това според Иван Костов означава, че отчетната касова позиция за юни 2025 г. "не отразява реалното фискално състояние".
Той твърди, че при прилагането на европейската методология ESA 100 се вижда, че вероятният дефицит за годината ще се измести "устойчиво над 3%" и че може да достигне до 4-4,5% от БВП.
Ако това се потвърди и в редовните наблюдения на ЕК и Евростат, "правдоподобният сценарий е откриване на процедура по прекомерен дефицит непосредствено след присъединяването" на България към еврозоната".
Ако европейските институции откажат да приемат "техниките за маскиране на касовия недостиг", както Иван Костов предполага, "авторитетът на Министерството на финансите се поставя под въпрос".
"Въпросът вече не е дали фискалната цел за 2025 г. ще бъде постигната, а дали отчетността на публичните финанси ще остане достатъчно надеждна, за да бъде приета от европейските партньори", пише още той.
ББР не е единствената, към която правителството насочва държавни пари. С 1,5 млрд. се увеличава и капиталът на Българския енергиен холдинг - отново с обяснението, че целта е инвестиции.
Иван Костов: Кабинетът рискува членството в еврозоната да започне със свръхдефицит
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
