Управляващите се отказаха от предложението за наказанието за лекари, които отказват помощ на болни от COVID-19 пациенти. То бе част проекта за Закона за мерките по време на извънредното положение, който трябва да се гласува днес от Народното събрание, но след напрегнат дебат в пленарна зала мярката отпадна.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова обяви, че този текст няма да влиза в проектозакона: "В този момент категорично трябва да разчитаме на морала, съзнанието и високата отговорност на всички медици. Няма абсолютно никакава необходимост от неговото въвеждане".
Първоначалното предложение на депутатите беше да се вкара промяна в Наказателния кодекс, с която се налага пробация до 1 година или до 1000 лв. глоба за медици, които откажат помощ на болен или родилка по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. Вчера текстът мина на първо четене.
Предаването на невярна информация за разпространението на заразителна болест ще се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 10 000 лв.
Днес стана ясно, че отпада друга разпоредба в проекта, според която, ако при извънредно положение предприятие преустанови работа със заповед на държавен орган, работниците ще получават от работодателя си обезщетение в размер на 50% от брутното си възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата. Това съобщи социалният министър Деница Сачева.
Един от текстовете в проектозакона предвиждаше гражданите и малките фирми да бъдат освободени от плащането на лихви по главницата на взети от тях кредити, докато приключи кризисната ситуация. Правосъдният министър Данаил Кирилов обаче предложи дългът да се обявява за предсрочно изискуем и да се налагат други наказателни лихви.
В проектозакона е зазписана възможност работодателите, които са в затруднение, да пускат в платен и неплатен отпуск служителите си без тяхно съгласие.
А опозицията се противопостави срещу промяната в кодекса на труда, с която се позволява на работодател, при извънредно положение, да прекратява със заповед работата на предприятието си, на част от него или на отделни работници или служители.
"Има предприятия, които имат отношение към националната сигурност, дори цели сектори. Те работят при всякакви условия. Как може да се остави на преценката на работодателя такъв важен въпрос? Не може това да става с акт на работодателя. Трябва да става със заповед на органа по извънредното положение, който не е ясен, би трябвало да е Министерският съвет", каза депутатът от БСП Валери Жаблянов.
В промените са включени и административни облекчения - спира се налагането на запори на банкови сметки, заплати и пенсии на физически лица, както и извършването на описи на движими и недвижими имоти.
Също така се обсъжда въвеждане на вечерен час - нещо, което по-рано през деня предложи главния прокурор Иван Гешев.
Вижте проекта за Закона за мерките по време на извънредното положение ТУК.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
