Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Петата по големина банка у нас - Първа инвестиционна банка (ПИБ) се продава, пише седмичникът „Капитал“ като се позовава на няколко свои източници. Според медията процедурата е в напреднала фаза и купувач може да бъде избран до края на месец май.
Кандидатите са „Уникредит Булбанк“ и Пощенска банка. Ако се стигне до сделка, тя ще трябва да получи съответните регулаторни одобрения и реална смяна на контрола в банката може да се очаква до края 2024 година или началото на 2025 година.
Изданието припомня, че "УниКредит" и Пощенска банка са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) и тя е регулаторът, който трябва да одобри консолидацията, а не БНБ.
Само няколко часа по-късно от ПИБ излязоха с официален коментар, който опровергава инфорлмацията за бъдеща продажба. Банката твърди, че няма започнат анализ на състоянието на компанията - т. нар. due diligence - какъвто е задължителен при подобен тип сделки.
ПИБ опроверга "пазарните слухове", че се продава
Евентуалната продажба на ПИБ трябва да мине и през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като според „Капитал“ това може да се окаже по-трудно за „УниКредит Булбанк“, чиито пазарен дял би надхвърлил 25%. Изданието обаче припомня, че антимонополният регулатор е допускал и по-големи концентрации. Що се отнася до Пощеска банка, след консолидацията на банковия сектор в последните години, те загубиха малко от пазарния си дял.
Новината за продажбата на ПИБ идва на фона на предстоящия конвергентен доклад през юни, от който зависи дали България ще стане пълноправен член на еврозоната. Целевата дата на страната е 1 януари 2025 година, която очевидно няма да бъде постигната.
Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди преди седмица, че България няма да покрие критерия за инфлация, който е определящ за членство в еврозоната, преди излизането на решаващия доклад през юни.
В интервю за Nova News еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони потвърждава това и от думите му става ясно, че няма да се правят отстъпки за България, ако не покрие и последния критерий за инфлацията.
„Ние сме оптимисти, че до края на годината България ще може да постигне и изискванията за инфлация. И ви уверявам, че цялото семейство на еврозоната е много щастливо от възможността през следващата година, по някое време, да се присъедини 21-ви член, а именно България,“ казва Джентилони.
Това означава, че ако България покрие и последния критерий, все пак има вероятност страната да приеме еврото, но по-късно през 2025 година. Ако това се случи, всички банки у нас ще минат под директния надзор на ЕЦБ.
От 1 октомври 2020 г. България стана част от Единния надзорен механизъм. Така най-големите банки у нас вече са под директния надзор на ЕЦБ.
Като системно значимите институции са определени „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“. „Обединена българска банка“ и „Юробанк България“.
По силата на механизма определените като по-малко значими банки са под наблюдението на ЕЦБ, като във всеки един момент тя може да поеме прекия надзор над тях, ако е необходимо.
Едно от условията за влизането на България в Банковия съюз и ERM II през 2020 година беше увеличаването на капитала на ПИБ.
За да бъдат изпълнени препоръките на ЕЦБ след прегледа на качеството на активите и стрес тест, тогава ПИБ трябваше да набере допълнителни 200 млн. лв. капита.
Така през 2020 г. по- голямата част от сумата беше осигурена от държавната Българската банка за развитие (ББР), която придоби 18.35% дял. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев запазиха дела си от над 31%.
Последната година беше рекодна за банките в България.
Печалбата в системата достигна 3,4 млрд. лв., като петте големи банки генерираха общо 2,7 млрд. лв. от нея, а останалите 700 млн. лв. са разпределени между останалите 12 банки и чуждестранните клонове у нас.
